Пантерата

Знаеше също, че ако правителството не бъде победено, корумпираните в Сана ще се огънат под американския натиск и ще позволят на американците да построят военна база в Аден, както бяха направили преди тях британците и руснаците. А ако това се случеше, йеменският народ щеше да трябва да търпи американците много дълго. Ал Дервиш обаче не можеше да вижда толкова далеч в бъдещето. Беше заслепен от малкия брой американци и не забелязваше онези, които само чакаха повод да направят онова, което бяха направили в Ирак и Афганистан. А подобно нещо щеше да е катастрофа за Йемен.

Алтаир се наведе към ал Дервиш и прошепна:

— Имаме много работа.

Пантерата огледа съвета си и отсече:

— Ще се срещнем отново след седмица, след победите ни в Аден и Сана.

Пантерата стана и съветниците също станаха и излязоха мълчаливо навън. Само неколцина обаче отдадоха почит, както подобаваше.

Пантерата и Алтаир останаха сами.

— Може би трябва да размислиш за тези атаки — каза Алтаир.

Пантерата отговори с въпрос:

— Как можеш да живееш като мюсюлманин и йеменец, докато американците тъпчат свещената ни земя?

— Те са тук, защото ги покани правителството — отвърна Алтаир. — И защото ти ги атакуваш тук. Унищожи правителството и американците ще се махнат.

— Няма да се махнат. Трябва да ги избием.

Алтаир вече беше водил този разговор с ал Дервиш и бе стигнал до заключението, че младежът се интересува повече от убиването на някогашните си сънародници, отколкото от мъдрата стратегия да освободи страната от покварените власти в Сана.

Не искаше да спори с него — а ако атаките в Аден и Сана претърпяха неуспех, нямаше и да му се налага да спори. Но въпреки това каза:

— Омразата ни прави слепи за истината.

Пантерата нямаше какво да отговори.

Младшият помощник на Пантерата Набеел ал Самад стоеше на почетно разстояние от отворената врата и Алтаир му направи знак да влезе. Набеел се подчини и поздрави както подобава, като целуна ръцете на двамата.

— Кажи ни какво стана със засадата — каза Пантерата. — И за задачата ти в Сана да убиеш американските агенти.

Набеел знаеше, че ще е по-добре, ако е искрен и прям. Но щом започна да описва засадата, Пантерата го прекъсна:

— Кажи ни първо за провалената ти мисия в Сана.

Набеел облиза пресъхналите си устни.

— Да, господине… — И почна да разказва за пътуването си до Сана, след като Пантерата го беше натоварил със задачата да убие двамата американци.

— Не знаех за това — прекъсна го Алтаир. — Кои са тези американци?

Пантерата му обясни за Джон Кори и жена му и как тези двама американски агенти са в черния списък на Върховния съвет на Ал Кайда. Обясни също, че американците са осъдени на смърт, защото мъжът убил Асад Халил, Лъва.

Алтаир кимна и каза на Набеел:

— Продължавай.

Набеел бе изненадан, че Пантерата не е споделил всичко това с най-старшия си и доверен помощник, но в същото време знаеше причината — Алтаир не искаше да провокира американците и си мислеше, може би основателно, че те само търсят повод да изпратят повече сили в Йемен, също както се бе случило след атаката срещу „Коул“. Пантерата обаче искаше да убива още американци.

— Приятели на летището ми съобщиха, че Кори и жена му са заминали с конвой от три бронирани коли, който ги е откарал до американското посолство — продължи Набеел. — Прекарали са там остатъка от вечерта.

Продължи доклада си с обяснението, че съгледвачите около посолството и приятелите му в „Шератон“ потвърдили, че двамата американци били откарани в хотела късно сутринта в бронирана кола, след което се регистрирали и се качили в стаята си.

— Погрижих се хората ни в Сана да ги държат под наблюдение и извиках също така четирима бойци, с които да убия американците при първа възможност.

— Явно тази възможност така и не се е появила — отбеляза Пантерата.

Набеел пое дълбоко дъх.

— В Сана е трудно да…

— Продължавай.

— Да, господине. — Набеел разказа какво е чул от съгледвачите. — По-късно двамата американци се срещнали пред хотела с двама мъже от охраната на посолството с брониран джип и заминали за града.

След това разказа на Пантерата и Алтаир за движението на четиримата американци в Сана — за кат сука, Стария град, обяда в Стара Сана, магазина „Надежда в техните ръце“, дюкяна за джамбии и посещението в крепостта Гумдан.

Пантерата вече знаеше от свои източници в Гумдан, че Кори и човекът от охраната, Бренър, са ходили в затвора и са разговаряли с неговия джихадист Рахим ибн Хаям, който бе взет в плен при инсталацията на „Хънт Ойл“. Това беше обезпокоително, защото ако Рахим ибн Хаям беше дал някаква информация на американците или на Службата за политическа сигурност, може би беше разкрил, че Пантерата се е намирал в провинция Мариб в нощта на атаката. Ако бе така, можеше да очаква още безпилотни самолети и може би по-засилена дейност от страна на правителството или дори поява на американци, дошли да го търсят.

Алтаир също разбираше това и му каза:

— Може би трябва да напуснеш Мариб преди правителствените сили или американците с техните самолети да дойдат да те търсят.