Панаир на суетата (роман без герой)

Главната им квартира и мястото им за хранене бяха установени в „Паризер Хоф“, другия хотел на града; и макар, разбира се, тези господа да се чувствуваха длъжни да се държат любезно пред хората, все пак си отправяха язвителни епиграми, остри като бръсначи. Нито Тейпуърм, нито Макабо можеха да изпратят в отечеството си доклад до своето правителство, без да има в него най-яростни нападки срещу съответния противник. Така например ние от наша страна пишехме; „Интересите на Великобритания тук и в цяла Германия са застрашени от присъствието в това място на френския дипломатически пратеник. Този човек е толкова безчестен, че не е в състояние да се спре пред никаква лъжа и пред никакво престъпление, за да постигне целите си. Той трови душата на двореца против английския представител, представя поведението на Великобритания в най-лоша светлина и, за нещастие, получава поддръжката на един министър, чието невежество е толкова добре известно, колкото фатално е и влиянието му.“ От своя страна те пък казваха: „Господин Тейпуърм продължава да провежда своята система на глупава островитянска арогантност и вулгарни измами срещу най-великата нация в света. Вчера са го чули да говори пренебрежително за нейно кралско височество мадам дукеса де Бери; при един друг случай обиди храбрия граф Ангулем и се осмели да загатне, че негово кралско височество Орлеанският граф подготвял заговор против величествения трон на лилиите. Златото му прониква навсякъде, където глупавите му заплахи ще успяват да окажат своето въздействие. По единия или другия начин той е съумял да спечели на своя страна някои от дворцовите хора тук — и, с една дума, Пъмперникъл няма да е спокоен, Германия — мирна, Франция — уважавана и Европа — доволна, докато тази отровна змия не бъде смазана“ и т.н. и т.н. Когато едната или другата страна напишеше някой по-цветист доклад, извадки от него непременно ставаха достояние на публиката.

Преди да бе изминала зимата, Еми избра една вечер в седмицата, за да приема и посреща гости с голяма скромност и приличие. Тя имаше учител по френски, който я хвалеше за ясното й произношение и лекотата, с която учеше. Истината е, че тя бе учила този език още в миналото и бе минала основно граматиката му, за да може да я преподава на Джорджи; а мадам Щрумф идваше да й дава уроци по пеене, при които тя така се отличи и пееше така вярно, че прозорците на майора, които бяха отсреща под жилището на министър-председателя, бяха винаги отворени, за да може да слуша урока. Някои от германските дами, които са много сантиментални и имат семпъл вкус, се влюбиха в нея и веднага започнаха да й говорят на „ти“. Това са дребни подробности, но те подсказват за щастливи дни. Майорът стана учител на Джорджи и му преподаваше математика и латински. Те имаха и учител по немски, а вечер яздеха край екипажа на Еми — тя беше много страхлива и винаги, когато яздеше кон, вдигаше голяма олелия дори и при най-дребното сътресение. Така че Амелия се возеше в екипажа с някоя от милите си германски приятелки, а Джоз спеше на задното седалище.

Той обръщаше особено внимание на графиня Фани де Бутерброд — много мило, нежносърдечно и скромно създание, — графиня по рождение, макар и доходът й да не надминаваше десет лири стерлинги годишно. Тя от своя страна казваше, че да бъде сестра на Амелия, е най-голямата благословия, която небето можело да й даде, и Джоз би могъл да сложи графския щит и коронка до собствения си герб на екипажа и вилиците си; когато… когато се случиха известни събития и започнаха големите празненства по случай сватбата на престолонаследника на Пъмперникъл с прелестната принцеса Хумбург Шлипен-шлопен.