Пир за врани

И половината от онова, което бе чула от стражите на лорд Робърт, да беше вярно, лорд Корбрей бе по-опасен от всичките шестима декларанти, взети заедно.

— Защо идва той — попита тя. — Мислех, че Корбрей са за вас.

— Лорд Лайънъл Корбрей е добре разположен към управлението ми — отвърна Петир, — но брат му си знае неговото. На Тризъбеца, когато баща им падна ранен, Лин беше този, който изтръгна Скръбната дама от ръката му и уби мъжа, който го бе посякъл. Докато Лайънъл изнасял стареца в тила при майстерите, Лин повел щурма срещу дорнците, заплашващи лявото крило на Робърт, разбил редиците им и убил Левин Мартел. Тъй че преди да издъхне, лорд Корбрей връчилДамата на по-малкия си син. Лайънъл получил земите му, титлата му, замъка и цялото му богатство, но още се чувства ощетен от рожденото си право, докато сир Лин… е, той обича Лайънъл толкова, колкото обича мен. Искаше ръката на Лиза.

— Не харесвам сир Лин — настоя Робърт. — Не го искам тук. Върнете го долу. Никога не съм казвал, че може да дойде. Не тук. Орлово гнездо е ненакърнимо, казваше мама.

— Майка ви е мъртва, милорд. До шестнадесетия ви рожден ден аз управлявам Орлово гнездо. — Петир се обърна към гърбавата слугиня, която се беше присвила до стъпалата за кухнята. — Мела, донеси нова лъжица на негово благородие. Той иска да си изяде кашата.

— Не искам. Кашата ми да лети.

Този път Робърт захвърли купата. Петир Белиш ловко се наведе, но майстер Колемон не се оказа толкова бърз. Дървената паница го улучи в гърдите и съдържанието й плисна по лицето и раменете му. Старецът изскимтя съвсем не по майстерски, докато Алайн се обръщаше да успокои малкото лордче, но беше късно. Пристъпът го беше хванал. Треперещата му ръка се удари в каната с мляко и тя се катурна. Той се опита да стане, събори стола си на пода и падна върху него. Единият му крак удари Алайн в корема толкова силно, че й изкара въздуха.

— О, богове милостиви! — отвратено възкликна Петир.

Парцали каша закапаха от лицето и косата на майстер Колемон, щом коленичи до подопечния си и му замърмори утешително. Една капка бавно полази по дясната му буза като сиво-кафява сълза. „Пристъпът не е толкова лош като предишния“, опита се да си вдъхне кураж Алайн. Когато треперенето спря, двама стражи в небесносини плащове и сребристи ризници вече бяха дошли, повикани от Петир.

— Сложете го в леглото и го наложете с пиявици — каза лорд-протекторът и по-високият взе детето на ръце. „И аз мога да го нося — помисли Алайн. — Не е по-тежък от парцалена кукла“.

Колемон бавно вдигна глава.

— Милорд, по-добре е тази среща да се отложи. Пристъпите се влошават с всеки ден след смъртта на лейди Лиза. По-чести са и по-буйни. Пускам кръв на детето толкова често, колкото смея, и му давам сънно вино, смесено с мляко на мак да му помогне да спи, но…

— Той спи по дванайсет часа на ден — прекъсна го Петир. — Трябва ми буден от време на време.

Майстерът заоправя с пръсти косата си и заръси по пода парцали каша.

— Лейди Лиза даваше гърдата си на негово благородие, щом се превъзбудеше. Архимайстер Еброуз твърди, че майчиното мляко има много здравословни свойства.

— Това ли е съветът ви, майстер? Да намерим кърмачка за владетеля на Орлово гнездо, Защитника на Долината? Кога ще го отбием, на сватбата му ли? Така ще можем да го прехвърлим направо от циците на дойката на тези на жена му. — Смехът на лорд Петир показа ясно какво мисли по въпроса. — Не. Съветвам ви да намерите друго средство. Момчето обича сладко, нали?

— Сладко ли?

— Сладко. Тортички и пайове, сладка и конфитюри, мед. Може би една щипка сладкосън в млякото му, това опитвали ли сте? Само една щипчица, колкото да го успокои и да спре това окаяно треперене.

— Щипка? — Ябълката на гърлото на майстера заигра нагоре-надолу. — Малка щипчица… може би, може би. Не много и не много често, да, бих могъл да опитам…

— Щипка — повтори лорд Петир. — Преди да ми го доведете да се срещне с лордовете.

— Както заповядате, милорд. — Майстерът заситни към изхода, веригата му тихо подрънкваше при всяка стъпка.

— Татко? — попита Алайн, щом старецът излезе. — Ще желаете ли купа каша за закуска?

— Мразя каша. — Погледна я с очите на Кутрето. — По-скоро бих закусил с една целувка.

Една истинска дъщеря не можеше да откаже целувка на своя баща, тъй че Алайн отиде при него и го целуна, бързо и сухо клъвване по бузата, и също тъй бързо се отдръпна.

— Колко… прилежно. — Кутрето се усмихна, но само с уста, очите му останаха сериозни. — Е, за теб имаме други задължения. Кажи на готвача да сгрее червено вино с мед и стафиди. Като дойдат, ще ги посрещнеш и ще им предложиш по чаша. Гостите ни ще са премръзнали и жадни след дългото изкачване. Вино, хляб и сирене. Какво сирене ни е останало?

— Соленото бяло и миризливото синьо.

— От бялото. И се преоблечи.

Алайн огледа роклята си, тъмносиньото и пищночервеното на Речен пад.

— Прекалено е…