Панаир на суетата (роман без герой)

В Рим веднъж стана така, че половингодишната издръжка на мисис Родън тъкмо беше изпратена в главната тамошна банка, и тъй като всички, които притежаваха банкова сметка, възлизаща на повече от петстотин скуди, биваха канени на баловете, които директорът на споменатата банка даваше през зимата, Беки бе удостоена с честта да получи покана и така се появи на един от разкошните вечерни приеми на принц и принцеса Полония. Принцесата беше от рода Помпили, чиито членове са потомци на втория цар на Рим, докато дядото на принца, Алесандро Полония, продаваше тоалетен сапун, одеколони, тютюн и носни кърпички, изпълняваше разни поръчки за джентълмените и даваше назаем дребни парични суми. Цялото висше римско общество се тълпеше в салоните му — принцове, херцози, посланици, актьори, цигулари, монсиньори — хора от всякакъв вид и занятие. Салоните му блестяха от светлина и разкош; по стените имаше много позлатени рамки (съдържащи картини) и съмнителни антики; а огромният позлатен герб на принца — коронка и златна гъба на алено поле (цветът на носните кърпички, които продаваше) — и сребърният фонтан на семейство Помпили блестяха по таваните, вратите и облицовката на стаите и над големите кадифени балдахини, приготвени за посрещането на папи и императори.

И тъй, Беки, която пристигна с пощенската кола от Флоренция и отседна в доста скромен хотел, успя да си намери покана за приема на принц Полония и прислужничката й я облече с особено голяма грижливост, след което тя отиде на този изискан бал под ръка с майор Лодър, с когото случайно пътуваше по това време (същият човек, който застреля принц Ровали в Неапол на следната година, а сър Джон Бъкскин го бе пердашил с бастуна си, защото в шапката си носеше четири карти повече, освен тези, с които играеше екарте). Когато тази двойка влезе в салоните, Беки забеляза някои лица, познати от по-щастливи времена, когато също не бе невинна, но тогава хората не бяха открили това. Майор Лодър познаваше доста чужденци, хора с остър поглед и бакенбарди, с изцапани лентички от ордени на петлиците и оскъдно бельо; обаче трябва да се отбележи, че собствените му съотечественици избягваха майора. Беки също познаваше някоя и друга от дамите — вдовици французойки, съмнителни италиански графини, чиито съпрузи се бяха отнесли зле с тях — ха, какво можем да кажем за този измет на обществото ние, които сме се движили между най-изисканото общество на Панаира на суетата? Ако играем, нека вършим това с чисти карти, а не с тази мръсна сбирщина.

И тъй, тя беше хванала под ръка майор Лодър и двамата минаха заедно през салоните, като изпиха доста голямо количество шампанско на бюфета, където хората се нахвърляха върху закуските. Когато нашите двама приятели хапнаха достатъчно, продължиха напред, докато стигнаха до розовия кадифен салон на принцесата (със статуята на Венера и големите венециански огледала в сребърни рамки) и където благородното семейство проявяваше гостоприемството си към своите най-високопоставени гости, които вечеряха около една кръгла маса. Беки си спомни, че и тя бе участвувала точно в такъв отбран малък банкет у лорд Стейн — и ето го, той седеше край масата на Полония и тя го видя.

Белегът от диаманта на бялото му плешиво лъскаво чело образуваше пламтяща червена рязка; червеникавите му бакенбарди сега бяха боядисани с възморава боя и това правеше бледото му лице още по-бледо. Той носеше яката и кордона на различните си ордени, както и синята панделка и Ордена на жартиерата; Той беше най-големият велможа там, макар че в салона се намираха един властвуващ херцог и едно кралско височество, със своите принцеси, а до негово сиятелство беше седнала красивата графиня Беладона, родена де Гландие, чийто съпруг (граф Паоло Беладона), твърде добре известен с прекрасните си ентомологически сбирки, отдавна беше отишъл с мисия при императора на Мароко.