Пир за врани

— Негово благородие наистина има нужда от компания, няма да го отрека. Алайн обаче едва ли може да се нарече старица. Лорд Робърт много обича дъщеря ми и с радост ще ви го каже сам. Впрочем, поканил съм лорд Графтон и лорд Линдърли да ми изпратят по един от синовете си като повереник. И двамата имат момчета на годините на Робърт.

Лин Корбрей се изсмя.

— Две палета от две галени кученца.

— Робърт също така трябва да има и някое по-голямо момче край себе си. Обещаващ млад скуайър, да речем. — Петир се обърна към лейди Уейнууд. — Вие имате такова момче в Железни дъбове, милейди. Навярно бихте се съгласили да ми изпратите Харолд Хардинг.

Предложението явно я развесели.

— Лорд Петир, вие сте най-дръзкият крадец, когото съм срещала.

— Не искам да ви крада момчето — отвърна Петир. — Но двамата с лорд Робърт наистина трябва да се сприятелят.

Бронзовия Йон Ройс се наведе над масата.

— Уместно и подобаващо би било лорд Робърт да се сприятели с младия Хари и това ще стане… в Рунстоун, под моите грижи, като мой повереник и скуайър.

— Дайте ни момчето — каза лорд Белмур — и можете безпрепятствено да напуснете Долината и да заминете за Харънхъл, където ви е мястото.

Петир го погледна с лек укор.

— Да не би да намеквате, че другаде бих могъл да пострадам, милорд? Не разбирам защо. Покойната ми съпруга като че ли смяташе, че мястото ми е тук.

— Лорд Белиш — заговори търпеливо лейди Уейнууд, — Лиза Тъли беше вдовица на Джон Арин и майката на неговото дете, и управляваше тук като негов регент. Вие… нека да сме откровени, вие не сте Арин и лорд Робърт не е от вашата кръв. С какво право претендирате да ни управлявате?

— Лиза ме обяви за лорд-протектор, доколкото си спомням.

— Лиза Тъли никога не е била от Долината, нито е имала правото да се разпорежда с нас — заяви лорд Хънтър Младия.

— А лорд Робърт? — попита Петир. — Нима ваше благородие ще твърди, че лейди Лиза нямаше право да разполага и със собствения си син?

Нестор Ройс — беше мълчал през цялото време — заговори високо:

— Някога аз самият се надявах да се оженя за лейди Лиза. Както и бащата на лорд Хънтър, и синът на лейди Аня. Корбрей половин година почти не се отделяше от нея. Ако беше избрала някого от нас, никой нямаше да оспорва правото му на лорд-протектор. Но тя избра лорд Кутрето и повери сина си на неговите грижи.

— Той е син и на Джон Арин, братовчеде — възрази намръщено Бронзовия Йон. — Той е на Долината.

Петир вдигна учудено вежди.

— Орлово гнездо е толкова част от Долината, колкото и Рунстоун. Освен ако някой го е преместил?

— Шегувайте се колкото искате, Кутре — настръхна лорд Белмур.

— Момчето ще дойде с нас.

— Неприятно ми е, че ще ви разочаровам, лорд Белмур, но завареният ми син ще остане тук с мен. Детето не е здраво, както всички знаете много добре. Пътуването ще го измъчи ужасно. Като негов пастрок и лорд-протектор, не мога да позволя това.

Саймънд Темпълтън се окашля.

— Всеки от нас има по хиляда души в подножието на върха, Кутре.

— Какво великолепно място за тях.

— Ако се наложи, можем да доведем много повече.

— С война ли ме заплашвате, сир? — Петир изобщо не беше уплашен.

— Ние ще получим лорд Робърт — заяви Бронзовия Йон.

Като че ли се бяха озовали в задънена улица. Лин Корбрей се извърна от огъня и каза:

— Призлява ми от всичките тези глупости. Ако го слушате достатъчно дълго, Кутрето така ще ви замае с приказките си, че и долните ви дрехи ще съблече. Единственият начин да се реши този въпрос е със стомана. — И извади дългия си меч.

Петир разпери ръце:

— Аз не нося меч, сир.

— Лесно поправимо. — Светлината на свещта заигра по опушено-сивата стомана на меча на Корбрей, толкова тъмна, че напомни на Санса за Лед, големия меч на баща й. — Вашият ядач на ябълки тук държи меч. Кажете му да ви го даде или извадете камата си.

Лотор Брун посегна към меча си, но Бронзовия Йон се надигна и викна ядосано:

— Приберете си стоманата, сир! Вие Корбрей ли сте, или Фрей? Тук сме гости.

Лейди Уейнууд нацупи устни.

— Недопустимо!

— Приберете меча, Корбрей — каза и лорд Хънтър Младия. — Позорите всички ни с това.

— Хайде, Лин — прикани го по-меко Редфорт. — Това няма да постигне нищо. Сложете Скръбната дама да си легне.

— Жадна е моята дама — настоя сир Лин. — Излезе ли за танц, обича червена капка.

— Вашата дама ще си легне жадна. — Бронзовия Йон се изпречина пътя на Корбрей.

— Лордове декларанти! — изсумтя Лин Корбрей. — Шестте бабички щеше да ви приляга повече. — Хлъзна обратно в ножницата тъмния меч и излезе, като избута с рамо Брун от пътя си, все едно че го нямаше. Алайн чу как заглъхнаха стъпките му.

Аня Уейнууд и Хортън Редфорт се спогледаха. Хънтър пресуши чашата си и я подаде да му я напълнят.

— Лорд Белиш. Длъжен сте да ни простите за тази сцена — каза сир Саймънд.

— Длъжен ли съм? — Гласът на Кутрето бе станал студен. — Вие го доведохте тук, господа.

Бронзовия Йон отвори уста:

— Не сме имали никакво намерение да…

— Вие го доведохте тук! В правото ми е да заповядам на стражата си да ви арестува.

Хънтър скочи толкова рязко, че за малко да блъсне Алайн.

— Вие ни гарантирахте сигурност!