Панаир на суетата (роман без герой)

— Само бих желал, Джордж, да прекратиш лудориите си. Ако бе видял лицето на клетата малка мис Еми, когато онзи ден ме запита за тебе, ти просто би пратил билярдните топки по дяволите. Върви и я утеши, нехранимайко такъв. Върви и й напиши дълго писмо. Стори нещо да я направиш щастлива; нещо съвсем мъничко ще бъде достатъчно.

— Изглежда, че тя страшно много ме обича — каза поручикът самодоволно; и отиде в полковата столова да завърши вечерята, като се повесели с приятелите си.

Междувременно на Ръсъл Скуеър Амелия гледаше луната, която светеше над това спокойно място, както и над площада, където бяха Четъмските казарми, в които служеше поручик Озбърн, и си размишляваше какво ли върши нейният герой. Може би прави преглед на караула, мислеше си тя; може би е на лагер; може би бди над постелята на някой ранен другар или учи военното изкуство в самотната си стая. И великодушните й мисли се носеха напред, подобно крилати ангели, и летяха надолу по реката към Четъм и Ростър, като се мъчеха да проникнат в казармата, където беше Джордж… Като се има предвид всичко, смятам, че беше добре, дето портите бяха затворени и часовите не позволяваха на никого да влезе; така че клетият малък бял ангел не можа да чуе песните, които младежите вътре пееха гръмко над чашите с уиски.

В деня след краткия разговор в Четъмските казарми, за да покаже, че ще удържи на думата си, младият Озбърн направи приготовления и отиде в града, като спечели с това похвалите на капитан Добин.

— Иска ми се да й направя някакъв малък подарък — каза доверително Озбърн на приятеля си, — само че татко не е отпуснал парата — останал съм без нищичко.

Но Добин не искаше да се попречи на тази щедрост и благородство и затова услужи на мистър Озбърн с няколко лири, които той взе след известно леко колебание.

И смея да кажа, че положително би купил нещо много хубаво за Амелия; само че когато слезе от дилижанса на Флийт Стрийт, привлече го красива игла за риза на витрината на магазин за скъпоценности, на която просто не можа да устои. И след като заплати за нея, останаха му много малко пари за други прояви на великодушие. Няма значение, можете да бъдете уверени, че не от подаръците му се нуждаеше Амелия. Когато Джордж дойде на Ръсъл Скуеър, лицето й така светна, сякаш той беше самото слънце. Малките грижи, страхове, сълзи, плахи зли предчувствия и родените от безсъние мисли на не знам колко дни и нощи бяха забравени под мигновеното влияние на тази позната усмивка, на която никога не можеше да устои. Той засия срещу нея от вратата на приемната — величествен, с прекрасни бакенбарди, приличен на бог. Самбо, чието лице светна в съчувствена усмивка, когато съобщи за пристигането на капитан Озбърн (когото той бе повишил в по-горен чин), видя как младото момиче се сепна, поруменя и подскочи от наблюдателния си пост край прозореца. Тогава Самбо се оттегли и веднага щом вратата се затвори, тя се впусна разтреперана към сърцето на поручик Озбърн, сякаш то беше единственото място, в което трябваше да се сгуши. О ти, мъничка, задъхана душичке! Най-прекрасното дърво от цялата гора, с най-правия ствол, с най-мощните клони и най-гъстия листак, което ти избра да си строиш гнездо и чуруликаш, може би вече е белязано и може би не след дълго ще се повали с трясък. Колко старо, старо е това сравнение между човека и дървото!

Междувременно Джордж я целуна много мило по челото и бляскащите очи и се показа много мил и любезен; и тя реши, че диамантената му игла за риза (която не го беше виждала да носи по-рано) бе най-хубавото украшение на света.

Наблюдателният читател, проследил предишното държане на нашия млад поручик и запомнил краткия разговор, който току-що беше водил с капитан Добин, навярно е дошъл до известни заключения относно характера на мистър Озбърн. Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат. Може би понякога обичането се пада на дамата, а понякога на кавалера. Може би не един обладан от любов младеж е взел нечувствителността за скромност, безразличието за девическа свенливост, обикновената празноглавост за мила стеснителност, с една дума, взел е гъската за лебед. Не една влюбена жена украсява магарето с пищността и красотата на въображението си; възхищава се от тъпотата като от мъжествена простота; обожава самолюбието му като превъзходство; смята глупостта му за величествена сериозност и се отнася към него така, както прекрасната блестяща Титания се отнася към един известен атински тъкач. Колко много такива комедии от грешки съм наблюдавал на този свят! Но едно е положително — Амелия вярваше, че любимият й е един от най-смелите и най-блестящите по ум мъже в империята, и твърде е възможно и поручик Озбърн да си е мислил същото.