Пир за врани

— Ваше величество няма да намери мъж и наполовина по-добър от мен с меча и пиката.

„Ах, колко сме скромни“.

— Томен е вашият крал, а не ваш скуайър. Задължението ви е да го пазите и да умрете за него, ако се наложи. Нищо повече.

Остави го при подвижния мост, изпънат над сухия ров с настръхналите долу железни шипове, и влезе в Стегата на Мегор. „Откъде да намеря учител по оръжия?“, мислеше, докато се изкачваше към покоите си. След като бе отказала на сир Лорас, не смееше да се обърне към никой друг рицар от Кралската гвардия. Щеше да е само сол в раната и със сигурност щеше да разгневи Планински рай. „Сир Талад? Сир Дермът? Все някой трябва да има“. Томен започваше да се привързва към новия си заклет щит, но Озни се оказваше далеч по-неспособен, отколкото се беше надявала, по проблема с „девицата“ Марджери, а за брат му Осфрид си беше наумила по-различна длъжност. Колко жалко, че Хрътката го беше хванал бясът. Томен винаги се беше плашил от грубия глас и изгореното лице на Сандор Клегейн, а суровото презрение на Клегейн щеше да е великолепна противоотрова срещу престорената вежливост на Лорас Тирел.

„Арон Сантагар беше от Дорн — спомни си Церсей. — Мога да поискам от Дорн“. Столетия на кръв и войни разделяха Слънчево копие и Планински рай. „Да, един дорнец би могъл великолепно да отговори на нуждите ми. В Дорн би трябвало да се намерят добри мечове“.

Завари лорд Кибърн да чете, седнал до прозореца.

— Ако благоволи ваше величество, имам донесения.

— Нови заговори и предателства ли? — попита Церсей. — Имах дълъг и уморителен ден. Кажете ми накратко.

Той се усмихна съчувствено.

— Както желаете. Говори се, че архонтът на Тирош е предложил условия на Лис да сложат край на търговската си война. Имаше слухове, че Мир се кани да се включи във войната на тирошка страна, но без Златната дружина мирците не вярват, че ще…

— Не ме интересува какво вярват мирците. — Свободните градове открай време непрекъснато се биеха помежду си. Безкрайните им предателства и съюзи не означаваха за Вестерос почти нищо. — Имате ли по-важни новини?

— Робското въстание в Астапор е стигнало до Мийрийн, изглежда. Моряци от десетина кораби говорят за дракони…

— Харпии. В Мийрийн са харпии. — Помнеше го отнякъде. Мийрийн беше на края на света, далече на изток от Валирия. — Да си се оправят с робските въстания. Защо трябва да ме интересува? Във Вестерос не държим роби. Това ли е всичко, което имате за мен?

— Има новини от Дорн, които може да се окажат по-интересни за ваше величество. Принц Доран е затворил сир Демън Пясък, копеле, който някога беше скуайър при Червената пепелянка.

— Спомням си го. — Сир Демън беше един от дорнските рицари, придружили принц Оберин до Кралски чертог. — Какво е направил пък той?

— Настоял е да бъдат освободени дъщерите на принц Оберин.

— Което доказва, че е глупак.

— Освен това — продължи лорд Кибърн — дъщерята на Рицаря на Пъстри лес съвсем неочаквано е била сгодена за лорд Естермонт, както съобщават приятелите ни в Дорн. Същата нощ е била пратена в Зелен камък и казват, че двамата с Естермонт вече са венчани.

— Някое копеле в корема й би обяснило това. — Церсей се заигра с кичур от косата си. — На колко е свенливата невяста?

— Двайсет и три, ваше величество. Докато лорд Естермонт…

— …трябва да е на седемдесет. Това го знам. — Естермонт й се падаха съребрени родственици чрез Робърт, чийто баща беше взел една от тях за жена в пристъп на похот или на лудост. Когато Церсей се омъжи за краля, лейди майката на Робърт отдавна беше умряла, макар че двамата й братя бяха дошли на сватбата и се бяха задържали половин година. По-късно Робърт настоя да им върнат акта на уважение с гостуване в Естермонт, малък планински остров край нос Гняв. Влажните и окаяни две седмици, които Церсей изтърпя в Зелен камък, седалището на дома Естермонт, бяха най-дългите в младия й живот. Джайм кръсти замъка „Зелено говно“ още щом го видя и скоро Церсей също взе да го нарича така. Иначе дните й минаваха в гледане как царственият й съпруг ловува със соколи, носи дивеч, пие с чичовците си и скъсва от бой разни братовчеди в учебния двор на Зелено говно.

Имало беше и една братовчедка също, трътлеста дребна вдовица с големи като дини гърди, чийто съпруг и баща бяха загинали при Бурен край по време на обсадата. „Баща й беше добър с мен — каза й Робърт. — Играехме си често като малки“. Много скоро започна отново да си играе с нея. Щом Церсей затвореше очи, кралят се измъкваше, за да теши самотното същество. Една нощ бе накарала Джайм да го проследи, за да потвърди подозренията й. Когато се върна, брат й я попита иска ли Робърт мъртъв. „Не — беше му отвърнала, — искам го рогат“. Доставяше й удоволствие да си мисли, че същата нощ бе заченат Джофри.

— Елдон Естермонт е взел за своя жена петдесет години по-малка от него — отвърна тя на Кибърн. — Защо трябва да ме интересува това?

Той сви рамене.