Панаир на суетата (роман без герой)

Великолепието на тези тържества беше такова, че подобно на него не беше виждано в тази малка германска държавица от времето на разгулния Виктор XIV. Всички съседни принцове, принцеси и велможи бяха поканени за празника. Цената на леглата в Пъмперникъл се покачи на половин крона за една нощ и цялата армия трябваше да се ангажира, за да се вземат от нейните редове членовете на почетната стража за всички височества, сиятелства и светлейшества, които бяха пристигнали от цялата страна. Принцесата бе венчана по делегация, в бащината си резиденция, като ролята на кум бе поета от граф де Шлюселбек. Емфиени кутийки се раздаваха в изобилие (както научихме от придворния бижутер, който ги продаваше, а след това отново ги изкупуваше) и цели сандъчета с ордена „Св. Михаил Пъмперникълски“ се изпращаха на благородниците в двореца на младоженката, докато пък пълни кошници с кордона на ордена на „Св, Катерина Шлипеншлопенска“ пристигаха в нашия. Френският дипломатически представител получи и двата. „Покрит е с панделки като награден каруцарски кон“ — казваше Тейпуърм, който според правилата на службата си не можеше да получава никакви декорации и отличия от подобен характер. „Нека той получи всички кордони; но у кого всъщност е победата?“ Истината е, че цялата работа беше победа на английската дипломация. Френската партия беше предложила и бе употребила всички усилия да се сключи брак с една принцеса от рода на Потцтаузенд Донерветер, на която пък ние се противопоставяхме.

Всички бяха поканени на сватбените празненства. Гирлянди и триумфални арки бяха издигнати по пътя, за да приветствуват младата булка. От големия фонтан на Св. Михаил бликаше удивително кисело вино, докато пък във военния клуб се пенеше бира. Големите шадравани бяха пуснати, а в парка и градините бяха поставени стълбове за развеселените селяни, по които те можеха да се изкачват за удоволствие и да откачват завързаните на върха с розови панделки часовници, сребърни вилици, салами и други предмети. Джорджи откачи една наденица, след като се бе покачил на върха на стълба, за голямо удоволствие на зрителите, и се спусна надолу с бързината на падаща вода. Но той направи това само заради славата. Момчето даде наденицата на един селянин, който бе успял почти да я докосне и стоеше в подножието на стълба, като се окайваше за неуспеха си.

Във френската легация имаха шест лампи повече от нашите, обаче нашата пък беше украсена с една картина, представляваща пристигането на младата двойка и бягството на раздора, представен в човешки образ, твърде много приличен на френския дипломатически представител. Така нашата украса се оказа по-сполучлива от френската и не се съмнявам, че това именно спечели на Тейпуърм последва, лото повишение и награждаването му с Ордена на Банята.

Тълпи от чужденци — и, разбира се, от англичани — пристигнаха за празненствата. Освен дворцовите балове такива се даваха и в кметството, и в казармата, а в един от салоните бяха наредени маси за рулетка и тридесет и едно — само за през седмицата на увеселенията. На офицерите и на жителите на града беше забранено да вземат участие в тези игри, но салонът беше отворен за чужденци, селяни и дами и изобщо за всички, които са решили да печелят или губят пари.

Онзи малък немирник Джорджи Озбърн, чиито близки бяха на голямото тържество в двореца, пристигна на бала в кметството с мистър Кирш, вуйчовия си куриер. Джорджи само бе надникнал в една игрална зала в Баден-Баден, хванал се за ръката на Добин, и, разбира се, не му бяха позволили да играе, така че сега с нетърпение се приближи до масите за хазарт, като се навърташе около крупиетата и играчите. Залагаха и жени; някои от тях носеха на лицата си маски — това беше позволено в тези бурни дни на тържества и забавления.

Една жена със светла коса, с деколтирана рокля, доста поизносена вече, и с черна маска, през чиито дупчици проблясваха очите й, седеше пред една от игралните маси с един-два флорина до нея. Тя играеше много внимателно, като залагаше само след като черният и червеният цвят излизаха определено число пъти. Тя представляваше доста особено зрелище.

Но въпреки своето внимание и усърдие тя отгатваше погрешно и последните два флорина отидоха един подир друг в лопатката на крупието, когато то извикваше с неумолим глас печелившия цвят и номер. Тя въздъхна и вдигна рамене, които и без това се издигаха доста над деколтето на роклята й. После се огледа наоколо и видя честното лице на Джорджи, вперено в нея. Я го виж ги малкия безделник! Какво търси той тук?

Когато видя момчето, което изгледа изпитателно със святкащите си очи през маската, тя запита:

— Monsieur n’est pas joueur105?

— Non, Madame106 — каза момчето, но тя трябва да бе разбрала по произношението му от коя страна иде то, тъй като отвърна с лек чуждестранен тон:

— Никога ли не сте играли? Ще ми направите ли малка услуга?

— Каква? — каза Джорджи, като отново се изчерви. Мистър Кирш беше зает при една маса и не поглеждаше към младия си господар.