Пир за врани

„Колкото и да се молиш, ще умре, преди да се обърне луната“. Жени на годините на Танда Стоукуорт не преживяваха счупено бедро.

— Ще добавя и моите молитви към вашите. Лорд Кибърн ми съобщи, че Танда била хвърлена от коня си.

— Каишките на седлото й се скъсали, докато яздела — отвърна сир Балман Бърч. — Конярчето е трябвало да види, че са се изтъркали. Наказано е.

— Сурово, надявам се. — Кралицата се настани и даде знак на гостите си да се разположат. — Още чаша хипокрас, Фалайс? Помня, че винаги ви е допадало.

— Радвам се, че си спомняте, ваше величество.

„Как мога да го забравя? — помисли Церсей. — Джайм каза, че е цяло чудо, че не се напика“.

— Как мина пътуването ви?

— Неприятно — оплака се Фалайс. — Почти целия ден валя. Мислехме да пренощуваме в Росби, но онзи млад повереник на лорд Джилсни отказа гостоприемство. — Дамата изсумтя. — Помнете ми думата, когато Джилс умре, онзи долен нещастник ще избяга със златото му. Може дори да се опита да претендира за земите и титлата му, макар че по право Росби се полага на нас, след като почине Джилс. Лейди майка му беше леля на втората му жена, трета братовчедка на самия Джилс.

„Агне ли беше гербът ви, милейди, или някаква алчно протягаща ръце маймуна?“

— Лорд Джилс се кани да умре, откакто го познавам, но все още си е с нас и още дълго ще е с нас, искрено се надявам. — Усмихна им се мило. — Не се съмнявам, че ще надживее всички ни.

— Като нищо — съгласи се сир Балман. — Повереникът на Росби не беше единственият, който ни притесни, ваше величество. По пътя се натъкнахме и на едни грубияни. Мръсни дрипави същества с кожени щитове и брадви. Някои си бяха пришили звезди на елеците, свещени звезди със седем върха, но въпреки това изглеждаха много зли.

— И бяха въшлясали, сигурна съм — добави Фалайс.

— Наричат се врабци — каза Церсей. — Истинска напаст са. Нашият нов Върховен септон ще трябва да се справи с тях, след като бъде коронясай. Ако не, ще се заема с тях лично.

— Негова върховна святост избран ли е вече? — попита Фалайс.

— Не — трябваше да признае кралицата. — Септон Олидор беше на ръба да го изберат, но някои от тези врабци го проследили до един бардак и го измъкнали гол на улицата. Сега Люсиън изглежда възможният избор, макар че според приятелите ни на другия хълм все още не му достигали няколко гласа.

— Старицата дано ги напътства в светите им размишления със златния си светилник на мъдростта — каза най-благочестиво лейди Фалайс.

Сир Балман помръдна в стола си.

— Ваше величество, малко неприятен въпрос, но… за да не забере лошо чувство между нас, трябва да знаете, че нито добрата ми жена, нито майка й имат пръст в избора на името на онова копеле. Лолис е простодушно същество, а мъжът й се е отдал на черен хумор. Казах му да избере по-подходящо име за момчето. Той се изсмя.

Кралицата отпи от виното си и го изгледа мълчаливо. Сир Балман някога беше прочут дуелист и един от най-чаровните рицари в Седемте кралства. Все още можеше да се похвали с чаровен мустак; иначе възрастта не му се беше отразила добре. Вълнистата му някога руса коса бе оредяла, а коремът му неумолимо напираше през широкия жакет. „Като маша много има да се желае от него. Все пак би трябвало да свърши работа“.

— Тирион е било кралско име още преди да дойдат драконите. Дяволчето го опозори, но може би това дете ще върне честта на името. — „Ако копелето доживее толкова“. — Зная, че вината не е ваша. Лейди Танда ми е като сестрата, която така и нямах, а вие… — Гласът й се прекърши. — Простете. Живея в страх.

Фалайс отвори и затвори уста, с което й заприлича на особено глупава риба.

— В… в страх ли, ваше величество?

— Една нощ не съм спала спокойно, откакто умря Джофри. — Церсей напълни отново бокалите с хипокрас. — Мои приятели… Надявам се, че наистина сте ми приятели, нали? И на крал Томен?

— Той е най-сладкото момче на света — заяви сир Балман. — А девизът на дома Стоукуорт е „Горди с верността си“.

— Де да имаше повече като вас, сир. Ще ви споделя откровено, храня тежки подозрения към сир Брон от Черна вода.

Съпруг и съпруга се спогледаха.

— Той е нагъл, ваше величество — каза Фалайс. — Груб и с мръсен език.

— Да, не е истински рицар — съгласи се сир Балман.

— Не е. — Церсей му се усмихна мило. — Но вие знаете какво е истинско рицарство. Помня, че ви гледах на двубой в… кой турнир беше, на който се бихте толкова великолепно, сир?

Той се усмихна скромно.

— Онази история в Дъскъндейл преди шест години ли? Не, вие не бяхте там, иначе със сигурност щяхте да сте коронованата кралица на любовта и красотата. Да не е било на турнира в Ланиспорт, след Бунта на Грейджой? Доста рицари свалих в онзи…

— Точно той беше. — Тонът й отново стана сериозен. — Дяволчето изчезна в нощта, в която умря баща ми, и остави след себе си двама честни тъмничари в локви кръв. Някои твърдят, че е избягал отвъд Тясното море, но се съмнявам. Джуджето е лукаво. Може би все още се спотайва наблизо и замисля нови убийства. Някой приятел може би го крие.

— Брон? — Сир Балман почеса буйния си мустак.