Пейзажите на времето

Баща й беше чувал за шумотевицата около Сол, разбира се, и искаше да разговарят за това. Гордън му каза само толкова, колкото изискваше любезността, а после отклони темата към катедрата, КУЛХ и постепенно към все по-далечни и по-далечни проблеми. Баща й — „Джак — с топло, открито ръкостискане каза той, — наричай ме просто Джак“ — си бе купил няколко въвеждащи в астрономията книги, за да научи нещо повече. Това се оказа удобно за запълване на времето — Гордън се отпусна назад и остави Джак да го забавлява с факти за звездите и със задължителното почтително благоговение пред размерите на вселената. Задаваше му проницателни въпроси. Гордън скоро откри, че собствените му елементарни астрономически познания са съвсем недостатъчни. Докато жените готвеха и бъбреха в кухнята, той се опита да обясни въглеродния цикъл, експлодирането на свръхнови звезди и загадките на кълбовидните купове. Извика на помощ всичките си повърхностни спомени от полузабравени лекции. Джак на няколко пъти го хвана в грешки и Гордън започна да се чувства неудобно. Той се замисли за изпита на Купър.

Накрая изпиха по бира преди обяд и Джак премина на други теми. Линъс Полинг току-що беше спечелил Нобеловата награда: какво мислел Гордън за това? Не било ли за пръв път някой да печели две Нобелови награди наведнъж? Не, отбеляза Гордън, мадам Кюри спечелила една по физика и друга — по химия. Гордън се страхуваше, че това ще ги наведе на политически разговори. Беше съвсем сигурен, че Джак е член на движението за разоръжаване и равноправие на Мюних, ръководено на местна почва от Уилям Ноуланд от оукландския „Трибюн“. Но Джак ловко заобиколи въпроса и го покани на вдигащия пара обяд, състоящ се от супа и добре препечени миниатюрни пържоли. Дърветата джакаранда препречваха донякъде гледката от трапезарията. Останалата част от прозорците откриваше изглед към залива, града и хълмовете. Пържолите бяха прекрасни.

— Виждаш ли? — извика Пени. — Аякс разбира какво ще направиш, още преди самия теб.

Гордън гледаше. Едрият кон потрепери, изпръхтя и премигна. Тя пришпори Аякс от неподвижно положение направо в галоп. Животното се хвърли напред с пухтене и наострени уши. Пени можеше да го накара да танцува и да се движи настрани само с натиска на единия си крак. Тя го яздеше ловко и обикаляше близо до оградата.

Гордън се облегна на перилата. „Погледни го под различен ъгъл.“ Добре, Рамси беше разгадал биохимическата част. Но това бе само едно парченце, а не цялата мозайка. Единствените други сигурни данни, с които разполагаха, бяха добрите стари НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2, барабанен звън, който не водеше наникъде. Той трябваше да означава нещо…

— Гордън! Ще изведа Аякс на разходка. Искаш ли да дойдеш?

— Хм, добре. Без езда обаче.

— Хайде де.

Той разсеяно поклати глава. Единственото, което можеше да си спомни сега от инструкциите й през изминалия час, беше как да не бъде ритнат. Когато вървиш зад него, трябва да си близо до задницата му, така че конят да знае, че няма място за един добър, здравословен къч с копито. Размахването на опашката очевидно щеше да подскаже на животното, че не си подходяща цел, в която да освободи дребните си раздразнения и то щеше да загуби интерес. На Гордън му се струваше съмнително. В края на краищата, това бе животно, неспособно на подобна проницателност.

Той вървеше по хребета успоредно с Пени. НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2. Бяха точно под най-високата част на оукландските хълмове. В далечината се простираше нагънатият кафяв пейзаж на Контра Коста. Секвоите и боровете покрай него изпускаха сух, плътен аромат, който не можеше да определи. ХАРАКТЕРЕН ИЗТОЧНИК В ТАХИЙОНОВИЯ СПЕКТЪР 263 KEV ПИК. Под стъпките му на облаци се издигаше фин прах. Беше късен следобед. Сини сенки пронизваха прашните облаци зад Аякс. Като ученичка в гимназията, Пени идвала тук всеки ден, каза му Джак. Гордън си беше помислил дали да не пусне иронична шега за заключенията на Фройд по отношение на девойките и язденето на коне. След един поглед към Пени се бе отказал. МОЖЕ ДА СЕ ПОТВЪРДИ С ЯМР. Тези коне бяха далеч от надувната топка — единственото му спортуване някога. Тропот на копита, образи на Гари Купър или може би Ида Лупино; величествено препускане през просеки в извисяващи се секвоени гори: ведрина, Гордън се чувстваше натежал и подозрителен. Вървеше сред дърветата с черни градски обувки, които майка му беше купила от магазина на „Мейси“, неподходящи за този далечен континент. Тук се чувстваше заобиколен от естественост, която му бе чужда. НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2, НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2. Да, наистина.