Панаир на суетата (роман без герой)

Представиха и Амелия на височайшето семейство и тъй като през известни дни жалейни дрехи не се допускат в двореца, тя се появи в розова копринена рокля, с диамантено украшение на корсажа, подарено от брат й, и в този тоалет изглеждаше толкова хубава, че херцогът и целият двор (като не говорим за майора, който едва ли я бе виждал някога във вечерно облекло и се закле, че не изглеждала повече от двадесет и пет годишна) се възхитиха много от нея.

В тази рокля тя игра полонеза с майор Добин на един дворцов бал, в който лесен танц мистър Джоз има честта да кавалерствува на графиня Шлюселбек, стара попрегърбена дама, но от най-благородно потекло, роднина с половината германски дворове.

Пъмперникъл се намира в средата на една прелестна долина, през която искри напоителната река Пъмп, която се влива някъде си — в Рейн. На някои места реката е достатъчно голяма, за да може по нея да минава ферибот, а другаде — за да кара воденица. В самия Пъмперникъл великият и всеизвестен Виктор Аурелиус XIV построил величествен мост, на който се издига собствената му статуя, заобиколена от водни нимфи и емблеми на победата, мира и изобилието. Стъпил с единия си крак на врата на един повален турчин — историята казва, че промушил един турчин при обсадата на Виена от Ян Собиески, — но необезпокоен от агонията на издъхващия мохамеданин, който най-ужасно се гърчи в краката му, принцът се усмихва любезно и сочи с жезъла си по посока на Аурелиус Плац, където на времето започнал да строи нов дворец, който би бил чудото на века, ако, разбира се, великодушният принц бе притежавал достатъчно средства да го завърши. Но довършването на Монплезир (а хорицата там го наричат Монблезир) трябвало да се спре поради липса на пари и както той, така и паркът му са сега запустели и дворецът на настоящия владетел може да се побере там десет пъти.

Градините трябвало да бъдат устроени по подобие на Версай и сред терасите и беседките все още се виждат няколко грамадни водоскока, които се пущат в действие, когато има празненство, и плашат посетителя с грамадните си струи. Там се намира една пещера, в която, посредством някакъв механизъм, оловните тритони не само изпущат от устата си вода, но и издават най-страшни стонове. Вижда се също банята на нимфите, както и Ниагарският водопад, на който хората от околността се възхищават извънредно много, когато идват за откриването на ежегодния панаир или на увеселенията, с които щастливата малка държавица все още празнува рождените и сватбени дни на своите царствени владетели.

Тогава от всички градове на графството, разположени по протежение от десет мили — от Болкум, който лежи на западната граница, поглеждайки предизвикателно към Прусия, от Грогвиц, където принцът има ловен павилион и където владенията му се отделят посредством реката Пъмп от тези на съседния владетел, принц Потцентал, от всички селца, от всички чифлици и воденици край Пъмп пристигат тълпи — с червени фусти и кадифени бонета или с трироги шапки и лули в уста. Те заливат столицата и вземат участие в забавленията на панаира и в празненствата. Тогава в театъра се дават безплатни представления, водоскоците на Монблезир се пущат в действие (добре е, че човек ги наблюдава заедно с други хора, тъй като самичък би се уплашил от тях) и на радостното множество се позволява да обиколи една по една стаите на големия херцогски дворец и да се възхищава от хлъзгавия под, от богатите драперии и от плювалниците при вратите на всички тези безброй стаи. В Монблезир има един павилион, подреден от Аурелиус Виктор XV — велик принц, обаче с преголяма склонност към удоволствията, — за който съм чувал, че представлявал истинско чудо на разпуснатата елегантност. По стените му е нарисувана историята на Бакхус и Ариадна и масата се движи посредством макари, така че пируващите вътре са могли да бъдат обслужвани без намесата на каквито и да било прислужници. Павилионът обаче е бил затворен от Барбара, вдовицата на Аурелиус XV, строга и набожна принцеса от рода Болкум и регентка на графството през времето на славното непълнолетие на сина й, след смъртта на съпруга й, починал в разцвета на своите удоволствия. Театърът на Пъмперникъл е добре познат в тази част на Германия. Той позападнал малко, когато на младини сегашният херцог настоял да се играят там неговите собствени опери, и се говори, че веднъж, когато присъствувал на една репетиция, обзет от ярост, той счупил от мястото си в оркестъра един фагот в главата на диригента, защото дирижирал прекалено бавно. По същото време и херцогиня София пишела домашни комедии, които трябва да са били доста скучни. Сега обаче принцът се занимава с музика насаме, а херцогинята чете драмите си само пред високопоставените чужденци, които посещават нейния малък приветлив дворец.