Панаир на суетата (роман без герой)

Все пак историята й беше загадка. Общественото мнение за нея беше разделено на две. Някои хора, които си правеха труд да се занимават с тази работа, казваха, че тя била виновната; докато другите се заклеваха, че е невинна като агънце и че цялото обвинение трябвало да падне върху отвратителния й съпруг. Беки спечели мнозина на своя страна, като избухваше в плач за сина си и изпадаше в най-страшна скръб, когато споменаваха името му или виждаше някой като него. По този начин, като се разплака, когато мастър Олдърни дойде да прекара ваканцията при майка си, Ребека спечели сърцето на добрата мисис Олдърни, която беше нещо като царица на британската колония в Булон и даваше повече вечери и приеми от всички живеещи там англичани. „Той и Родън са на една възраст и толкова много си приличат“ — казваше Беки със задушен от мъка глас; докато всъщност във възрастта на момчетата имаше разлика от пет години и те си приличаха толкова, колкото уважаемият читател и наша скромност. Когато Уенъм мина през Булон на път за Кисинген, където трябваше да се присъедини към лорд Стейн, той осветли мисис Олдърни по този въпрос и й каза, че е в състояние да опише Родън по-добре от майка му, която открито го мрази и никога не се интересува от него. Разправи й, че той е тринадесетгодишен, докато малкият Олдърни беше на не повече от девет; рус е, докато другият е мургав — и, с една дума, накара въпросната лейди да се разкае за проявеното добро разположение.

Когато с неописуеми мъки и усилия Беки успяваше да си събере мъничък кръг приятели, някой идваше и грубо разваляше всичко, след което тя трябваше да почне отново. Труден беше животът й — много труден, самотен и отчайващ.

За известно време под свое покровителство я взе мисис Нюбрайт, която бе привлечена от сладкото й пеене в черква и от правилните й възгледи по известни сериозни въпроси, относно които в миналото, в Куинс Кроли, мисис Беки бе получила доста солидна подготовка. И тъй, тя не само вземаше религиозни и философски трактати, но ги и четеше. Шиеше долни дрехи за едно африканско племе; памучни нощни шапчици за някакви индианци; работеше за покръстването на евреите — слушаше проповедите на мистър Раулс в сряда и на мистър Хъглтън в четвъртък, посещаваше две неделни служби, но всичко това беше напразно. Стана така, че мисис Нюбрайт трябваше да кореспондира с графиня Саутдаун относно една подписка в полза на туземците на остров Фиджи и след като й спомена за своята „мила приятелка“ мисис Родън Кроли, старата графиня й написа в отговор такова писмо за Беки, с такива подробности, загатвания, факти, лъжи и общи сведения, че близостта между мисис Нюбрайт и мисис Кроли се прекрати изведнъж и целият сериозен свят на Тур, където се случи това нещастие, веднага започна да отбягва грешницата. Тези, които познават английските колонии в чужбина, знаят, че ние навсякъде носим със себе си нашата надменност, нашите хапчета, предразсъдъци, консервирани сосове, кайенски пипер и други деликатеси, като правим една малка Британия навсякъде, където се заселим.

Беки бягаше плахо от една колония в друга. От Булон отиде в Диеп, от Диеп в Кан, от Кан в Тур — и с всички сили се стараеше да се държи като почтена жена, но, уви, някой и друг ден винаги я откриваха и гаргите изпъждаха от гнездото нежеланата гостенка.

На едно от тези места под свое покровителство я взе мисис Хук Иглс. Тя беше жена без нито едно петно на репутацията си и с къща на Портмън Скуеър. Беше отседнала в хотела в Диеп, където Беки бе избягала, и те се запознаха най-напред на морето, когато плуваха заедно, а след това се видяха и в ресторанта на хотела. Мисис Иглс бе чула — пък и кой ли не бе чул? — нещичко от историята със Стейн; но след един разговор с Беки тя заяви, че мисис Кроли е ангел, а съпругът й — грубиянин, лорд Стейн — безпринципен негодник, както на всекиму е известно, и цялото безобразно обвинение срещу мисис Кроли е само един отвратителен и подъл заговор от страна на онзи мошеник Уенъм.

— Ако си човек с дух, ти би издърпал ушите на този клетник, когато го видиш следния път в клуба — каза тя на съпруга си. Но мистър Иглс беше само кротък стар човек, мъж на жена си, със склонност към геология и не достатъчно висок, за да достигне чиито и да било уши.

Тогава мисис Иглс взе мисис Родън под своя защита, настани я в собствената си къща в Париж, скара се със съпругата на посланика, защото последната не искаше да приеме протежето й, и стори всичко, което е по силите на една жена, за да се държи Беки в правия път на добродетелта и доброто име.