Пантерата

— Много добре знаеше какво правим, Джон — напомни ми Бренър. — Кейт също знае. Току-що направихме голям удар. Живи сме, а те са мъртви. Край на дискусията.

Не точно.

— Не съм сигурен, че всичките ти момчета знаят, че сме пуснали въдица на Ал Кайда — казах му.

Той ме погледна.

— Те знаят рисковете всеки път, когато излизаме от посолството.

— Ясно. А доктор Нолан? Тя просто се опитва да си изплати студентския заем. А Хауард?

— Ти го покани — напомни ми Бренър. — Не аз.

— Добре. И последно. Предполагам, че тази малоумна идея е на ЦРУ. Ще забележите обаче, че с нас няма човек от ЦРУ.

Никой не коментира това и аз се обърнах към Бък.

— Обади ли му се?

— Обадих се на шефа на отдела в Сана.

— И той щастлив ли е?

— Направо въодушевен. — Бък ме погледна. — Вие с Кейт изпълнихте поне частично целта си тук, така че ако искате, можете и двамата да се приберете у дома. Разбери се с жена си — добави малко рязко.

Това прозвуча като предизвикателство за мъжествеността ми.

— Аз съм тук да убия Пантерата — отговорих. — Но искам да съм в течение и да ми казвате какво става.

— Оттук нататък ще е така — увери ме Бък. — Сега шоуто е твое, Джон, и ти си звездата. Ще намериш Пантерата. Или той ще намери теб.

Определено знаеше как да си подбира думите. Имам предвид, голям артист. Но въпреки това ми харесваше.

— Някакъв шанс един от онези крайпътни разбойници да е бил Пантерата? — попитах.

— Всички се надяваме да е така — отвърна Бък. — ЦРУ ще подслушва разговорите по радиото и сателитните телефони.

— Добре. — Значи отново бяхме приятелчета и въздухът бе чист (ако не се брои вонята от канавката), и щяхме да работим като екип до следващата серия глупости на Бък.

Хауард се появи от постройката, видя канавката и я използва, след което ми каза:

— Не знам дали ще мога някога да ти се отплатя, че ме покани да дойда.

— Ще измисля нещо — обещах му аз.

Бък вече беше измислил нещо и се обърна към него.

— Това е въпрос на националната сигурност, Хауард, както и деликатен дипломатически въпрос от най-високо ниво. Моля те да не казваш на никого нищо, което би могло да компрометира тази мисия.

Или ще ти видим сметката.

Хауард реши да се упражнява да не казва нищо на никого, затова само кимна и се отдалечи.

Събрахме се пред бензиностанцията. Джиповете бяха с пълни резервоари, предните стъкла бяха почистени от тленни останки и всички се качихме по колите си. Господа, запалете двигателите. И потеглихме на югоизток към Аден.

— Самолетите остават на позиция, докато не стигнем целта си — съобщи по радиото Бренър. — Пътуват още два, въоръжени с ракети.

Страхотно. И тъй, какво научихме от разходката ни през страната? Че Ал Кайда знае за пътуването ни до Аден — но това почти се подразбираше. Научихме също, че Ал Кайда е склонна и способна да атакува брониран американски конвой. Бяха си изиграли добре ролята. Онова, което не знаеха обаче, или не очакваха, бяха ракетите „Хелфайър“ — и то, защото идиотите от йеменското правителство обикновено казваха не на използването им. Ние обаче решихме този проблем, като не ги попитахме. Това беше нова игра.

Ние пък не знаехме дали Ал Кайда знае, че г-н Джон Кори е бил в конвоя. Можехме да приемем обаче, че са знаели. Всъщност Ал Кайда знаеше, че Джон Кори и Кейт Мейфийлд ще бъдат в Йемен още преди ние самите да го разберем. Ние пък не знаехме дали Пантерата сега е в рая, в Мариб или някъде другаде. Където и да се намираше, беше бесен.

Добре. Аз също бях бесен.

42.

Конвоят продължи към Аден.

— Колкото по на юг отиваме, толкова по-слабо е присъствието на Ал Кайда — каза Майк.

— Това е добре — отвърнах от името на Клеър.

— Но после отново стават силни около Аден.

— Това е лошо.

— Освен това, когато навлезем в някогашен Южен Йемен, попадаме и в териториите на бунтовниците сепаратисти.

— В тази страна има ли изобщо някаква част, която да е… нещо като безопасна? — попита Клеър.

— Нито един квадратен сантиметър.

С мен си в безопасност, миличка.

— Поне ще сме на по-сигурно в хотела — рече тя.

Ъ… Клеър, като стана дума за хотела…

Спускахме се от централните възвишения и се движехме с добро темпо към крайбрежните равнини въпреки трафика по натоварения път между Таиз и Аден.

— До Аден ни остават още стотина километра — каза Майк.

— Новите безпилотни самолети с ракетите са на позиция — обяви Бренър по радиото. — Няма подозрителна активност по пътя. Останете нащрек за коли бомби.

Тук купонът не замира нито за миг.

— Безпилотните самолети могат да останат във въздуха двайсет и четири часа, без да презареждат — уведоми ни Майк.

Точно така. А пилотът е на земята и може да се сменя със свои колеги на всеки няколко часа. Безпилотният самолет с ракети е страховита бойна система. Може би точно с нейна помощ щяхме да видим сметката на Пантерата, ако вече не го бяхме изпарили при засадата в планината. Американската военна технология е прекрасно нещо — освен ако не си от страната на получателя й.

— Къде са разположени самолетите? — попитах Майк. — И къде са центровете им за управление?