Читаем Пир за врани полностью

— е и ако имат нокти. — И изведнъж в лявата ръка на момичето се появи нож, с острие, тънко като нея самата. Теро каза нещо на русокосия си приятел и двамата се отдалечиха; кикотеха се.

— Благодаря ти — каза Сам на момичето. Ножът изчезна.

— Ако носиш меч нощем, означава, че може да те предизвикат. Държиш ли да се биеш с тях?

— Не. — Гласът му излезе тъничко и Сам се намръщи.

— Ти наистина ли си от Нощния страж? Не бях виждала до сега Черен брат като тебе. — Момичето махна към количката. — Можеш да вземеш последните миди, ако искаш. Тъмно е и вече никой няма да ми ги купи. За Вала ли пътуваш?

— За Староград. — Сам взе една от сварените миди и я изгълта. — Спряхме да сменим корабите. — Мидата беше вкусна. Изяде още една.

— Катилите не закачат никого без меч. Дори такива тъпи камилски путки като Теро и Орбело.

— Коя си ти?

— Никоя. — Вонеше на риба. — Бях някоя, но вече не съм. Можеш да ме наричаш Кет, ако искаш. А ти кой си?

— Самуел, от дома Тарли. Говориш Общата реч.

— Баща ми беше гребец на „Нимерия“. Един катил го уби, защото каза, че майка ми е по-красива от Славейчето. Не от ония камилски путки, дето ги срещна, истински катил. Някой ден ще му срежа гърлото. Капитанът каза, че на „Нимерия“ не й трябвали малки момиченца, и ме свали тук. Бруско ме взе и ми даде количка. — Вдигна очи към него. — На кой кораб ще плавате?

— Платихме превоз на „Лейди Ушанора“.

Момичето примижа и го изгледа подозрително.

— Той замина. Не знаеш ли? Замина преди много дни. „Знам“, можеше да отвърне Сам. Двамата с Дареон бяха стояли на кея и гледаха как се вдигат и спускат греблата на „Лейди Ушанора“, когато пое към Титана и в открито море.

— Е, и това свърши — беше подхвърлил певецът.

Ако Сам беше малко по-храбър, щеше да го бутне във водата. Стигнеше ли се до говорене с разсъблечени момичета, Дареон имаше меден език, но в капитанската кабина, кой знае защо, на Сам се падна да се опита да убеди браавосеца да ги изчака.

— Три дни го чаках този ваш старец — отвърна капитанът. — Трюмовете ни са пълни, а мъжете ми си наебаха жените за сбогом. С вас или без вас, „Лейди“ тръгва с отлива.

— Моля ви — изплака Сам. — Само още няколко дни, само за това ви моля. Да може майстер Емон да си върне силите.

— Той няма сили. — Предната нощ капитанът бе посетил хана, за да види лично майстер Емон. — Той е стар, болен и няма да допусна да ми умре на „Лейди“. Стойте с него или го оставете, за мен е все едно. Аз тръгвам. — Още по-лошо, беше отказал да им върне парите за превоз, които му бяха предплатили, среброто, което трябваше да ги отведе в Староград. — Купихте ми най-хубавата каюта. Тя е тук, чака ви. Като не искате да я заемете, вината не е моя. Защо да понасям загуби?

„Сега вече щяхме да сме в Дъскъндейл — помисли си тъжно Сам. — Можеше дори да сме стигнали Пентос, ако ветровете бяха добри“.

Но всичко това нищо не означаваше за момичето с количката.

— Каза, че си видяла един певец…

— На Щастлив пристан. Ще се жени за Моряшката жена.

— Ще се жени?

— Тя ляга само с тези, които се женят за нея.

— Къде е Щастлив пристан?

— Срещу Кораба на шута. Мога да те заведа.

— Знам пътя. — Сам беше виждал Кораба на шута. „Дареон не може да се жени! Той каза клетвите!“ — Трябва да вървя.

Затича. Пътят по хлъзгавия калдъръм беше дълъг. Скоро се запъхтя, дългото му черно наметало плющеше зад него. Трябваше да държи колана си с едната ръка, докато тичаше. Малкото хора, които срещаше, го изглеждаха с любопитство, а една котка се изправи на задните си лапи и му изсъска. Докато стигне кораба, вече залиташе. Щастлив пристан беше отвъд уличката.

Още щом влезе, зачервен и останал без дъх, някаква едноока жена му се хвърли на врата.

— Недей — каза й Сам, — не съм тук за това. — Тя му отвърна на браавошки. — Не говоря езика ви — каза й Сам на валириански. Имаше запалени свещи, а в камината пращеше огън. Някой свиреше на цигулка, две момичета танцуваха около един червен жрец, хванати за ръце. Еднооката жена притисна гърдите си в него. — Не го прави това! Не съм тук за това!

— Сам! — отекна познатият глас на Дареон. — Юна, остави го, това е Сам Убиеца. Мой Заклет брат!

Еднооката жена се отлепи от него, макар да задържа едната си ръка на рамото му. Една от танцьорките подвикна:

— Може мен да убие, ако иска. — А другата каза:

— Мислиш ли, че ще ми даде да му опипам меча?

На стената зад тях бе изрисуван пурпурен галеас, с екипаж от жени с високи до бедрата ботуши и нищо друго по тях. В един ъгъл хъркаше тирошки моряк, огромната му рижа брада се полюшваше, на друга маса по-стара жена с огромни гърди редеше плочки с грамаден чернокож мъж от Летните острови, заметнат с плащ от черни и червени пера. В центъра на всичко това седеше Дареон, заровил нос в шията на жената в скута му. Беше облякла черното му наметало.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Город драконов. Книга первая
Город драконов. Книга первая

Добро пожаловать в Город Драконов!Город, в который очень сложно попасть, но еще сложнее — вырваться из его железных когтей.Город, хранящий тайны, способные потрясти основы цивилизации. Тайны, что веками покоились во тьме забвения. Тайны, которым, возможно, было бы лучше никогда не видеть света.Ученица профессора Стентона прибывает в Вестернадан не по своей воле и сразу сталкивается с шокирующим преступлением — в горах, по дороге в свой новый дом, она обнаруживает тело девушки, убитой с нечеловеческой жестокостью. Кто мог совершить столь ужасное преступление? Почему полиция мгновенно закрыла дело, фактически обвинив саму мисс Ваерти в убийстве? И почему мэр города лорд Арнел, на которого указывают все косвенные улики, ничего не помнит о той ночи, когда погибла его невеста?Мисс Анабель Ваерти начинает собственное расследование.

Елена Звездная , Елена Звёздная

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Фэнтези