Панаир на суетата (роман без герой)

Изглежда, тук се беше намесила лейди Джейн. Чух, че тя много удивила съпруга си с енергичността, която проявила в този спор, както и с твърдото си намерение да свали мисис Родън от висотата, на която дотогава я бе държал сър Пит. По свое собствено желание тя покани Родън да поживее на Гонт Стрийт до заминаването си за Ковънтри Айлънд, при условие — когато той е там, мисис Беки никога да не се опита да влезе насила в дома й. И Джейн оглеждаше с любопитство почерците на адресите на всички писма, които пристигаха за сър Пит, за да види дали той и снаха му не си кореспондират. Не че Ребека не би му писала, ако решеше да стори това, но тя не направи опит нито да види сър Пит, нито да му пише у дома му и след един-два опита възприе искането му кореспонденцията относно семейните й недоразумения да се води само между адвокатите на двете страни.

Истината е, че бяха повлияли на сър Пит да стане неин противник. Наскоро подир случката с лорд Стейн Уенъм отиде при баронета и му разправи такива неща за живота на Беки, които удивиха представителя на графството Куинс Кроли. Той знаеше всичко за нея: какъв е бил баща й, в коя година майка й е танцувала в операта; каква е била предишната й история и какво поведение е имала, докато бе омъжена за брат му. Но тъй като не се съмнявам, че по-голямата част от тази история е невярна и е била продиктувана от заинтересовано зложелателство, аз няма да я повтарям тук. Сега обаче Беки имаше вече лоша слава в очите на един провинциален благородник и роднина, който едно време бе проявявал доста голяма слабост към нея.

Доходите на губернатора на Ковънтри Айлънд не са големи. Негово превъзходителство отделяше част от тях за плащането на своите дългове, а и високото му положение му налагаше значителни разходи, и в края на краищата се оказа, че той не може да отдели за жена си повече от триста лири стерлинги годишно, затова заяви, че ще й ги плаща при условие да не го безпокои никога. В противен случай ще последва скандал и бракоразводно дело. Но всички — лорд Стейн, мистър Уенъм, Родън, — всички имаха грижата тя да напусне Англия и да потушат тази твърде неприятна история.

Навярно тя беше толкова заета да урежда работите си с адвокатите на своя съпруг, че забрави да направи каквото и да било за своя син, малкия Родън, и дори не намери за нужно да отиде да го види. Този млад джентълмен бе предоставен напълно на грижите на своите чичо и леля, която винаги се бе радвала на обичта на детето. Неговата майка, след като напусна Англия, му написа хубаво писъмце от Булон, в което го умоляваше да учи уроците си и му казваше, че е предприела обиколка из Европа, откъдето ще има удоволствието отново да му се обади. Но тя стори това след една година, точно когато вечно болнавото единствено момче на сър Пит умря от магарешка кашлица и шарка. Тогава Родъновата майчица изпрати най-нежно писмо на любимия си син, който паради това събитие сега ставаше наследник на Куинс Кроли и още по-силно се привърза към добрата жена, чието сърце вече го бе осиновило. Когато Родън Кроли — вече висок и красив момък — получи това писмо, той се изчерви.

— О, лельо Джейн, вие сте моята майка — каза той, — а не… а не онази.

Все пак той отговори с любезно и вежливо писмо на мисис Ребека, която тогава живееше в семеен пансион във Флоренция. Но нека не избързваме толкова много в разказа.

След бягството си милата ни Беки не се установи да живее много далеч. Тя кацна на френския бряг в Булон — това прибежище на толкова английска невинност, отишла в изгнание. Там водеше благоприлично вдовишко съществуване със своята femme de chambre109, като си бе наела две стаи в един хотел. Тя се хранеше в ресторанта на хотела, където хората я намираха много приятна и където забавляваше сътрапезниците си с приказки за своя девер, сър Пит, и за високопоставените си лондонски познати. Разговорът й имаше този лек, светски характер, който прави силно впечатление на известни ограничени хорица. Пред много от тях тя минаваше за важна личност. Ребека устройваше малки следобедни приеми в собствената си стая и вземаше участие в невинните забавления на града — морски бани, возене в открити екипажи, разходки по пясъка и ходене на театър. Мисис Бърджойс, която прекарваше лятото в хотела със семейството си и чийто съпруг отиваше там в края на седмицата, заявяваше, че мисис Кроли е очарователна, докато онзи мошеник Бърджойс започна да й обръща прекалено много внимание. Но в тази работа нямаше нищо сериозно, Беки беше винаги много приятна, любезна и добродушна — особено с мъжете.