Панаир на суетата (роман без герой)

Трябва да проследим част от биографията на мисис Ребека Кроли с онази деликатност и пренебрегване на подробностите, които се изискват от света — от моралния свят, който може би няма някаква особена ненавист към порока, но изпитва неописуемо отвращение, когато порокът се назове с истинското му име, В Панаира на суетата има известни неща, които вършим и които ни са много добре познати, макар и никога да не говорим за тях. И също както последователите на Ариман се кланят на дявола, без да го споменават, така и доброто общество не може да понесе едно достоверно описание на порока, подобно на истински изисканата американска или английска дама, която никога не би позволила да се произнесе думата „гащи“ пред целомъдрения й слух. И все пак, госпожо, и двете се разкриват пред очите ни всеки ден, без това да ни шокира особено много. Ако вие поруменявахте всеки път, когато ги видите, какъв хубав цвят щеше да има лицето ви! Вашата скромност има възможност да се смути и възмущава само когато отвратителните им имена се произнесат високо и желанието на автора на този роман е да се подчини смирено на преобладаващата сега мода и само да загатне за съществуването на злото по един лек и приятен начин, така че да не накърни ничие чувство за приличие. Нима някой от вас ще посмее да каже, че нашата Беки, която положително си има известни пороци, не е била представена на публиката в напълно безобидна и подходяща за възпитано: то общество светлина? Когато авторът описва тази сирена, с нейните песни и усмивки, с нейните умилквания и ласки, той пита със скромна гордост всичките си читатели дали поне веднъж е забравил законите на приличието и дали е показал отвратителната опашка на чудовището над водата? Не! Онези, които желаят, могат да надникнат под вълните, които са доста прозрачни, и да видят как тя се извива и огъва, лигава и дяволски гнусна, как пляска между костите и се върти около труповете. Но, питам ви аз, нима над водата всичко не е било прилично, приятно и благопристойно и дали и най-педантичният моралист от Панаира на суетата има право да се възмущава? Когато обаче сирената изчезне и се гмурне на дълбоко между удавниците, разбира се, водата над нея се пени и размътва и е безполезно да се надниква любопитно в дълбините й. Тези сирени изглеждат доста хубави, когато седят на скалата, свирят на арфа и пеят, докато решат косите си и ви кимат да отидете да им държите огледалото; но когато се спуснат долу в собствените си сфери, бъдете уверени, че русалките не са никак добри, и по-хубаво ще бъде да не се вглеждаме много в тези пъклени морски човекоядци, които си устройват пирове и с настървение изяждат клетите си удавени жертви. И тъй, когато Беки не се намира пред погледа ни, бъдете сигурни, че не е заета с нищо особено добро, и колкото по-малко се говори за делата й, толкова всъщност е по-добре.

Ако дадяхме пълна картина на живота й в продължение на двете години след катастрофата на Кързън Стрийт, хората биха имали основание да кажат, че тази книга е неприлична. Делата на много суетни, безсърдечни и жадни за удоволствия хора твърде често са много непристойни (каквито са и много от вашите дела, приятелю — вие, със сериозното лице и неопетненото име; — но това е казано само между другото). А какви ли пък ще са делата на една жена без вяра, без любов, без характер? И аз съм наклонен да мисля, че в живота на мисис Беки имаше един период, когато тя бе обхваната не от угризения, а от някакво отчаяние и напълно пренебрегна външността си, като не се грижеше дори и за репутацията си.

Това принизяване и падение не станаха изведнъж; те настъпиха постепенно, след нещастието й и след много усилия да се държи също както давещият се хваща за сламка, докато все още има някаква надежда, и най-после я захвърля и потъва надолу, когато разбира, че борбата е напразна.

Тя се покайваше из Лондон, докато съпругът й се приготовляваше да замине за новия си пост; направи няколко опита да се види с девера си и да повлияе на чувствата на сър Пит Кароли, когото едва ли не бе спечелила на своя страна. Веднъж, когато сър Пит и мистър Уенъм отиваха към Камарата на, общините, последният зърна мисис Родън, с черен воал, да дебне край сградата на парламента. Тя се измъкна настрани, когато очите й срещнаха очите на Уенъм, и изобщо не успя в плановете си за среща с баронета.