Пантерата

Кейт се подхлъзна, но Бренър я улови; Кейт изрита обувките си и двамата затанцуваха под някаква ужасяваща диско мелодия.

Привлекателна оскъдно облечена дама приближи масата ни с поднос, закрепен с колан около врата й. На подноса имаше две огромни цомби и колекция пури и цигари. Избирай на воля.

Бък откри три кубинки, скрити под левия овлажнител на дамата, и й даде двайсетачка, което включваше цена, бакшиш и огънче.

— Не ви виждала от много седмици — каза му дамата със силен руски акцент.

Бък отговори на руски, тя се разсмя и отметна оредяващата си коса. Бък явно все още чукаше руснаци, или поне рускини.

Дамата ме огледа и попита:

— Вие нов в Сана?

— Имам чувството, че съм прекарал тук целия си живот.

— Да? Онова ваша жена или приятелка? — поинтересува се тя. — Или негова?

— Моя жена, негова приятелка.

Тя реши, че това е адски забавно, и каза:

— Може би види вас отново.

— Утре вечер.

И тъй, двамата с Бък си седяхме, пушехме кубински пури, пиехме руска водка, слушахме американско диско и гледахме човешката комедия.

Бях сигурен, че ако остане в Йемен достатъчно дълго (например повече от месец), човек ще развие дълбок фатализъм, водещ до странно и рисковано поведение. Не че съдя, просто изразявам виждането си, че хората, с които трябваше да работя и на които се налагаше да поверя живота си, малко се бяха отклонили от обичайните норми.

Както и да е, диджеят пусна американски бигбенд и помещението се изпълни с мелодията на „В настроение за любов“, докато руската певачка на сцената правеше героични опити да пее.

— Исъм внастървение залибоф, щоткопнеее…

Бренър и Кейт се опознаваха.

Като стана въпрос за фатализъм, представих си, че всяка опасна мисия от зората на времето през Втората световна и Студената война до войната срещу тероризма е започвала със запой. Или би трябвало да започва. Яж, пий и се весели. Нищо не поставя нещата в перспектива така, както мисълта, че утре може да умреш.

— Това беше добра идея — казах на Бък.

— Точно така се прави в навечерието на битка — отвърна той и добави: — Войната е добро извинение за всякакво поведение.

Така си е.

Диджеят пусна „Лунна серенада“ и Кейт, спазвайки правилото на бавния танц, дойде при масата, хвана Бък за ръка и го поведе към дансинга, като остави г-н Бренър и моя милост да танцуваме, ако решим.

Преди обаче да го поканя, Бренър седна.

— О, чудесно. Пури. — Наля си водка и привлече вниманието на цигарената дама, която дойде, обряза му кубинската пура и я запали.

Нямахме какво толкова да си кажем, но все пак той отбеляза:

— Добра пура.

Помислих си, че колкото по-омаян е от г-ца Мейфийлд, толкова по-малко смешен и интересен става. Приписах това на прекалено многото алкохол и свободно време в страната на ограничените възможности за срещи с другия пол. Не че трябва да си пиян или загорял, за да намериш Кейт Мейфийлд за привлекателна.

Както и да е, гледах как Бък и Кейт делят дансинга със западноевропейци и американци и източноевропейски и африкански проститутки. Страхотно е, че толкова много различни култури са в състояние да се погаждат така добре. Още по-страхотно щеше да е, ако успеехме да домъкнем и арабите с техните роби и покривала, да ги напием и да ги накараме да играят бристолски степ.

Няколко дами дойдоха да попитат дали могат да седнат или да потанцуват с нас, но двамата с г-н Бренър любезно отказахме.

— Някой ден през покрива на тази сграда ще мине ракета — казах на Бренър, колкото да поддържам разговора.

— Имат стоманена обшивка и чували с пясък горе — уведоми ме той.

— Би трябвало да го споменат в менюто.

„Лунна серенада“ свърши и дойде моят ред да потанцувам с жена си.

Диджеят още въртеше бигбенда и задименият въздух се изпълни със звуците на тромбони и саксофони, свирещи „Никога вече няма да се усмихна“ на Томи Дорси.

С Кейт танцувахме и гледах да не я въртя много, защото си личеше, че помещението и без това се върти в главата й.

Тя нямаше какво толкова да каже и накрая се върнахме на масата ни.

Вече бе полунощ и купонът в руския клуб бе в разгара си. Бък предложи коняк, което не беше добра идея.

— Готова съм да се прибера у дома — каза Кейт.

Аз също. Да отиваме на летището.

Бренър пое сметката — около четирийсет американски долара.

Сергей ни изпрати до вратата и каза:

— Утре има танци с голи кореми. Елате.

Бък каза, че ще дойдем. Излязохме и Замо потегли. Настаних Кейт на предната седалка, а момчетата се натъпкахме отзад.

Докато минавахме през портала на Града на туристите, Замо ни посъветва да държим, оръжията си в готовност, което беше добра идея — бяхме толкова пияни, че сигурно щяха да ни трябват пет минути, за да ги намерим.

Замо предложи също да остави първо нас с Кейт в „Шератон“, след което да се върне в посолството. Последното му предложение бе Бренър да пренощува в посолството, тъй като Замо нямаше намерение да го кара до апартамента му в малките часове.

И тъй, поредната нощ в дивата и луда Сана.

С Кейт слязохме пред „Шератон“ и Замо ни съобщи, че ще мине да ни вземе в 6:45. Бък каза да не освобождаваме стаята, а Бренър ни напомни да облечем бронежилетките.