Пантерата

Средната кола всъщност е най-безопасната в един конвой и понякога се запазва за командира. Г-н Бренър обаче беше запазил почетното място за мен. Защо? Защото ме харесваше ли? Не. А защото аз всъщност бях козата, която трябваше да бъде доставена непокътната до капана.

— Също в средната кола ще бъде и доктор Нолан — обяви Бренър.

Е, ами това! Всъщност стандартната процедура бе медикът да се намира в средата, така че това бе причината. Нищо общо с молитвите ми. Къде обаче щеше да е Кейт?

Бренър отговори на въпроса ми.

— Госпожица Мейфийлд ще бъде в четвърта кола.

Бях наистина разочарован, че Кейт няма да се вози с мен и Клеър.

— Също в четвърта кола ще бъде и нашият нов аташе по юридическите въпроси господин Фенстърман.

Горката Кейт. Майтапя се. Хауард наистина ми харесваше. Но ако ми се наложеше да прекарам пет или шест часа с него в кола, само един от двама ни щеше да слезе жив от нея.

Хауард май прочете мислите ми, както и мислите на всички останали, защото заяви:

— Двамата с Кейт сме достъпни по сателитния телефон, ако някой има юридически въпроси относно отвръщането на огъня.

Това предизвика голям смях от всички, които трябваше да се справят с тази лудост. Дори Хауард се разсмя, правейки по този начин още една стъпка към реалността.

— Последната кола е за подсилената охрана — продължи Бренър и назова имената на двама агенти на ДСС, в това число Замо, който щеше да се вози отпред до шофьора. — Тази кола има специализирано въоръжение и оборудване — добави Бренър за новобранците. — Тя е нашият Бондмобил. Той може да се движи свободно, да изостава или да избързва напред, за да действа като разузнавач.

Всичко това приличаше на стандартна процедура за сигурност на конвой, може би с някои вариации въз основа на натрупания опит. С две думи, Пол Бренър отговаряше за пет скъпи автомобила, много комуникационно оборудване и оръжия, известно количество поверителни документи и за живота на тринайсет американци.

Никой не обучава на подобен вид работа: просто или си роден за нея, или не.

Не бях сигурен дали Пол Бренър се радва на това, но си личеше, че се намира в стихията си. Ако беше в Щатите, щеше да си търси друга работа, а в Лондон, Париж или Рим щеше да е просто поредното колелце в голямата машина на посолството; тук беше едно от колелата. Имах чувството, че ще остане в Йемен, макар самият той още да не го знаеше.

— Комуникации — каза Бренър. — Радиостанциите би трябвало да работят добре, ако сме във видим обсег, но не забравяйте, че по пътя има възвишения и дерета. При нужда можем да си предаваме радиосъобщения. Гледайте разговорите да са ограничени от тактически съображения и заради собствената ни безопасност. Аз ще започвам повечето обаждания. Всяка кола има антена за сателитен телефон. Ако се наложи да се обаждате, не забравяйте да включите апарата в антената.

Това също предизвика смях и си личеше, че някой смотаняк е забравил да го направи някога. Тези типове имаха обща история, а двамата с Кейт бяхме просто поредната страница от нея. Надявах се, че няма да сме последната. Личеше си също, че агентите от ДСС харесват шефа си, и това ми каза доста неща за Пол Бренър. Всъщност и аз го харесвах. Имаше добър вкус към жените.

— Колкото до други обаждания, и по-точно тези на природата, може да се наложи да не спираме, така че във всяка кола има мъжки и женски бутилки. Ако не знаете коя точно да използвате, обадете ми се.

Смях, макар да бяха чували този лаф и преди.

— Във всяка кола има и сух обяд, за което трябва да благодарим на кафенето — продължи той. — Доктор Нолан може да лекува и хранителни отравяния.

В Йемен определено имахме много добър персонал. По един майтап на минута. С нетърпение очаквах да се върна в „При Еко“ и да опитам някои от лафовете. „И тъй, една камила влиза в бар в Сана и барманът я пита: хей, защо ти е толкова тъжна физиономията?“

— Тъй като джиповете са бронирани — продължи Бренър, — са тежки и ще трябва да спрем за допълнително зареждане.

Погледна листа в ръката си.

— Маршрут. Тръгваме по главния път до Ярим. Там ще решим дали ще продължим по пътя за Таиз, или по новия път за Аден, в зависимост от ситуацията. Ще поддържам връзка с посолството, а също и с „Шератон“ в Аден за евентуална нова информация от тяхна страна. Обещаха ни наблюдение със самолети „Предатор“, но не мога да гарантирам, че то ще е мащабно или ефективно.

Забелязах, че Бренър не спомена, че наблюдаващите самолети може да са въоръжени с „Хелфайър“, нито че ракетите могат да се използват. Един командир не бива да обещава повече, отколкото може да осигури със сигурност. Хората знаеха какви са рисковете и оценяваха по достойнство честността. Баламосването не е част от инструктажа преди мисията.

— Йеменските власти са уведомени за конвоя, но както винаги, по пътя ще се натъкваме на полицаи от Бюрото за национална сигурност, както и на местната полиция и на военни пропускателни пунктове — продължи Бренър. — Ако ни спрат, господин Харис ще се справи дипломатично със ситуацията.

Бък каза нещо на арабски и преведе: