Пейзажите на времето

Същата нощ, когато се люби с нея в мотела, Пени му се стори променена. Бедрата й бяха станали по-твърди. Изпъкналите й кости му говореха през тънкия пласт покриваща ги плът. Тя беше жилава западнячка, ездачка на коне. Знаеше, че ангинарите растат на някакъв храст, не на дървета. Можеше да приготвя храна на открит огън. Гордън откри, че гърдите й бяха по-заострени, с подчертани зърна, розови и меки, които бързо се набръчкваха, когато ги смучеше. Изтокът си бе Изток, а всичко останало беше Запад.

В късната неделна сутрин Джак ги заведе да разгледат ореховите насаждения, в които бе инвестирал. В ореховите горички до Аламо тракаше и хриптеше механичен разклащач на дървета. Хидравличната му ръка тресеше стволовете на дърветата и изсипваше от небето град от орехи. По пътеките между тях мъже управляваха машина, която въртеше гумените си перки и събираше орехите на неравни редици отстрани. След нея се движеше събирачката. Орехите все още бяха в изпъстрените си зелени обвивки и събирачката ги загребваше, оставяйки зад себе си вейки, боклуци и счупени клони. Джак обясни, че този нов метод ще се изплати за нула време. Ремарке откарваше орехите до устройство от четки и телени мрежи, където се почистваха обвивките им. Пещ на природен газ обгаряше останалите люспи.

— Това ще революционизира промишлеността — заяви Джак.

Гордън гледаше ръмжащите машини и групите хора, които ги управляваха. Работеха дори в неделя — беше време за прибиране на реколтата. Ореховите горички му действаха успокоително след суровата, осеяна с шубраци пустиня на Южна Калифорния. Дългите сенчести редове зеленина му напомняха за горната част на щата Ню Йорк. Дрънчащата ръка, която душеше дърветата, за да дадат орехите си, обаче, го смущаваше: един нов, роботизиран Запад.

— Можеш ли да ми заемеш някои от онези твои астрономически книги следобед? — внезапно попита той Джак.

Джак кимна, като прикри изненадата си със смутена усмивка. Пени обели очи и сбърчи лице: „Ще престанеш ли някога да работиш, дори през уикенда?“. Гордън сви рамене, за миг стреснат от осъдителното й мълчание. Разбираше, че тя иска този уикенд да се получи добре, в известен смисъл. Навярно се предполагаше, че той и Джак трябва някак си внезапно да се сприятелят. Е, може би щяха, ако изпаднеше удобен случай. Но не и този уикенд. Гордън знаеше, че през цялото време е като в мъгла, че проблемът постоянно го разсейва. И все пак това, че съзнаваше факта, не променяше нищо. Когато и да беше с родителите на Пени, все нещо объркваше. Остро го гризеше съвестта, че спи с тяхната дъщеря. Какъв ли беше общоприетият калифорнийски начин да се справи с този факт? Любезно да го заобикаля? Предполагаше, че е така и все пак се чувстваше неудобно.

Разклащачът сумтеше и друсаше, откъсвайки го от размишленията му. Бе застанал с ръце, сключени зад гърба, в обичайната си поза за лекции и гледаше към буца пръст. Той вдигна очи към другите, които се бяха насочили към колата. Пени отправи на баща си кисел, примирен поглед, като посочи към Гордън: семейни сигнали.

В индексите на книгите на Джак нямаше нищо за Херкулес. Гордън ги прелисти, като търсеше нещо за съзвездията. Имаше звездни карти, сезонни изгледи от Малката мечка, Орион и Южния кръст. Студентите, отраснали под светлините на града, се нуждаеха от прост наръчник за звездите. Гордън не правеше изключение. Той разглеждаше линиите, свързващи звездните точици и се опитваше да разбере защо някой си беше помислил, че приличат на ловци, лебеди или телци. После един пасаж привлече вниманието му.

Нашето слънце се движи точно като всички звезди. Ние се въртим около центъра на нашата галактика със скорост от около 240 км/сек. Освен това, слънцето се движи с около 19 км/сек към точка близо до звездата Вега в купа Херкулес. След много хиляди години съзвездията ще изглеждат различно поради тези движения на звездите помежду им. На фиг. 8 съзвездието…

Пени го закара до университетското градче на Бъркли. Беше й допаднала идеята отново да пообиколят този район, макар това да означаваше, че ще й остане по-малко време да се види с родителите си. Мнението й се промени, когато видя, че той изобщо не иска да се разхожда из университета, а вместо това направо се насочва към библиотеката на катедрата по физика. Сградата се намираше близо до камбанарията, но Гордън отказа да се качи с асансьора заради гледката, която се разкриваше от върха й. Той махна с ръка на Пени и влезе в библиотеката.