Пир за врани

Поколеба се пред една рокля от пурпурна коприна и друга от тъмносиньо кадифе, със сребърни плохи, която щеше да открои цвета на очите й, но накрая си спомни, че Алайн все пак е копеле и не бива да си позволява да се облича над положението си. Роклята, която си избра, бе от вълна, тъмнокафява и с простичка кройка, с листа и лози, извезани по корсажа, ръкавите и полите със златна нишка. Беше скромна и подходяща, макар и малко по-богата, отколкото се полагаше на слугинче. Петир й беше дал всички накити на лейди Лиза и тя пробва няколко огърлици, но всички изглеждаха прекалено пищни. Накрая си избра скромна кадифена лентичка в есенно златно — много отиваше на буйната й тъмнокафява коса. „Лорд Ройс изобщо няма да ме познае — помисли тя. — Че то самата аз едва се познавам“.

Уверена в себе си почти колкото Петир Белиш, Алайн Камък надяна усмивката си и слезе да посрещне гостите.

Орлово гнездо беше единственият замък в Седемте кралства, където главният вход се падаше под тъмниците. Стръмните каменни стъпала пълзяха по скалната стена покрай междинните укрепления Камък и Сняг, но при Небе свършваха. Последните шестстотин стъпки изкачването беше почти вертикално и принуждаваше гостите да слязат от мулетата и да правят избор. Можеха да влязат в люлеещия се дървен кош, с който се вдигаха продуктите, или да се изкатерят през каменната шахта с помощта на ръкохватки, изсечени в скалата.

Лорд Редфорт и лейди Уейнууд, най-старите лордове декларанти, избраха да ги вдигнат с макарата, след което кошът беше спуснат още веднъж за дебелия лорд Белмур. Другите лордове се изкатериха сами. Алайн ги посрещна в Залата на Полумесеца до топлото огнище, поздрави ги от името на лорд Робърт и им поднесе хляб, сирене и горещо подправено вино в сребърни чаши.

Петир й беше дал да разгледа един свитък с изрисувани гербове, тъй че поне познаваше хералдиката, ако не лицата. Червеният замък явно беше Редфорт: нисък мъж със спретнато подрязана сива брада и кротки очи. Лейди Аня беше единствената жена сред декларантите, облечена в тъмнозелена мантия със счупеното колело на Уейнууд, извезано с мъниста от гагат. Шест сребърни звънчета на пурпурно поле, това беше Белмур, с изпъкналия корем и закръглени рамене. Брадата му беше рижо-сива страхотия, поникнала по многото му гуши. За разлика от нея, тази на Саймънд Темпълтън беше черна и островърха. Клюнест нос и леденосини очи придаваха на рицаря на Найнстарс вид на елегантна хищна птица. На жакета му изпъкваха деветте черни звезди на раздвоено златно поле. Хермелиновият плащ на Младия лорд Хънтър я обърка, докато не видя токата, която го стягаше: разгърнати във ветрило пет сребърни звезди. Алайн беше склонна да му припише по-скоро петтдесет, отколкото четиридесет години. Баща му бе управлявал замъка Дълъг лък почти шейсет години и бе умрял толкова внезапно, че според някои новият лорд бе ускорил наследяването. Бузите и носът на Хънтър бяха червени като ябълки, което издаваше пристрастеност към ферментиралия гроздов сок. Затова тя се постара да му пълни чашата всеки път, щом я опразнеше.

Най-младият мъж в групата имаше на гърдите си три гарвана, всеки стиснал в ноктите си кървавочервено сърце. Кафявата му коса бе дълга до раменете, а един кичур падаше над челото му. „Сир Лин Корбрей“, помисли Алайн и плахо погледна стиснатата му уста и нервно шарещите очи.

Последни пристигнаха Ройс, лорд Нестор и Йон Бронзовия. Владетелят на Рунстоун беше висок като Хрътката. Макар косата му да беше сива, а лицето сбръчкано, лорд Йон все още изглеждаше способен да прекърши повечето млади мъже като сухи клонки с огромните си яки ръце. Смръщеното му строго лице пробуди у нея всичките спомени за времето, което бе прекарал в Зимен хребет. Спомни си го на масата, как говори кротко с майка й. Чу бумтящия му зад стените глас, когато се връщаше от лов с елен, метнат зад седлото му. Видя го на двора с учебния меч в ръка, как събори на земята баща й и се завъртя, за да надвие и сир Родрик. „Той ще ме познае. Как може да не ме познае?“ Помисли да се хвърли в краката му и да го замоли за закрила. „Той изобщо не се би за Роб, защо ще се бие за мен? Войната свърши и Зимен хребет падна“.

— Лорд Ройс — попита го плахо, — желаете ли чаша вино, да ви стопли?

Бронзовия Йон имаше леденосиви очи, скрити под най-косматите вежди, които бе виждала. Присвиха се, щом я погледна отвисоко.

— Познавам ли те, момиче?

Алайн си глътна езика, но лорд Нестор я спаси.

— Алайн е незаконна дъщеря на лорд-протектора — изръмжа той на братовчед си.

— Потрудило се е кутрето на Кутрето — подхвърли с крива усмивка Лин Корбрей. Белмур се изсмя и Алайн усети как кръвта нахлу в лицето й.

— На колко години си? — попита лейди Уейнууд.

— Чет… четиринайсет, милейди. — За миг бе забравила на колко трябваше да е Алайн. — И не съм дете, а разцъфтяла девица.

— Но с неоткъснато цветенце, да се надяваме. — Буйните мустаци на лорд Хънтър Младия напълно скриваха устата му.

— Засега — изсумтя лорд Корбрей, все едно че нея я нямаше. — Но съвсем узряла за късане според мен.