Пир за врани

Тази сутрин очите й привлече двуцветна рокля с червеното и синьото на Тъли, обшита с катерича кожа. Гретчел й помогна да пъхне ръцете си в стегнатите ръкави и завърза връзките на гърба й, а после вчеса и нагласи с фиби косата й. Предната вечер Алайн пак беше боядисала косата си, преди да си легне. Баграта, която й беше дала леля й, прикриваше тъмнорижото, но много скоро то започваше отново да избива при коренчетата. „А когато боята свърши, какво ще правя?“ Баграта бе дошла от Тирош, отвъд Тясното море.

Докато слизаше за закуска, Алайн за пореден път се изуми от тишината на Орлово гнездо. Едва ли съществуваше по-тих замък във всичките Седем кралства. Слугите тук бяха малко и стари, и говореха тихо, за да не дразнят младия господар. Високо в планините нямаше коне, нито кучета, които да лаят и ръмжат, нито рицари, които да се упражняват на двора. Дори стъпките на вървящите по каменните стени стражи изглеждаха някак странно приглушени. Когато бе дошла в Орлово гнездо, поне се чуваше ромонът на Сълзите на Алиса, но сега водопадът беше замръзнал. Гретчел й каза, че ще си остане безмълвен до пролетта.

Намери лорд Робърт сам в Утринната зала над кухните — ровеше изнервено с дървена лъжица в голяма купа, пълна с каша с мед.

— Исках яйца — оплака се той, щом я видя. — Исках три рохки яйца и бекон.

Нямаха яйца, както нямаха и бекон. Зърнохранилищата на Орлово гнездо побираха достатъчно овес, жито и ечемик, за да изхранят всички за година, но за прясна храна зависеха от едно незаконородено момиче, Мия Камък, която я докарваше от дъното на долината. Лордовете декларанти обаче бяха вдигнали лагера си в подножието на върха и Мия нямаше как да мине. Лорд Белмур, първият от шестимата, стигнал до Портите, беше пратил гарван да съобщи на Кутрето, че горе до Орлово гнездо няма да стига храна, докато не прати долу лорд Робърт. Това все още не можеше да се нарече обсада, но почти.

— Ще получиш яйца, когато дойде Мия, колкото искаш — обеща Алайн на малкото господарче. — Тя ще донесе яйца и масло, и пъпеши, и още всякакви вкусни неща.

Момчето не се примири.

— Исках яйца днес.

— Робин, миличък, няма яйца, и ти го знаеш. Моля те, изяж си кашата, много е хубава. — Самата тя си гребна лъжица.

Робърт забърка с лъжицата си из купата, но така и не я вдигна към устата си.

— Не съм гладен. Искам да си легна. Не можах да заспя нощес. Чух пеене. Майстер Колемон ми даде сънно вино, но пак го чух.

Алайн остави лъжицата си.

— Ако е имало пеене, и аз щях да го чуя. Просто си сънувал.

— Не, не беше сън. — Очите му се напълниха със сълзи. — Марилион пак пееше. Баща ти каза, че е мъртъв, но не е.

— Мъртъв е. — Плашеше се, като й говореше така. „Не стига, че е малък и болнав, ами ако е и луд?“ — Миличък Робин, мъртъв е. Марилион обичаше майка ти толкова много, че не можа да преживее онова, което й направи, и отиде в небето. — Алайн не беше видяла тялото, също като Робърт, но не хранеше никакво съмнение в смъртта на певеца. — Наистина.

— Но аз го чувам всяка нощ. Дори като затворя кепенците и си сложа възглавница върху главата. Баща ти трябваше да му отреже езика. Казах му, но не го направи.

„Трябваше му език, за да признае“.

— Хайде, бъди добро момче и си изяж кашата — замоли го Алайн.

— Моля те. Заради мен.

— Не искам каша. — Робърт хвърли лъжицата, тя отскочи от едно от стенните пана и остави петно каша върху бялата копринена луна. — Лордът иска яйца!

— Лордът ще яде каша и ще бъде благодарен — чу се зад тях гласът на Петир.

Алайн се обърна и го видя под арката на вратата с майстер Колемон.

— Трябва да слушате лорд-протектора, милорд — каза майстерът.

— Знаменосците на милорд се изкачват към върха да ви поднесат почитанията си, така че ще ни е нужна цялата ви сила.

Робърт потърка с пръстче лявото си око.

— Отпратете ги. Не ги искам. Ако дойдат, ще ги накарам да летят.

— Изкушавате ме ужасно, милорд, но от жалост им обещах сигурност — каза Петир. — Все едно, много е късно да ги върнем. Вече трябва да са се изкачили чак до Камък.

— Защо не ни оставят на мира? — проплака Алайн. — Нищо лошо не сме им направили. Какво искат от нас?

— Само лорд Робърт. Него и Долината. — Петир се усмихна. — Осмина са. Води ги лорд Нестор, с тях е и Лин Корбрей. Сир Лин не е от хората, които ще останат настрана, щом замирише на кръв.

Думите му ни най-малко не облекчиха страховете й. Лин Корбрей беше убил почти толкова мъже, колкото двубои беше имал в битка. Шпорите си беше спечелил по време на Бунта на Робърт, в бой първо срещу лорд Джон Арин при портите на Града на гларуса, а по-късно под знамената му на Тризъбеца, където бе посякъл принц Левин Дорнски, бял рицар от Кралската гвардия. Петир й беше казал, че принц Левин бил тежко ранен, когато вълната на битката го помела за сетния му танц със Скръбната дама, но добави:

— Този въпрос обаче не бива да се повдига пред Корбрей. Тези, които го правят, скоро получават възможност да попитат самия Мартел за истината, долу в залите на ада.