Пир за врани

Прав беше. Пернатият плащ бе провиснал от широките рамене на чернокожия, подгизнал и мокър.

— Не исках да…

— …да плуваш? Ксондо видя. Много пляскане. Дебели хора трябва плува на гръб. — Сграбчи го за яката с огромния си черен юмрук и го вдигна. — Ксондо моряк на „Канелен вятър“. Много езици говори, малко. Вътре Ксондо се смее, като гледа ти удря певец. И Ксондо чува. — На лицето му се изписа широка усмивка. — Ксондо знае тези дракони.

ДЖАЙМ

— Надявах се, че тази нещастна брада ще ти омръзне. С толкова косми си заприличал на Робърт. — Сестра му беше сменила траура с нефритенозелена рокля с ръкави от сребърна мирска дантела. Смарагд с големина на гълъбово яйце висеше на златна верижка на шията й.

— Брадата на Робърт беше черна. Моята е злато.

— Злато? Или сребро? — Церсей отскубна един косъм под брадичката му и го вдигна пред очите му. Беше сив. — Цвят не е останал у тебе, братко. Превърнал си се в призрак на онова, което беше, бледно и сакато същество. И толкова безкръвен, облечен все в бяло. — Пусна косъма. — Предпочитам те облечен в пурпур и злато.

„Аз те предпочитам окъпана в слънчева светлина, с водни капчици по голата ти кожа“. Искаше му се да я целуне, да я отнесе в спалнята й, да я хвърли на леглото и… „…ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“

— Ще сключа сделка с тебе. Освободи ме от тази задача и ти ще заповядваш какво да прави бръсначът ми.

Тя сви устни. Беше пила греяно вино и миришеше на мускатово орехче.

— Позволяваш си да се пазариш с мен? Трябва ли да ти напомням, че си се заклел да се подчиняваш?

— Заклел съм се да пазя краля. Мястото ми е до него.

— Мястото ти е където те прати той.

— Томен слага печата си на всяка хартия, която сложиш пред него. Това е твоя работа и е глупаво. Защо назначаваш Давен за свой Гарант на Запада, щом му нямаш вяра?

Церсей се настани в креслото под прозореца. Зад нея се виждаха черните руини на Кулата на Ръката.

— Защо е тази неохота, сир? Да не би да изгубихте куража си заедно с ръката?

— Дадох клетва на лейди Старк никога повече да не вдигам меч срещу Старки и Тъли.

— Пиянско обещание, дадено с меч, опрян в гърлото ти.

— Как мога да опазя Томен, ако не съм с него?

— Като надвиеш враговете му. Татко винаги казваше, че бързият удар с меча е по-добра защита от всеки щит. Вярно, за повечето мечове е нужна ръка. Все пак и един сакат лъв може да вдъхне страх. Искам Речен пад. Искам Бриндън Тъли окован или мъртъв. И някой трябва да сложи в ред Харънхъл. Уилис Мандърли ни е нужен спешно, стига все още да е жив и в плен, но гарнизонът не е отговорил на нито един от гарваните ни.

— Онези в Харънхъл са хора на Грегър — напомни й Джайм. — Планината ги харесваше жестоки и тъпи. Най-вероятно са изяли гарваните ти с все писмата.

— Точно затова пращам теб. Може и тебе да изядат, храбри ми братко, но вярвам, че ще им докараш разстройство. — Церсей оглади полите си. — Искам сир Озмунд да командва Кралската гвардия в твое отсъствие.

„…ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и сигурно с Лунното момче, доколкото знам…“

— Това не го решаваш ти. Ако трябва да ходя, вместо мен тук ще командва сир Лорас.

— Това шега ли е? Знаеш какво изпитвам към сир Лорас.

— Ако не беше изпратила Бейлон Суан в Дорн…

— Нужен ми е там. Не може да се вярва на тези дорнци. Онази червена змия защитаваше Тирион, забрави ли? Няма да оставя дъщеря си на милостта им. И няма да допусна Лорас Тирел да командва Кралската гвардия.

— Сир Лорас е три пъти по-мъж от сир Озмунд.

— Представите ти за мъжество май са се попроменили, братко.

Джайм кипна.

— Вярно, Лорас не се хили похотливо, като ти види циците като сир Озмунд, но не мисля, че…

— Мисли за това. — Церсей го удари през лицето.

Джайм не посегна да спре удара.

— Виждам, че ми трябва по-дебела брада, да смекчи ласките на кралицата ми. — Искаше да разкъса роклята й и да обърне шамарите в целувки. Правил го беше преди, когато все още имаше две здрави ръце.

Зелен лед бяха очите й.

— Можете да напуснете, сир.

„…Лансел, Озмунд Черно котле и Лунното момче…“

— Глух ли сте, освен че сте сакат? Вратата можете да намерите зад гърба си, сир.

— Както заповядате. — Джайм се обърна и излезе.

Някъде боговете се смееха. Церсей никога не беше търпяла да й възразяват, знаеше го. Сигурно с по-меки думи щеше да я склони, но напоследък само като я видеше, се вбесяваше.

Отчасти бе готов с радост да остави зад себе си Кралски чертог. Никак не му допадаше компанията от блюдолизци и глупаци, с която се бе обкръжила Церсей. „Най-малкия съвет“, така ги наричаха в Квартала на бълхите според Адам Марбранд. А Кибърн… може да беше спасил живота му, но все пак си беше от Кървавите глумци.

— Кибърн вони на тайни — беше предупредил Церсей. Това само я разсмя.

— Всички имаме тайни.

„…ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и сигурно — с Лунното момче, доколкото знам…“