Пеещата галерия

Кранстън им показа Джон Гонт, херцога на Ланкастър — мъж с жестоко лице, руса коса и кожа, потъмняла от походите му в Кастилия. От двете страни на херцога се бяха наредили братята му и неколцина млади лордове. В средата на тази групичка стоеше малко момче с бяло като сняг лице и буйна златиста коса, прибрана под сребърна диадема, а Джон Гонт бе положил ръка върху рамото му. Сър Джон смушка Ателстан и отново му посочи нанякъде. Монахът погледна в указаната посока и забеляза, че непосредствено до кралската свита са се настанили съдия Фортескю, облечен в алена мантия, поръбена с чисто бяла агнешка вълна, сър Ричард, лейди Изабела, отец Криспин, мастър Бъкингам, лейди Ерменгилда и някои други членове на домакинството на Спрингал. Ателстан беше сигурен, че всички те гледат към него, но после оглушителният рев на тромпетите отекна отново и Гонт вдигна ръка, за да приеме аплодисментите на тълпата. Групичката млади царедворци изръкопляскаха, но лондончани запазиха тишина, при което монахът си спомни думите на Кранстън, че скъпите вкусове на двора, съчетани с пораженията, претърпени по френските бойни полета, били създали на регента и приближените му изключително лоша репутация.

— Ето ги и нашите заподозрени! — прошепна коронерът, но гласът му се разнесе надалеч.

Ателстан погледна към Бенедикта и сърцето му се сви. Вдовицата се беше извърнала леко встрани и в момента се взираше в някакъв млад кавалер с мургаво лице и бляскави одежди от червена и бяла коприна, който се беше отпуснал на мястото си и като че ли не виждаше никого другиго освен хубавата придружителка на монаха. Макар да изглеждаше пиян, Кранстън забеляза наскърбения поглед на секретаря си, така че се наведе към него и го потупа по ръката.

— Турнирът скоро ще започне, братко — рече той. — Гледай внимателно. Току-виж си научил нещо за сраженията.

Последва още едно пронизително изсвирване на тромпети, след което знамената бяха спуснати и иззад шатрите се зададе цяла процесия, предвождана от пажове с подплатени жакети, разноцветни тесни панталони и натруфени шапки с пера. В ръцете на пажовете имаше огромни картини, на които бяха изобразени най-различни класически и библейски сцени — битката на Херкулес с лернейската хидра, убийството на Хектор, обсадата на Троя, Самсон сред филистимляните и влизането на змията в рая. Подобни картини винаги се появяваха в началото на турнирите. След тях вървяха музиканти с барабани, флейти и виоли, оръженосци, още пажове със знамената на рицарите и накрая — самите рицари, все още без брони, които приемаха шумните овации на тълпата.

Ателстан се загледа в една от картините, на която беше изобразена някаква сцена от Битие, а после си спомни нещо, което беше зърнал в къщата на Спрингал, и ахна от удивление. Врявата наоколо сякаш внезапно стихна и единственото, което остана пред погледа му, беше тази ярка картина, носена от двама пажове. Разбира се! Стомахът на монаха се сви от вълнение и той побърза да сграбчи Кранстън за ръката.

— Картините, сър Джон! — прошепна той дрезгаво. — Картините!

Коронерът обърна замъгления си поглед към него.

— Нима не помниш, сър Джон? Картините по стените в къщата на Спрингал? Когато за първи път отидохме там, ги бяха покрили с черни платна заради траура… Както и да е — Битие, глава трета, стих първи — влизането на змията в рая! В една от галериите имаше такава картина. Според теб възможно ли е сър Томас да е говорел за нея?

Кранстън примигна, след което измъкна мях с вино изпод плаща си и стараейки се да не привлича вниманието на жена си, отпи една голяма глътка.

— Не ме занимавай, братко. Тук съм, за да се забавлявам — рече коронерът, но докато запушваше меха, думите на Ателстан явно стигнаха до съзнанието му и той възкликна: — За Бога, братко, прав си! Картините! Може би тъкмо в тях се крие тайната на трите гатанки?

Ателстан не посмя да му каже, че вече е разгадал едната.

— Какво предлагаш да направим? — попита шепнешком Кранстън.

— Да вървим! — рече Ателстан. — Веднага!

— Но как ще се измъкнем? Тук сме по покана на Джон Гонт. Повярвай ми, познавам херцога добре и знам, че ако си тръгнем, той веднага ще изпрати по петите ни някой досаден оръженосец или войник.

— Сега е най-подходящият момент! — отвърна монахът, оглеждайки се наоколо. Лейди Мод беше изцяло погълната от картината пред себе си, докато Бенедикта все още зяпаше обожателя си. И така, Ателстан се приближи към сър Джон и зашепна в ухото му. — Сър Джон, в момента в къщата на Спрингал няма никого! Трябва да се възползваме от тази възможност!

За миг Кранстън изглеждаше така, сякаш щеше да възрази, но после размисли.

— Върви след мен — рече той.