Панаир на суетата (роман без герой)

— Когато напуснах Чизик със сестра ви, аз бях още почти дете — каза Беки. — Как е това мило създание? Ах, нейният съпруг беше лош човек и тя горкичката много го ревнуваше от мене. Като че ли той много ме интересуваше, тъй като всъщност имаше друг човек, който… но… нека не говорим за миналото — и тя потърка очи с носната кърпичка със скъсаната дантела. — Не е ли чудно, че в тази стая намирате една жена, която е свикнала да живее в съвсем друг свят? Преживяла съм толкова мъки и разочарования, Джоузеф Седли, карали са ме така жестоко да страдам, че понякога съм просто като луда. Не мога да се удържа на едно място, а скитам тук и там неспокойна и нещастна. Всичките ми приятели се показаха неверни към мене — всички. В този свят няма нито едни честен човек. Аз бях най-вярната съпруга, която някога е съществувала, макар че се омъжих за съпруга си напук, защото имаше един друг, който… но това няма значение. Бях му вярна — и той ме потъпка й изостави. Бях най-нежната майка. Имах едно-единствено дете, едно съкровище, една надежда, една радост, над която треперех с искрена майчина обич, която беше моят живот, моята молитва, моето… моето благословение; и… и ми го отнеха. — Тук тя сложи ръка на сърцето си с горчиво отчаяние, като зарови за миг лице в леглото.

Шишето с коняка под одеялото се чукна в чинията със студената наденица. Изглежда, и двете се трогнаха от проявата на толкова скръб. Макс и Фриц стояха вън до вратата, като слушаха смаяни въздишките и стоновете на мисис Беки. И Джоз също така доста се изплаши и трогна, като видя в какво положение се намира бившата му възлюбена. След това тя започна да му разправя историята си — такава простичка и безизкуствена история, от която на човек му става съвсем ясно, че ако някога някой белоснежен ангел е избягал от небето, за да бъде подложен на пъклените машинации и злодейства на лошите хора тук на земята — то именно това непорочно същество, тази мъченица седеше сега на леглото пред Джоз — на леглото върху коняченото шише.

Те прекараха доста време в дълъг, приятелски, доверителен разговор, през време на който на Джоз дадоха да разбере (но по начин, който ни най-малко не го уплаши, нито обиди), че сърцето на Беки най-напред се научило да тупти в неговото очарователно присъствие; че Джордж Озбърн действително я ухажвал най-неоснователно, което обстоятелство може би станало причина за ревността на Амелия и за скъсването на отношенията им; но че Беки никога не насърчавала този нещастен офицер и никога не преставала да мисли за Джоз още от първия ден, когато го видяла, макар, разбира се, задълженията й на женена жена да са стояли на първо място — задължения, които тя винаги спазвала и които ще пази до смъртния си час или докато пословично лошият климат, в който живее полковник Кроли, я освободи от едно иго, което жестокостта му бе направила тъй омразно за нея.

Джоз си отиде убеден, че тя е една най-добродетелна, както и най-очарователна жена, и той прекара през ума си какви ли не благородни планове за нейното благоденствие. Преследването, на което беше подложена, трябваше да спре — тя трябва да се върне в обществото, на което бе истинско украшение. Той ще види какво може да направи в тази насока. Тя трябва да напусне това място и да се настани в някаква тиха квартира. Амелия трябва да я посещава и отново да я дари с приятелството си. Той ще нареди всичко това и ще се посъветва с майора. Когато се разделяха, тя пророни сълзи на най-сърдечна благодарност и стисна ръката му, когато галантният едър джентълмен се наведе да целуне нейната.

И тъй, Беки изпрати Джоз от малката си таванска стаичка с такава грация, сякаш беше в някакъв дворец; и след като този пълен джентълмен изчезна надолу по стълбата, Макс и Фриц излязоха от дупката си, и двамата с лули в уста, и тя се забавляваше, като им имитираше Джоз, докато дъвчеше своя студен хляб и наденица и си пийваше от любимата си бутилка бренди с вода.

Джоз отиде много тържествено в жилището на Добин и там му предаде трогателната история, която току-що бе научил, но без да спомене нещо за играта на карти предната вечер. И тогава двамата джентълмени започнаха да се съветват относно начина, по който можеха да бъдат най-полезни на мисис Беки, докато в същото време тя довършваше прекъсната си студена закуска.

Как бе станало тъй, че тя бе дошла в този малък градец? Как се бе случило тъй, че беше останала без приятели и скиташе сама? Лесен, е пътят, който води надолу, и нека прескочим тази част от историята й, в която се говори за спускането й в низините. Сега тя не беше по-лоша, отколкото през дните на благополучието си — само че понастоящем щастието й не работеше.