Читаем Пир за врани полностью

— Тя ще те научи — каза милият човек, щом бездомничето се появи на вратата й. — Като започне с езика на Браавос. Каква полза от теб, ако не можеш да говориш или разбираш? А ти ще я учиш на своя език. Двете ще се учите заедно, всяка от другата. Ще направиш ли това?

— Да.

И от този миг тя беше новачка в Къщата на Бялото и Черното. Прибраха й слугинското облекло и й дадоха да носи роба, роба от черно и бяло, мека като старото червено одеяло, което бе имала някога в Зимен хребет. Под нея носеше долни дрехи от тънък бял лен и черна долна риза, стигаща до под коленете.

Оттогава двете с бездомничето бяха все заедно, докосваха и посочваха неща, и всяка от двете се опитваше да научи другата на няколко думи от своя език. Прости думи отначало, чаша, свещ и обувка; после по-трудни; след това изречения. Някога Сирио Форел беше карал Аря да стои на един крак, докато не почне да трепери. След това я пращаше да гони котки. Беше танцувала водния танц по дървесни клони, с меч-пръчка в ръка. Всички онези неща бяха трудни, но това бе още по-трудно.

„Дори шиенето беше по-забавно от езиците“, каза си тя след една нощ, когато забрави половината думи, които си мислеше, че знае, а другата половина произнесе толкова зле, че бездомничето й се смя.

„Изреченията ми са криви като бодовете, които шиех“. Ако момичето не беше толкова малко и мършаво, щеше да го зашлеви. Но само прехапа устна. „Твърде съм глупава да се науча и твърде глупава да се откажа“.

Бездомничето учеше Общата реч много по-бързо. Един ден на вечеря се обърна към Аря и попита:

— Коя си ти?

— Никоя — отвърна Аря на браавошки.

— Лъжеш — каза бездомничето. — Трябва да лъжеш предобре. Аря се засмя.

— Предобре? Искаш да кажеш по-добре, глупачко.

— По-добре глупачко. Ще ти покажа.

На другия ден започнаха играта на лъженка, като си задаваха една на друга въпроси и се редуваха. Понякога отговаряха вярно, друг път лъжеха. Питащата трябваше да отгатне кое е вярно и кое — лъжа. Бездомничето май познаваше винаги. Аря трябваше да гадае. Повечето пъти бъркаше.

— На колко си години? — попита я веднъж бездомничето на Общата реч.

— Десет — каза Аря и вдигна десет пръста. Мислеше, че е още на десет, макар да й беше трудно да го знае със сигурност. Браавошите брояха дните различно, не като във Вестерос. Рожденият й ден можеше да е дошъл и отминал.

Бездомничето кимна. Аря също кимна и каза на най-добрия си браавошки:

— Колко години имаш ти!

Бездомничето показа десет пръста. После още десет, и още веднъж. После шест. Лицето й остана гладко като кротка вода. „Не може да е на трийсет и шест — помисли Аря. — Тя е малко момиче“.

— Лъжеш.

Бездомничето поклати глава и отново й показа десет и десет и десет и шест. Каза думите за трийсет и шест и накара Аря също да ги каже.

На другия ден тя сподели с милия човек какво твърдеше бездомничето.

— Не лъже — засмя се жрецът. — Тази, която ти наричаш бездомниче, е голяма жена, прекарала живота си в служба на Онзи с многото лица. Дала Му е всичко, което е била, всичко, което е могла да бъде, всичките животи, които е носела в себе си.

Аря прехапа устна.

— И аз ли ще съм като нея?

— Не. Освен ако не го пожелаеш. Отровите са я направили това, което изглежда.

„Отровите“. Тогава разбра. Всяка вечер след молитва бездомничето изливаше малък каменен съд във водите на черното езерце.

Бездомничето и милият човек не бяха единствените слуги на Многоликия бог. И други навестяваха от време на време Къщата на Бялото и Черното. Дебелака имаше зли черни очи, крив нос и широка уста, пълна с жълти зъби. Строго лице никога не се усмихваше; очите му бяха светли, устните — пълни и тъмни. Чаровния имаше брада с различен цвят всеки път, когато го видеше, но винаги беше безупречно чаровен. Тези тримата идваха най-често, но имаше и други: Кривогледия, Господарчето, Прегладнелия. Веднъж Дебелака и Кривогледия дойдоха заедно. Умма прати Аря да им сипе.

— Когато не сипваш, трябва да стоиш неподвижно, все едно че си изваяна от камък — каза й милият човек. — Можеш ли да го направиш?

— Да.

„Преди да се научиш да се движиш, трябва да се научиш на неподвижност“, беше я поучавал Сирио Форел преди много време в Кралски чертог и тя се беше научила. В Харънхъл беше служила като виночерпец на Рууз Болтън, а той можеше жив да те одере, ако му разлееш виното.

— Добре — каза милият човек. — Най-добре би било да си сляпа и глуха също така. Може да чуеш най-различни неща, но трябва да ги оставиш да влязат през едното ухо и да излязат през другото. Не слушай.

В онази нощ Аря чу много и много, но повечето беше на речта на Браавос и едва разбираше по една дума от десет. „Неподвижна като камък“, повтаряше си. Най-трудното беше да се пребори с прозявката. Преди да свърши нощта, умът й се беше зареял. Стоеше с гарафата вино в ръце и сънуваше, че е вълк, тича на воля през огрения от луната лес и голямата глутница вие по петите й.

— Всичките тези мъже жреци ли са? — попита тя на заранта милия човек. — Лицата им истинските ли са?

Ти какво мислиш, дете? Мислеше си, че не са.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Город драконов. Книга первая
Город драконов. Книга первая

Добро пожаловать в Город Драконов!Город, в который очень сложно попасть, но еще сложнее — вырваться из его железных когтей.Город, хранящий тайны, способные потрясти основы цивилизации. Тайны, что веками покоились во тьме забвения. Тайны, которым, возможно, было бы лучше никогда не видеть света.Ученица профессора Стентона прибывает в Вестернадан не по своей воле и сразу сталкивается с шокирующим преступлением — в горах, по дороге в свой новый дом, она обнаруживает тело девушки, убитой с нечеловеческой жестокостью. Кто мог совершить столь ужасное преступление? Почему полиция мгновенно закрыла дело, фактически обвинив саму мисс Ваерти в убийстве? И почему мэр города лорд Арнел, на которого указывают все косвенные улики, ничего не помнит о той ночи, когда погибла его невеста?Мисс Анабель Ваерти начинает собственное расследование.

Елена Звездная , Елена Звёздная

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Фэнтези