— Може би — отстъпи кралицата. — Стига да не чувам повече глупости за двубои. Ще ми обещаеш ли?
Той помръдна неловко.
— Да.
— Хубаво. Хайде, бягай. Гостите ми скоро ще дойдат.
Томен затича към вратата, но преди да излезе, се обърна и каза:
— Като стана пълноправен крал, ще обявя цвеклото
— Ваше величество, чудех се… пияна ли сте, или просто сте глупава?
Тя плесна отново във ваната и водата опръска краката му.
— Дръж си езика или…
— …или какво? Пак ли ще ме изпратиш да инспектирам градските стени? — Седна на пода и кръстоса крака. — Проклетите ти стени са в пълна изрядност. Пропълзял съм всяка педя от тях и съм огледал всичките седем порти. Пантите на Желязната порта са ръждясали, а Кралската порта и Калната порта трябва да се подменят след блъскането на Станис с овните му. Стените са толкова здрави, колкото са били всякога… но ваше величество навярно е забравила, че нашите приятели от Планински рай са
— Нищо не забравям — отвърна му тя, с мисълта за една определена златна монета, с ръка на едната страна и отдавна забравен крал на другата. „Как е могъл един жалък нещастен тъмничар да се сдобие с такава монета, скрита под нощното му гърне? Как може човек като Рюген да има монета от Планински рай?“
— За пръв път чувам за учител по оръжия. Ще трябва да търсиш дълго и упорито, докато намериш по-добър от Лорас Тирел. Сир Лорас е…
— Знам кой е и какъв е. Няма да позволя да се навърта покрай сина ми. Гледай да му припомниш добре задълженията. — Водата изстиваше.
— Той си знае задълженията и няма по-добър пико…
—
Церсей стана от ваната. Водата потече по краката й и закапа от косите й.
— Когато поискам съвета ви, ще ви попитам за него. Оставете ме, сир. Трябва да се облека.
— Гостите ти на вечеря, знам. Що за заговор ще е този път? Толкова много станаха, че им загубих дирята. — Погледът му се спря на водата, сбрала се на капки по русите косми между краката й.
„Все още ме иска“.
— Копнееш за това, което загуби ли, братче?
Джайм вдигна очи.
— И аз те обичам, сестричке. Но си глупачка. Една красива златна глупачка.
Думите жилеха. „С по-хубави думи ме наричаше в Зелен камък, в нощта, в която пося Джоф в мен“, помисли Церсей.
— Излез. — Обърна му гръб и се вслуша в стъпките му на излизане, докато напипваше бравата със сакатата си ръка.
Докато Джослин се грижеше всичко да е приготвено за вечерята, Доркас помогна на кралицата с обличането. Роклята беше на ивици лъскавозелен сатен, редуващи се с ивици плюшено черно кадифе и изкусна черна мирска дантела над корсажа. Мирската дантела беше скъпа, но за една кралица бе наложително по всяко време да изглежда възможно най-добре, а нещастните й слугини бяха допуснали няколко от златотканите й рокли да се свият, тъй че вече не й ставаха. Трябваше да заповяда да ги набият с камшик за немарливостта им, но Таена я бе убедила да прояви милост.
— Простолюдието ще ви заобича повече, ако сте милостива — каза й, тъй че Церсей нареди цената на роклите да се приспадне от заплатите на жените, като по-елегантно решение.
Доркас й подаде сребърно огледало. „Много добре“, помисли кралицата и се усмихна на отражението си. Приятно беше да излезе от траура. Черното я правеше по-бледа. „Жалко, че няма да вечерям с лейди Мериуедър“. Денят бе дълъг, а остроумието на Таена винаги я развеселяваше. Церсей не беше имала приятелка, с която да й е толкова забавно, след Мелара Хедърспун, а Мелара се беше оказала алчна малка интригантка, с идеи, надскачащи положението й. „Не бива да мисля лошо за нея. Тя е мъртва и удавена и ме научи никога на никого да не се доверявам, освен на Джайм“.
Гостите вече добре се бяха почерпили с хипокрас. „Лейди Фалайс не само прилича на риба, ами и пие като риба“, помисли си, като забеляза преполовената гарафа.
— Мила Фалайс — възкликна тя и я целуна по бузата. — И вие, храбри сир Балман. Толкова се натъжих, когато научих за вашата скъпа, скъпа майка. Как е нашата лейди Танда?
Лейди Фалайс изглеждаше готова да заплаче.
— Колко сте добра, че попитахте, ваше величество. Майка ми си е счупила бедрото от падането според майстер Френкен. Той направи каквото можа. Сега се молим, но…