Панаир на суетата (роман без герой)

Животът там се води сред много удобства и разкош. Когато се дава бал, макар и на вечерята да присъствуват четиристотин души, на всяка четворка се пада по един лакей облечен в багреници и дантела, и на всички гости се сервира в сребърни блюда. Непрестанно има различни празненства и забавления; и херцогът си има свои шамбелани и управители на конюшнята, а херцогинята разполага с главна горнична и придворни дами, също както всички други и по-големи от тях владетели.

Управлението, подчинено на конституция, представлява или е представлявало управление на умерен деспотизъм, смекчен от парламент, който може да бъде избран, а може и да не бъде избран. Поне докато аз бях в Пъмперникъл, не чух нито веднъж той да заседава. Министър-председателят имаше жилище на втория етаж на една къща; а министърът на външните работи заема удобна квартира над една сладкарница. Войската се състои от величествен духов оркестър, който, покрай другото, взема участие и в миманса на театралните представления, където е много приятно да видиш тези достойни хора да маршируват преоблечени като турци, с начервени лица и дървени ятагани, или като римски войници с брони и тромбони. Да, повтарям, интересно е да ги наблюдава човек вечер на сцената, след като те е слушал цяла сутрин на Аурелиус Плац, когато свирят срещу кафенето, където обикновено закусваме. Освен от духова музика армията се състои от многоброен щаб прекрасно облечени офицери и, предполагам, от неколцина войници. Също така има трима или четирима мъже, които редовно служат за караул, облечени като хусари, застанали на пост пред двореца, ала никога не съм ги виждал на кон, пък и нима е необходима кавалерия в такива мирни времена? А и къде ли ще яздят хусарите?

Всички — разбира се, всички благородници, тъй като от нас не може да се очаква да си губим времето с буржоазията — много обичат да ходят на гости на близките си. Нейно сиятелство мадам де Бурст приема веднъж седмично, нейно сиятелство мадам де Шнурбарт също има соаре веднъж в седмицата — театърът е отворен два пъти седмично, дворецът любезно посреща гости веднъж, така че животът в този град представлява същинска поредица от удоволствия, устройвани по непретенциозния пъмперникълски начин.

Никой не може да отрече, че там имаше и вражди. Политическият живот в Пъмперникъл беше много бурен и партиите бяха доста враждебни една към друга. Съществуваше фракцията на Щрумф и партията на Ледерлунг, едната подкрепяна от нашия дипломатически представител, другата — от френския управляващ легацията, господин де Макабо. Достатъчно беше нашият министър да вземе страната ни мадам Щрумф, която безспорно беше по-добрата певица и гласът й стигаше три ноти по-високо от този на съперницата й, мадам Ледерлунг — повтарям, достатъчно беше нашият министър да изрази каквото и да било мнение относно нея, и то веднага биваше опровергавано от френския дипломат.

Всеки жител на града се числеше към едната или другата от тези две партии. Наистина мадам Ледерлунг беше възхубавичко малко създание и гласът й (доколкото го имаше) беше много сладък, докато несъмнено мадам Щрумф не беше вече в първата си младост и хубост и действително беше доста пълна. Когато например се появяваше в последната сцена на „Сомнамбула“, в нощница и с лампа в ръка, и трябваше да излезе през прозореца и да мине по една дъска над потока, тя едва успяваше да се промъкне през прозореца, а дъската се огъваше и пращеше под тежестта й — но как изливаше тя финала на операта! И с какъв порив се втурваше в прегръдките на Елвино — като едва не го смазваше! Докато пък дребничката Ледерлунг… но стига сме клюкарствували. Работата е там, че тези две жени бяха всъщност знамената на френската и английската партия в Пъмперникъл и обществото бе разделено на две в зависимост от привързаността си към тези две велики народности.

На наша страна бяха министърът на вътрешните работи, главният шеф на дворцовите конюшни, частният секретар на херцога и възпитателят на принца, докато към френската партия се числяха министърът на външните работи, съпругата на главнокомандуващия, който бе служил при Наполеон, както и хофмаршалът и неговата жена, която беше доволна, че може да поръчва модите си от Париж и да ги получава чрез куриера на господин де Макабо. Секретар на канцеларията му беше дребничкият Гриняк — млад човек, злобен като дявол, който рисуваше карикатурата на Тейпуърм във всички албуми в града.