Пантерата

— Лека нощ и късмет — пожелах им аз.

Затъкнах пистолета в колана си и насочих Кейт към фоайето, което бе пусто и притихнало, макар че откъм коктейлбара се чуваше музика.

Отидохме при асансьорите, където би трябвало да има охрана, но столът бе празен. Извадихме пистолетите и се качихме на нашия етаж. Казах на Кейт да държи под око коридора, докато огледам стаята.

Нямаше терористи под леглото или в гардероба, така че направих на Кейт знак да влезе, затворих вратата и пуснах резето. Накрая спуснах завесите.

Кейт не се чувстваше в най-добрата си форма и се строполи на леглото.

Огледах се да видя дали няма да забележа нещо нередно — плюшена черна пантера на възглавницата си например. Всичко изглеждаше кашер (или трябваше да кажа халал?), така че се отпуснах във фотьойла.

Като цяло прекарахме сносен ден в Забравената от времето страна. Така де, научихме доста и можехме да използваме наученото добре. И може би Пантерата вече знаеше, че Джон Кори, убиецът на Лъва, сега е дошъл тук, за да убие него. В тази страна няма достатъчно място и за двама ни, задник такъв.

Съекипниците ми изглеждаха повече от компетентни и имах доверие на Бренър. Професионално, искам да кажа. Не толкова във връзка с Кейт. Бък изглеждаше свестен, макар и да си беше признал без бой, че му се е случвало да бута приятели под автобуса — но единствено от патриотични подбуди.

Нашият човек от ЦРУ още тънеше в неизвестност, но това нямаше да продължи дълго. Появата му можеше да промени равновесието в екипа.

Кейт още беше изпълнена с готовност за работа и се учеше бързо. Искрено се радвах, че е с мен, и очаквах с нетърпение момента, когато ще мога да й кажа: „Казах ти, че трябваше да си останем у дома“.

И тъй, утре ни чакаше пътят към Аден, който бях минал по обходни маршрути при предишното ми идване. Този път щяхме да пътуваме направо. Еднопосочен до Аден, после към Мариб. Второто пътуване също можеше да се окаже еднопосочно. Но реших да съм оптимист и си казах, че Мариб ще е последната спирка преди дома. И последната спирка за Пантерата.

Пета част Магистралата на смъртта, Йемен

35.

В седем сутринта всички пътуващи за Аден се бяха събрали с оръжията и багажа си на малкия паркинг до сградата на канцеларията.

Беше приятна утрин, суха и прохладна, с ясно небе, само за безпилотни самолети.

Около петте черни джипа се бяха събрали петнайсетина души, всички мъже, с изключение на Кейт и една жена с жълто-кафяви работни панталони и бяла тениска. Според Бък тя бе нашият доктор и се казваше Клеър Нолан. Изглеждаше много млада.

— Навършила ли е възраст, за да може да използва спиртни разтвори? — попитах Бък.

— Много е компетентна — увери ме Бък. — Изкарала е шест месеца в травматологията на една градска болница. Огнестрелни рани и всичко останало.

— Може ли да лекува махмурлук?

— Изглеждаш чудесно, момчето ми. — Сателитният му телефон иззвъня и той се извини и се дръпна настрани, за да отговори на повикването.

Наистина не се чувствах прекалено зле, като се има предвид, че бях изпил няколко чаши вино по време на вечерята, след мартинитата и преди бутилката водка.

Кейт също изглеждаше добре, но това можеше да се дължи на грима й. Надявах се, че си спомня, че беше запазила последния танц за мен.

Като стана въпрос за това, г-жа Кори и г-н Бренър като че ли нямаше какво да си кажат тази сутрин. А, да. И аз съм го преживявал.

Както и да е, за Магистралата на смъртта с Кейт бяхме избрали пустинни кубинки и джинси. Тя носеше черен пуловер, под който си бе сложила бронежилетка. Над моята бронежилетка бях облякъл ризата в цвят каки, която носех при предишното си идване в Йемен — късметлийската ми риза. И тъй като щяхме да минем през Индианската територия, държахме пистолетите си открити, в кобури на кръста.

Униформата за деня за момчетата от ДСС беше работен панталон и ловен елек върху черни тениски и г-н Бренър носеше именно това, наред с неприкритите си чувства.

Хауард Фенстърман също беше решил да се появи и изглеждаше готов за приключения в ловната си риза и глок в ниско препасания си колан. Всички специални агенти на ФБР са обучени и квалифицирани да боравят с различни оръжия, но някои са по-квалифицирани от другите. Въпреки това и преди съм бил изненадван от това кой е добър стрелец. Всичко е в главата.

Хауард носеше също и най-смъртоносното адвокатско оръжие — куфарчето си. Вътре в него, обясни той на Кейт и мен, били всички документи, необходими ни за извършването на законен арест на някой си Булус ибн ал Дервиш, известен също като ал Нумаир, известен също като Пантерата.

— Имам копия на всичко за вас и за Бък — информира ни още г-н Фенстърман.

Беше ми писнало да му вгорчавам живота и затова казах само:

— Благодаря.

— Имам също копия на пръстовите отпечатъци на заподозрения, както и три негови цветни снимки, направени в Щатите преди дванайсет години, както и снимката от последната му шофьорска книжка и американския му паспорт.

— Добре. — Ако изглеждаш като на снимката на паспорта си, смятай се за мъртъв.