Пир за врани

— Той дори беше протеже на Дяволчето. Странника само знае колко хора е пратил в ада по заповед на Тирион.

— Ваше величество, мисля, че щях да съм забелязал, ако някое джудже се спотайва в земите ни — каза сир Балман.

— Брат ми е дребен. Създаден е да се спотайва и да дебне. — Ръката на Церсей затрепери. — Едно детско име е дреболия… но ненаказаната арогантност ражда бунт. А този Брон събира наемници, както ми каза Кибърн.

— Взел е четирима рицари в дома си — потвърди Фалайс.

Сир Балман изсумтя.

— Милата ми жена ги ласкае, като ги нарича рицари. Надскачащи себе си жалки наемници, без ей толкова рицарска доблест между четиримата.

— Точно както се опасявах. Брон събира наемници за джуджето. Седемте дано да спасят малкия ми син. Дяволчето ще го убие, както уби брат му. — Захлипа. — Приятели мои, оставям честта си в ръцете ви… но какво е честта на една кралица пред майчините страхове?

— Кажете го, ваше величество — прикани я сир Балман. — Думите ви няма да излязат от тази стая.

Церсей се пресегна над масата и стисна ръката му.

— Аз… бих спала по-спокойно нощем, ако можех да чуя, че… че сир Брон е сполетян от… злополука… по време на лов може би.

Сир Балман помисли за миг.

— Смъртоносна злополука?

„Не, искам да си счупи кутрето на левия крак. — Трябваше да прехапе устна. — Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са глупаци“.

— Моля ви, сир — прошепна Церсей. — Не ме карайте да го казвам…

— Разбирам. — Сир Балман вдигна пръст пред устните си. И ряпа щеше да го схване по-бързо.

— Вие сте истински рицар, сир. Отговорът на молитвите на една изплашена майка. — Церсей го целуна. — Но го направете бързо, ако благоволите. Сега Брон има само няколко души около себе си, но ако не действаме, скоро ще събере повече. — Целуна и Фалайс. — Няма да забравя това, приятели. Моите истински приятели от Стоукуорт. „Горди с верността си“. Имате думата ми, щом стане това, ще намерим по-добър съпруг за Лолис. — „Някой Черно котле може би“. — Ланистър плащат дълговете си.

Останалото беше хипокрас и кубчета цвекло в масло, печена щука и ребра от глиган. Глиганското бе започнало много да й допада след смъртта на Робърт. Дори нямаше нищо против компанията им, въпреки че Фалайс се кикотеше престорено, а Балман се дуеше гордо от първото до последното блюдо. Беше вече след полунощ, когато най-сетне можа да се отърве от тях. Сир Балман се оказа страхотен, като подхвърли за още една гарафа, а кралицата реши, че няма да е разумно да откаже. „Можех да наема някой Безлик да убие Брон за половината, което похарчих за хипокрас“, помисли ядосана, когато най-сетне се махнаха.

В този час синът й отдавна трябваше да спи дълбоко, но Церсей се отби да го види, преди да си легне. Изненада се, като видя три малки котенца, сгушени до него в леглото.

— Откъде се появиха тези? — попита тя стоящия на пост пред кралската спалня сир Мерин Трант.

— Даде му ги малката кралица. Мислеше да му даде само едно, но той не можа да реши кое му харесва най-много.

„По-добре, отколкото да ги реже от майка им с кама, предполагам“. Непохватните опити на Марджери да го съблазни бяха толкова явни, че чак смешни. „Томен е прекалено малък за целувки, затова му подарява котета“. Щеше да предпочете да не са черни обаче. Черните котки носеха лош късмет, както беше открило момиченцето на Регар в същия този замък. „Щеше да е моя дъщеря, ако Лудия крал не бе изиграл онази жестока шега на баща ми“. Само лудостта трябваше да е накарала Ерис да откаже дъщерята на лорд Тивин и вместо нея да вземе сина му, а сина си да ожени за онази хилава дорнска принцеса с черни очи и плоски гърди.

Споменът за това отхвърляне още я глождеше, дори след толкова години. Много нощи бе виждала в залата принц Регар да свири на арфа със сребърните струни с дългите си изящни пръсти. Съществувал ли беше изобщо някога на света толкова красив мъж като него? „Той обаче беше повече от човек. Кръвта му беше кръвта на стара Валирия, кръв на дракони и на богове“. Когато беше все още само малко момиченце, баща й бе обещал, че ще се венчае за Регар. Не можеше да е била на повече от шест или седем.

— Пред никого не говори за това, детето ми — беше й казал с тайнствената усмивка, която бе виждала само Церсей. — Не и преди Негово величество да се съгласи за годежа. Засега това трябва да си остане нашата тайна.

И си беше останала, макар веднъж да нарисува картинка със себе си, яхнала на дракон зад Регар, прегърнала го здраво през гърдите. Когато Джайм я откри, му каза, че са кралица Алисан и крал Джеерис.

Беше на десет, когато най-сетне видя своя принц на живо, на турнира, който лорд баща й бе вдигнал в чест на гостуването на крал Ерис в запада. Под стените на Ланиспорт бяха построили платформи за зрители и възгласите на простолюдието отекваха над Скалата на Кастърли като небесен гръм. „Поздравиха лорд баща ми два пъти по-гръмко от самия крал — спомни си кралицата, — но два пъти по-тихо, отколкото принц Регар“.