Пир за врани

Нощта мина неспокойно. Бриен се буди на три пъти. Веднъж — когато заваля дъждът, и веднъж от едно пращене, което я накара да си помисли в съня, че Дик Чевръстия се промъква, за да я убие. Втория път се събуди с нож в ръка, но разбра, че няма нищо. В мрака на тясната каюта й трябваше малко време, докато си спомни, че Дик Чевръстия е мъртъв. Когато най-сетне отново се унесе, засънува мъжете, които беше убила. Подскачаха около нея, подиграваха й се, посягаха да я ощипят, а тя ги сечеше с меча си. Сечеше ги на тънки кървави късове, но те продължаваха да се въртят около нея… Шагуел, Тимеон и Пъг, да, но и Рандил Тарли също, и Варго Хоут, и Червения Ронет Конингтон. Ронет държеше роза. Когато й я подаде, тя отсече ръката му.

Събуди се плувнала в пот и остатъка от нощта изкара свита под наметалото си и заслушана в ромона на дъжда по палубата над главата й. От време на време до ушите й стигаше далечен гръм и тя си помисляше за браавошкия кораб, отплавал с вечерния отлив.

На заранта отиде в „Миризливата гъска“, събуди размъкнатата й собственичка и й плати за няколко мазни наденички, пържен хляб, чаша вино, стомна преварена вода и две чисти чаши. Жената гледаше с присвити очи как Бриен слага пак стомната на огъня.

— Ти си оная, дето тръгна с Дик Чевръстия. Помня. Измами ли те?

— Не.

— Изнасили те?

— Не.

— Открадна ти коня?

— Не. Убиха го разбойници.

— Разбойници? — Изглеждаше по-скоро обзета от любопитство, отколкото притеснена. — Винаги съм мислила, че Дик ще свърши на бесилото или ще го пратят на Вала.

Изядоха пържения хляб и половината наденички. Подрик Пейн ги преглътна с вода с няколко капки вино, а Бриен отпиваше от чашата си с разредено вино и се чудеше защо е дошла тук. Хюл Хънт не беше истински рицар. Честното му лице беше шутовска маска. „Не ми трябва помощта му, не ми трябва закрилата му, не ми трябва изобщо — каза си. — Сигурно изобщо няма да дойде. Това, че ми каза да се срещнем тук, беше поредната подигравка“.

И тъкмо реши да си тръгне, когато сир Хюл пристигна.

— Милейди. Подрик. — Погледна чашите и чиниите с недоядените наденици, изстиващи в жълтеникавата мазнина. — Богове, надявам се, че не сте яли тук.

— Какво сме яли не е твоя грижа — отвърна Бриен. — Намери ли братовчед си? Какво ти каза?

— Сандор Клегейн са го видели за последно в Солниците, в деня на нападението. После е тръгнал на запад, покрай Тризъбеца.

Тя се намръщи.

— Тризъбеца е дълга река.

— Да, но не мисля, че нашето псе ще се е отдалечило много от устието й. Вестерос, изглежда, е изгубил чара си за него. В Солниците е търсил кораб. — Сир Хюл извади от ботуша си навито на руло парче кожа, избута настрана надениците и го разви. Оказа се карта. — Хрътката е заклал трима от хората на брат си в стария хан на кръстопътя, оттук. Повел е нападението над Солниците, тук. — Почука с пръст Солниците. — Може би е в капан. Фрей са тук горе на Близнаците, Дари и Харънхъл са на юг, оттатък Тризъбеца, на запад се бият Блекууд и Бракън, а лорд Рандил е тук, в Девиче езеро. Планинският път към долината е затворен от снега, дори да можеше да мине покрай планинските кланове. Къде ще отиде едно псе?

— Ако е с Дондарион…

— Не е. Алин е убеден в това. Хората на Дондарион също го търсят. Пуснали са приказка, че като го хванат, ще го обесят за онова, което е направил в Солниците. Самите те нямат пръст в това. Лорд Рандил го приписал на тях с надеждата да настрои простолюдието срещу Берик и неговото братство. Никога няма да може да хване Господаря на мълнията, докато простолюдието го защитава. Освен това имаме и другата банда, водена от онази жена, Каменно сърце… любовница на лорд Берик, според един от слуховете. Уж била обесена от Фрей, но Дондарион я целунал и я съживил, и вече не може да умре, като него.

Бриен огледа картата.

— Щом Клегейн са го видели последно в Солниците, там ще е мястото, където може да се хване дирята му.

— Там не е останал никой освен един стар рицар, скрил се в замъка си, според Алин.

— Все пак оттам ще се тръгне.

— Има един човек — каза сир Хюл. — Септон. Дойде през моята порта в деня преди да се появите вие. Мерибалд се казва. При реката е роден и отраснал и тук е служил през целия си живот. Утре тръгва да си направи обиколката. Винаги се отбива в Солниците. Трябва да тръгнем с него.

Бриен го изгледа намръщено.

— Да тръгнем?

— Тръгвам с вас.

— Не.

— Добре, по дяволите. Аз тръгвам със септон Мерибалд за Солниците. Вие с Подрик вървете където си щете.

— Лорд Рандил ли ти заповяда пак да ме проследиш?

— Той ми заповяда да стоя настрана от теб. Лорд Рандил е на мнение, че едно хубаво здраво изнасилване само ще ти е от полза.

— Тогава защо искаш да тръгнеш с мен?

— Или това, или трябва да се върна да пазя проклетата порта.

— Ако лордът ти заповяда…

— Вече не е мой лорд. Това я изненада.

— Напуснал си службата?