Пир за врани

— Убиец — подвикна пиянски певецът, — ела да те запозная с милейди жена ми. — Косата му беше пясък и мед, усмивката топла. — Пях й любовни песни. Жените се разтапят като масло, като им запея. Как можеш да устоиш на това лице? — Целуна я по носа. — Жено, дай една целувчица на Сам, той е мой брат. — Тя стана и Сам видя, че е гола под наметалото. — Да не ми опипваш жената, Сам — каза през смях Дареон. — Но ако искаш някоя от сестрите й, чувствай се свободен. Мисля, че още имам пари.

„Пари, с които можеше да ни купиш храна — помисли Сам. — Пари, с които можеше да купиш дърва, за да се стопли майстер Емон“.

— Какво си направил? Не можеш да се жениш. Ти си изрекъл клетвите, също като мен. Главата ти може да вземат за това.

— Женени сме само за тая нощ, Убиец. Дори във Вестерос никой не може да ти вземе главата за такова нещо. Не си ли ходил в Къртичино да копаеш за скрито имане?

— Не. — Сам се изчерви. — Никога не бих…

— А онази твоя пачавра, дивачката? Трябва да си я начукал два-три пъти. Всички онези нощи в горите, гушнати двамата под наметалото ти, само не ми казвай, че не си й го набутал. — Махна с ръка към свободния стол. — Хайде сядай, Сам. Вземи си вино. Вземи си курва. И двете.

Сам не искаше вино.

— Обеща да се върнеш преди свечеряване. Да ни донесеш вино и храна.

— Ти така ли уби онзи Друг? Нахокал си го до смърт? — Дареон се изсмя. — Тя е жена ми, не ти. Ако няма да пиеш за сватбата ми, върви си.

— Ела с мен — каза му Сам. — Майстер Емон се събуди и иска да чуе за драконите. Говори за кървящи звезди и за сенки и сънища, и…ако успеем да научим нещо повече за тези дракони, това може да го успокои. Помогни ми.

— Утре. Не в брачната ми нощ. — Дареон стана, хвана невястата си за ръка и тръгна към стълбището, дърпаше я след себе си.

Сам се изпречи на пътя му.

— Ти обеща, Дареон. Ти се закле. Трябваше да си мой брат.

— Във Вестерос. Това случайно да ти прилича на Вестерос?

— Майстер Емон…

— …умира. Онзи обирджия знахарят, на който даде всичкото ни сребро, го каза. — Дареон сви устни. — Взимай си момиче или се махай, Сам. Разваляш ми сватбата.

— Ще се махна. Но ти ще дойдеш с мен.

— Не. Приключих с тебе. Приключих с черното. — Дареон дръпна наметалото от голата си невяста и го хвърли в лицето на Сам. — Дръж. Хвърли тази дрипа на стареца, може да го стоплиш малко. На мен няма да ми трябва. Скоро в кадифе ще се облека. Догодина ще нося кожи и ще ям…

Сам го удари.

Не го помисли дори. Ръката му сама замахна, свита в юмрук, и се стовари в устата на певеца. Дареон изруга, голата му жена изпищя, а Сам се хвърли върху певеца и го събори по гръб на ниската маса. Бяха почти на един ръст, но Сам беше два пъти по-тежък и толкова яд беше набрал, че дори не се уплаши. Удари с юмрук певеца в лицето и корема, после го запердаши по раменете и гърдите с две ръце. Когато Дареон го спипа за китките, Сам го удари с глава и му разцепи устната. Някъде се смееше мъж, изруга жена. Всичко ставаше някак бавно, все едно че бяха две черни мухи, счепкани в кехлибар. После някой го дръпна от певеца. Сам удари и него… и нещо твърдо се стовари върху главата му.

Когато се опомни, вече беше навън, летеше презглава през мъглата. Успя да зърне за много кратък миг черната вода под себе си. После каналът се надигна и го удари в лицето.

Потъна като камък, като канара, като планина. Водата нахлу в очите му и в носа, тъмна, студена и солена. Опита се да извика за помощ и нагълта още. Зарита, обърна се и от носа му забълбукаха мехурчета. „Плувай — каза си, — плувай!“ Солта опари очите му, щом ги отвори, и го заслепи. За миг главата му излезе над повърхността, той засмука въздух и отчаяно зашляпа с едната ръка, а другата задращи в стената на канала. Но камъните бяха хлъзгави и не можа да се задържи. Потъна отново.

Дрехите му натежаха. Мечът му с колана се изплъзна по краката и се оплете в глезените му. „Ще се удавя“, помисли в сляпа паника. Замята се отчаяно, мъчеше се да изплува пак на повърхността, но вместо това лицето му опря в дъното. „Давя се!“ Нещо се шмугна под отчаяно мятащата се във водата ръка, змиорка може би, хлъзна се между пръстите му. „Не може да се удавя, майстер Емон ще умре без мен, а Джили няма да си има никого. Трябва да изплувам, трябва…“

Силен плясък, и нещо се уви около него, под мишниците и около гърдите му. „Змиорката — беше първата му мисъл. — Змиорката ме е хванала и ме дърпа надолу“. Отвори уста да изкрещи, но нагълта още вода. „Удавих се, богове милостиви, удавих се!“

Когато отвори очи, лежеше на гръб и един грамаден черен мъж от Летните острови го бухаше по корема с юмруци, едри като свински бутове. „Спри, боли ме“, опита се да изкрещи Сам, но вместо думи избълва вода и вдиша. Беше прогизнал и трепереше, лежеше на калдъръма сред локва канална вода. Мъжът от Летните острови отново го удари с юмруци в корема и от носа му изригна още вода.

— Престани — изохка Сам. — Не съм се удавил. Не съм се удавил.

— Не си. — Спасителят му се надвеси над него, огромен, черен и вир-вода. — Много пера дължиш на Ксондо. Вода развали хубав плащ на Ксондо.