Пантерата

Добрата новина беше, че безпилотните самолети са засекли отворена бензиностанция извън града. Тези „Предатор“ са по-добри от джипиеси — защото могат да изстрелват ракети.

Както и да е, последвахме джипа на Бренър и скоро видяхме бензиностанцията.

Бренър се обади по радиото:

— Коли едно и пет зареждат първи. Всички други да заемат позиции.

Майк паркира край пътя с включен двигател. Джиповете на Кейт и Бък направиха същото, а водещата кола и опашката спряха при двете колонки.

Въоръжен със своята М–4, Бренър слезе от колата и отиде до Бондмобила да види как е Замо.

Бък слезе, също въоръжен.

— Трябва да направя посещение по домовете — каза Клеър и се изниза с докторската си чанта.

Аз също слязох с моята М–4 и огледах обстановката, докато вървях. Бензиновите колонки бяха нови, но паркингът бе неасфалтиран, а сградата представляваше малък панелен куб, от който излязоха шестима йеменци в опърпани бели роби, всички със своите йеменски бастуни, известни също като АК–47. Не бях виждал толкова много огнева мощ на бензиностанция, откакто бях прекосил Алабама с кола.

Двама от йеменците бяха работници в бензиностанцията — тук нямаше самообслужване, — а останалите бяха досадно любопитни. Заразглеждаха надупчените джипове и Бък завърза разговор с тях. Нямах представа какво им казва — може би, че сме стреляли по себе си за забавление. Сигурно щяха да повярват.

Клеър вече се беше качила в джипа на Замо, а Бренър беше пъхнал главата си през прозореца. Направи ми място и аз също надникнах. Замо седеше на задната седалка, а Клеър развиваше окървавения бинт под левия му лакът.

— Как е? — попитах го.

— Идеално. Стига да не ми задават тъпи въпроси.

Клеър махна бинта и каза:

— Не е чак толкова лошо.

— Знам — отвърна Замо.

— Ще почистя раната и ще я превържа. Може да се наложи да те зашия в хотела. — Подаде на Замо шишенце антибиотици. — Искаш ли болкоуспокоително?

— Не.

— Може ли да си върши работата? — попита Бренър. Питаше Клеър, разбира се.

— Като едното нищо — отвърна Замо.

Тук всичко изглеждаше под контрол, така че тръгнах към постройката, за да потърся тоалетна и с надеждата, че може би ще мога да си купя чипс и сода. Вътре обаче нямаше нищо, освен няколко бели пластмасови стола и молитвено килимче. В коя посока е Мека ли? Ориентирайте се по килимчетата.

Бък дойде и каза:

— Тоалетните са отзад.

Минахме през отвора, зад който имаше малка канавка, запушихме си носовете и си свършихме работата. След нас се наредиха още няколко момчета от ДСС, после Бренър и накрая Кейт, която попита:

— Кой е оставил дъската на чинията вдигната?

Стояхме обърнати с гръб към нея, докато използваше унисекс канавката. Това беше чудесен момент за заздравяване на отношенията помежду ни и бях сигурен, че ни очакват още подобни изживявания в Лошите земи.

Както и да е, целият А екип беше налице, така че използвахме възможността за бързо съвещание, преди да продължим по пътя.

— Съобщих за инцидента в посолството по сателитния телефон и те ще предадат доклада ми във Вашингтон — уведоми ни Бък. — Държавният департамент ще уведоми йеменското правителство. Ние обаче не трябва да потвърждаваме за никакво използване на ракети „Хелфайър“ без предупреждение.

— Не мисля, че автомати могат да причинят подобни поражения, Бък — посочих аз.

— С лично оръжие можеш да взривиш крайпътни бомби и пълни резервоари — отвърна г-н Бренър. — Йеменците нямат достатъчно добре екипирани следователи, които да определят причината.

Да бе. Е, както и да е.

— Хауард може би ще поиска да докладва нещата такива, каквито всъщност бяха — обади се Кейт.

— Кажи му, че всъщност бих искал да поговоря с него — отвърна й Бък.

Кейт кимна и се отдалечи.

— Важно е да няма противоречащи си версии за случилото се — обясни Бък на мен и Бренър.

— Така е — съгласих се. — Особено когато версиите са верни.

— Ние станахме жертви на атака на Ал Кайда — продължи с обясненията Бък. — Не искаме да ни възприемат като агресори или провокатори. В Щатите има групи, които са против нашата програма за убийства с ракети. Ако се разчуе, този инцидент може да бъде изтълкуван погрешно като нападателен вместо като защитен.

Точно така. Не искаме да разстройваме групите за защита на човешките права с нашата програма РАЙ — Ракетни атаки в Йемен. Това си го измислих, нали чаткате.

— Важно е да не бъдем обявени за персони нон грата и да бъдем принудени да напуснем страната — добави Бък.

Съгласих се, но посочих:

— Ако не бяха ракетите, щяхме да бъдем обявени за неживи персони.

Бък пропусна думите ми покрай ушите си и продължи:

— Тази засада, наред с атаката срещу „Хънт Ойл“, ще накара Вашингтон да преразгледа военната ни мисия в Йемен. Също както стана заради „Коул“.

Ясно. С две думи, понякога се нуждаеш от нападение, за да могат нещата да станат по твоя начин. Аламо, „Мейн“, Пърл Харбър, Тонкинският залив, „Коул“ и така нататък. Понякога нападението е непровокирана изненада, а понякога не.

Та като стана дума за това, посочих:

— Пътуването до Аден можеше да стане с чартърен самолет или с „Шпионеър“. С Кейт се съгласихме да играем ролята на стръв, а не на жертвени агнета.