Панаир на суетата (роман без герой)

Когато Беки съзря познатото и прославено лице, колко вулгарен й се видя изведнъж майор Лодър и как онзи омразен капитан Рук миришеше на тютюн! В един миг тя отново възприе, държането си на изискана дама и се помъчи да изглежда и да почувствува, че пак се намира в Мейфеър. „Онази жена ми се вижда глупава и с неприятен нрав — помисли си тя. — Уверена съм, че не умее да го забавлява. Да, той сигурно се отегчава с нея — а с мене никога не се отегчаваше.“ Стотици такива трогателни надежди, страхове и възпоминания накараха малкото й сърце да се разтупа, когато тя погледна със светнали, очи (червилото, което бе сложила чак до клепките си, ги караше да бляскат) към високопоставения благородник. Когато носеше високите си ордени и отличия, лорд Стейн възприемаше също така и най-величествените си маниери и изглеждаше и говореше като същински знатен сановник, какъвто си беше всъщност. Беки го гледаше с възторг как се усмихва широко и как се държи едновременно с лекота и величественост. Ах, bon Dieu110, какъв превъзходен събеседник беше, той, колко остроумен и приятен бе, какви благородни обноски имаше! И тя го бе заменила с майор Лодър, вмирисан на пури и на бренди, с капитан Рук, — с неговите файтонджийски шеги и тарикатски говор, и с техните подобни. „Чудя се дали ще ме познае“ — помисли си тя. Лорд Стейн разговаряше и се смееше с една високопоставена дама до него, когато вдигна поглед и видя Беки.

Тя цяла се разтрепери, когато очите им се срещнаха, й му изпрати най-хубавата усмивка, която можа да сложи на лицето си, след това му направи мъничък, плах, умолителен реверанс. Вцепенен, той я погледна вперено за миг, също както Макбет сторил това при внезапното появяване, на Банко на лира, и остана да я гледа с отворена уста, когато онзи отвратителен майор Лодър я дръпна и отведе настрани.

— Елате в банкетната зала, мисис Р. — каза й той. — Като гледам как тези важни персони лапат, и аз огладнявам. Нека опитаме шампанското на стария. — Беки смяташе, че майорът и без това беше вече пил твърде много.

Следния ден тя отиде да се разхожда на хълма Пинчио — Хайд Парк на римските безделници, — като навярно се надяваше отново да зърне лорд Стейн. Но там тя срещна друг познат. Това беше мистър Фиш, довереното лице на негово сиятелство, който приближи и й кимна фамилиарно, като допря с пръст шапката си.

— Знаех, че мадам е тук — каза той, — проследих я от хотела й. Трябва да дам един съвет на мадам.

— От името на маркиз Стейн? — запита Беки, като възприе предишното си благородно държане, доколкото това й бе възможно, и не малко се развълнува, изпитвайки надежда и очакване.

— Не каза Фиш, — съветът е от мене. Рим е много нездравословно място.

— Не през този сезон, господин Фиш, Той става такъв едва След Великден.

— Казвам на мадам, че той е нездравословен и сега. За някои хора винаги има малария. Онзи проклет блатен вятър убива мнозина през всички сезони; Вижте какво, мадам Кроли, вие винаги сте били bon enfant111; и аз говоря за ваше добро, parole d’hanneur. Предупреждавам ви. Напуснете. Рим, казвам ви — иначе ще се разболеете и ще умрете.

Беки се разсмя, макар че бе обладана от гняв и ярост.

— Какво, да убиете мене, клетата! — каза тя. — Колко романтично! Нима лорд Стейн води със себе си убийци и носи ками в куфарите си? Ха! Ще остана само за да го дразня. Имам кой да ме защищава, докато съм тук.

Сега беше ред на господин Фиш да се изсмее.

— Да, ви защищават — каза той, — и кой? Майорът? Капитанът? Всеки един от тия картоиграчи, с които мадам дружи, е готов да вземе живота й за сто луидора. Ние знаем някои неща за майор Лодър (той е толкова майор, колкото аз съм маркиз), които биха го изпратили на каторга или на още по-лошо място. Знаем всичко и имаме приятели навсякъде. Знаем с кого сте се видели в Париж и какви роднини сте открили там. Да, мадам може да гледа вперено, но така си е — ние всичко знаем. На какво се дължи това, че никой британски посланик на континента не пожела да приеме мадам? Тя е обидила някого, който никога не прощава — чиято ярост се удвои, когато ви видя. Снощи той беше като луд, когато се прибра вкъщи. Мадам дьо Беладона му направи сцена заради вас и изпадна в ярост както обикновено.

— Аха, значи, всичко това идва от страна на мадам Беладона? — каза — Беки, пооблекчена малко, тъй като сведенията които току-що получи, я разтревожиха.