Пир за врани

— Това ли минава за възпитание в дома Харт? — Косата на Аня Уейнууд бе посивяла и тя имаше бръчици около очите и отпусната кожа под брадичката, но благородството, което излъчваше, бе неоспоримо. — Момичето е младо, гледано с нежност и е преживяло достатъчно ужаси. Дръжте си езика, сир.

— Езикът ми си е моя грижа — отвърна Корбрей. — Нейно благородие да бъде така добра да си държи своя. Укори не търпя, както могат да ви уверят много мъртъвци.

Лейди Уейнууд му обърна гръб.

— Я ни заведи при баща си, Алайн. Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-добре.

— Лорд-протекторът ви очаква в голямата дневна. Благоволете да ме последвате, ваши благородия. — От Залата на Полумесеца се заизкачваха по стръмното каменно стълбище, което заобикаляше подземията и тъмниците. Минаха и под три стрелкови амбразури в крепостната стена: лордовете декларанти се престориха, че не ги забелязват. Стражите на горната площадка вдигнаха портикула. — Оттук, ваши благородия. — Алайн ги поведе по сводестия коридор покрай разкошните гоблени. Сир Лотор Брун стоеше на пост пред дневната. Отвори им вратата и влезе след тях.

Петир седеше до масата с чаша вино в ръка, наведен над един пергамент. Вдигна очи, щом лордовете декларанти влязоха.

— Добре дошли, господа. Вие също, милейди. Изкачването е уморително, знам. Моля, настанявайте се. Алайн, миличкото ми, още вино за благородните ни гости.

— Както заповядате, татко.

С удоволствие забеляза, че свещите са запалени. Дневната ухаеше на мускатово орехче и други скъпи подправки. Отиде да донесе гарафата, докато гостите се разполагаха един до друг… всички освен Нестор Ройс, който се поколеба, преди да заобиколи масата, за да се настани на празния стол до лорд Петир, и Лин Корбрей, който вместо да седне на масата, отиде и застана до камината. Сърцевидният рубин на ефеса на меча му проблясваше червено. Алайн видя как се усмихна на сир Лотор Брун. „Сир Лин е много красив за толкова възрастен мъж — помисли си. — Но не ми харесва как се усмихва“.

— Тъкмо четях забележителната ви декларация — започна Петир.

— Великолепно. Който и майстер да е писал това, има дар слово. Съжалявам само, че не сте ме поканили и аз самият да я подпиша.

Това ги хвана неподготвени.

— Вие? — възкликна Белмур. — Да я подпишете?

— Владея перото не по-зле от всеки друг, а никой не обича лорд Робърт повече от мен. Колкото до тези лъжливи приятели и зли съветници, обезателно трябва да ги изкореним. Господа, аз съм с вас, със сърце и ръка. Покажете ми къде да подпиша, моля ви.

Докато им наливаше, Алайн чу как Лин Корбрей се изкиска. Другите като че ли се бяха объркали. Бронзовия Йон Ройс изпука с пръсти и рече:

— Не сме дошли за вашия подпис. Нито възнамеряваме да си подмятаме остроумия с вас, Кутре.

— Колко жалко. Толкова обичам хубаво подметнатите остроумия.

— Петир избута пергамента настрана. — Както желаете. Да бъдем откровени тогава. Какво искате от мен, господа и милейди?

— От вас — нищо. — Саймънд Темпълтън прикова с леденосиния си поглед лорд-протектора. — Искаме само да се махнете.

— Да се махна? — Петир изигра изненада. — И къде да се махна?

— Короната ви е направила владетел на Харънхъл — подчерта лорд Хънтър Младия. — Това би трябвало да е предостатъчно за всеки.

— Речните земи се нуждаят от лорд — заговори старият Хортън Редфорт. — Речен пад е под обсада, Бракен и Черен лес са в открита война, разбойници вилнеят безнаказано от двете страни на Тризъбеца, крадат и избиват наред. Накъдето да тръгнеш, все непогребани трупове.

— Колко ужасно привлекателно звучи от устата ви, лорд Редфорт — отвърна, Петир. — За жалост имам неотложни задължения тук. А трябва да се помисли и за лорд Робърт. Нима искате да поведа с мен едно болнаво дете сред такава кланица?

— Негово благородие ще остане в Долината — заяви Йон Ройс. — Смятам да взема момчето с мен в Рунстоун и там да го отгледам като рицар, с който Джон Арин би могъл да се гордее.

— Защо Рунстоун? — удиви се Петир. — Защо не Железни дъбове или Червен замък? Защо не замъкът Дълъг лък?

— Всеки от тях също би свършил работа — заяви лорд Белмур, — и негово благородие ще ги посещава поред, за определен срок.

— Дали? — Тонът на Петир намекваше за силно съмнение. Лейди Уейнууд въздъхна.

— Лорд Петир, ако мислите да ни настройвате един срещу друг, можете да си спестите усилието. Тук ние говорим в един глас. Рунстоун устройва всички ни. Лорд Йон е отгледал трима чудесни сина, никой друг не е по-годен да осинови негово благородие. Майстер Хелиуег е по-стар и по-опитен от вашия майстер Колемон, и по-подходящ за лекуването на лорд Робърт. В Рунстоун момчето ще изучи бойното изкуство от Сам Камък Силния. Никой не би могъл дори да мечтае за по-добър учител. Септон Лукос ще го обучи в духовните неща. В Рунстоун също така ще намери други момчета на неговата възраст, много по-подходяща компания от стариците и наемниците, които го обкръжават в момента.

Петир Белиш се почеса по брадата.