Пир за врани

— Не казвам, че трябва… но Демън Пясък и това момиче на Сантагар бяха близки с дъщерята на самия принц Доран, Ариан, или така поне ни уверяват приятелите в Дорн. Вероятно не означава нищо особено, но помислих, че ваше величество трябва да го знае.

— Вече го знам. — Губеше търпение. — Друго имате ли?

— Още нещо. Дреболия. — Усмихна й се извинително и й разказ за някакво куклено представление, станало напоследък популярно сред простолюдието; куклено представление, в което кралството на животните се управлявало от глутница горделиви лъвове. — В хода на тази предателска история куклените лъвове стават все по-алчни и нагли и започват да поглъщат собствените си поданици. Когато благородният елен възрази, лъвовете изяждат и него и реват, че е тяхно право, понеже са най-могъщите сред животните.

— И това ли е краят? — развеселена попита Церсей. Погледната под верния ъгъл, с поуката си баснята можеше да се окаже достойна за поздравление.

— Не, ваше величество. В края един дракон се измътва от яйце и изяждат всички лъвове.

Краят превръщаше кукленото представление от обикновена дързост в измяна.

— Безмозъчни глупци. Само кретени биха заложили главите си на един дървен дракон. — Церсей помисли за миг. — Пратете някои от слухарите си на тези представления и си запишете кой присъства. Ако има по-изтъкнати хора, бих искала да знам имената им.

— Какво ще се прави с тях, ако ми позволите дързостта?

— Всички по-състоятелни ще бъдат глобени. Половината им имущество би било достатъчно суров урок и ще попълни хазната ни, без да ги разори съвсем. Бедните, които не могат да платят, може да загубят око заради гледането. За кукловодите — брадвата.

— Четирима са. Може би ваше величество ще ми позволи да задържа двама за целите си. Една жена ще е особено…

— Дадох ви Сенел — прекъсна го рязко кралицата.

— Уви. Горкото момиче е твърде… изтощено.

Церсей не обичаше да мисли за това. Момичето беше дошло с нея, без да подозира, мислеше, че ще налива вино. Дори когато Кибърн стегна веригата на китката й, като че ли не разбра. Още й призляваше от спомена. „Килиите бяха жестоко студени. Дори факлите трепереха. И онова мръсно нещо, което пищеше в тъмното…“

— Да, можете да вземете жена. Две, ако желаете. Но първо ще получа имената.

— Както заповядате. — Кибърн се оттегли.

Слънцето вече залязваше. Доркас й беше приготвила банята. Кралицата се отпусна с наслада в топлата вода и тъкмо обмисляше какво да каже на гостите си на вечерята, когато Джайм безцеремонно нахлу през вратата и се разпореди Джослин и Доркас да излязат. Съвсем не изглеждаше безукорно и лъхаше на конска пот. Водеше Томен.

— Мила сестро, кралят държи да поговори с вас.

Златните къдрици на Церсей плуваха над водата във ваната. Стаята бе замъглена от пара.

— Томен? — попита тя с опасно тих глас. — Сега пък какво има? Момчето познаваше този тон. Дръпна се плахо назад.

— Негово величество иска за утре белия си жребец — каза Джайм. — За урока по дуел.

Тя се надигна във ваната.

— Никакъв урок няма да има.

— Ще има. — Томен наду устни. — Трябва да яздя всеки ден.

— И ще го правиш — заяви кралицата, — след като намеря подходящ учител за тренировките ти.

— Не искам подходящ учител. Искам сир Лорас.

— Много надценяваш този младеж. Знам, малката ти женичка е напълнила главата ти с глупави представи за силата му, но Озмунд Черно котле е три пъти повече рицар от Лорас.

Джайм се изсмя.

— Хайде сега пък и Озмунд Черно котле.

Идваше й да го удуши. „Може би трябва да заповядам на сир Лорас да се остави сир Озмунд да го събори от коня“. Това сигурно щеше да разсее мъглата от очите на Томен. „Осолиш ли охлюва и посрамиш ли героя, и двамата се смаляват тутакси“.

— Ще поискам дорнски рицар, който да те обучава. Дорнците са най-добрите в турнирните двубои в цялото кралство.

— Не са — опъна се Томен. — Все едно, не искам никакъв глупав дорнски рицар, искам сир Лорас. Аз заповядвам.

Джайм се засмя. „С нищо не помага. Да не си мисли, че е много забавно?“ Кралицата плесна ядосано по водата.

— Пейт ли да повикам да доведат? Не заповядваш на мен. Аз съм майка ти.

— Да, но аз съм кралят. Марджери казва, че всеки трябва да прави каквото каже кралят. Искам утре белия си кон оседлан, за да може сир Лорас да ме учи да се бия. И искам и котенце, и не искам да ям цвекло. — Томен скръсти ръце.

Джайм продължаваше да се смее. Кралицата го пренебрегна.

— Томен, ела тука. — Той се запъна и тя въздъхна. — Страх ли те е? Един крал не бива да показва страх. — Момчето се приближи до ваната, свело очи. Тя се пресегна и го погали по златните къдрици. — Крал или не, ти си още малко момче. Докато навършиш пълнолетие, управлявам аз. Ще се научиш да се биеш, обещавам ти. Но не от Лорас. Рицарите на Кралската гвардия имат по-важни задължения от това да си играят с дете. Попитай лорд-командира. Не е ли така, сир?

— Много важни задължения. — Джайм се подсмихна. — Да яздят около градските стени например.

Томен изглеждаше готов да се разплаче.

— Може ли поне да имам котенце?