Пеещата галерия

Въпреки сълзите на вдовицата Ателстан все още се чудеше дали фактът, че е изневерявала на съпруга си, я прави убийца, или пък съучастница в убийство. Постепенно безпокойството му нарасна. Как беше убит сър Томас? Ами Брамптън и Веши? За известно време монахът се заигра с мисълта да проследи действията на всички в къщата от нощта на убийството на сър Томас до следващата, в която Веши беше изчезнал, но скоро осъзна, че това би било безполезно. Да не говорим, че не разполагаше с никакви доказателства членовете на това домакинство да имат нещо общо със смъртните случаи. А възможно ли беше убийствата да са били извършени по заповед на някого другиго? Но на кого? И как? Защо?

Ателстан се заразхожда покрай подиума, притиснал устата си с ръка. Кранстън внимателно се вгледа в него. Съобразителният монах щеше да пресее фактите и той беше напълно готов да му позволи да се възползва от предимството, което си бяха спечелили.

— Лейди Изабела, сър Ричард — започна монахът, — вярно е, че не разполагаме с доказателства, за да ви осъдим, но спокойно можем да уредим да ви арестуват и да ви затворят в Нюгейт, Маршълсий или дори в Тауър — той вдигна ръка. — Все едно, в момента ни е нужно вашето съдействие. Трябва да ни кажете истината. „Синовете на богаташа“… Вие сте един от тях, нали, сър Ричард?

Търговецът кимна.

— Всъщност всички в къщата принадлежат към тази общност, прав ли съм?

— Да, братко — отвърна смирено търговецът, — прав сте. Макар църквата и самите гилдии да осъждат лихварството, в рамките на всяка гилдия в града съществуват подобни общности и всички те носят странни имена. Нашата е позната като „Синовете на богаташа“ и се занимава с даване на заеми на нуждаещите се, макар че лихвите ни са много по-високи от тези на ломбардските или венецианските банкери. Осигуряваме парите бързо, а после сме готови да чакаме с години, за да си ги получим обратно. Разбира се, подбираме клиентите си внимателно и работим само с онези, които са в състояние да гарантират, че ще върнат дълга си.

— Ами гатанките? Можете ли да ни кажете нещо за тях?

Сър Ричард и лейди Изабела поклатиха глави.

— Не! — промърмориха двамата в един глас.

— А знаете ли какво значат цитатите от Битие и от Откровение на свети Йоан Богослов?

Още едно хорово отрицание. Ателстан се върна при масата, нави парчето пергамент, върху което си беше водил записки, и прибра перата и мастилницата.

— Мисля, че това е достатъчно засега, сър Джон. Сър Ричард и лейди Изабела вече знаят, че не сме толкова глупави и невежи, колкото изглеждаме понякога. Сър Ричард, уверявам ви, че в крайна сметка ще разкрием убиеца и той или тя ще увисне на бесилото на Елмс пред очите на цял Лондон!

Кранстън стисна устни и кимна, сякаш Ателстан беше казал всичко, което имаше за казване. После двамата се сбогуваха с търговеца и любовницата му и си тръгнаха.

Докато чакаха конярят да изведе конете им на Чийпсайд, Ателстан усети, че сър Джон е бесен, но коронерът не даде воля на гнева си, преди да са се отдалечили от къщата.

— Братко Ателстан — рече той кисело, когато това стана, — позволи ми да ти напомня, че аз съм кралският коронер и че сър Ричард и скъпата му любовница са убийци!

— Извинявам се, сър Джон… — започна Ателстан.

— Извинявал се! — изимитира го Кранстън, след което се наведе напред и сграбчи седлото на монаха. — Ако си беше държал устата затворена, може би щяхме да успеем да измъкнем истината! След като установихме, че лейди Изабела и сър Ричард са любовници, беше само въпрос на време да ги накараме да си признаят, че те са виновни за смъртта на сър Томас и на останалите. Но не!

— Съжалявам, но аз не мисля така, сър Джон. Нямаме никакви доказателства, че търговецът и любовницата му са убийци. Да, прелюбодейци са — Ателстан усети как самият той кипва от гняв, — но ако бесехме за това, трябваше да избесим цял Чийпсайд!

— Слушай сега — рече сър Джон и почти навря поаленялото си от яд лице в това на монаха. — В бъдеще ще ти бъда благодарен, ако преди да се изказваш, се съветваш с мен. Както казах, аз съм коронерът!

— Нека ти напомня, сър Джон — сопна се Ателстан, отдръпвайки се назад, — че аз съм секретар и монах, а не някакво си момче за всичко! Това значи, че ще казвам онова, което смятам за правилно, а ако на теб това не ти изнася, спокойно можеш да пишеш на игумена ми. Тъкмо ще ме отървеш от мъките ми! — монахът така извиси глас, че минувачите се заизвръщаха към него. — Да не би да мислиш, че ми е приятно да слушам за тайните грехове на богаташите, а после, когато се сблъскаме с поредното препятствие, да търпя подигравките им? Кажи де, така ли мислиш?

Ателстан обърна коня си.

— Сега предлагам всеки да си отиде у дома и да помисли върху онова, което се случи. Утре или вдругиден пък, когато се успокоим, може да продължим с разследването.

— Не съм казал, че можеш да си вървиш! — извика сър Джон.

— Не съм те и питал! — сопна му се на свой ред Ателстан и без да дочака отговор, пришпори Филомел надолу по Чийпсайд, оставяйки разярения коронер зад гърба си.

Глава седма