Пир за врани

— Не и мой — заяви жрецът. — Удавеният бог помага на храбри мъже, не на онези, които се свиват под палубите, щом се вдигне бурята. Ако не махнеш Вранско око от Престола от Морски камък, ще трябва сам да се заема с това.

— Как? Нямаш нито кораби, нито мечове.

— Имам гласа си — отвърна жрецът. — И богът е с мен. Моя е силата на морето, сила, на която Вранско око не може да се надява, че ще устои. Вълните може да се разбиват в скалната твърд, но не спират да прииждат, вълна след вълна, докато накрая на мястото на планинския връх не останат само дребни камъчета. А скоро след това и камъчетата биват пометени по морското дъно за вечни времена.

— Камъчета? — Виктарион изсумтя. — Луд си, ако мислиш, че ще свалиш Вранско око с приказки за вълни и камъчета.

— Железнородените ще са вълните — каза Мокра коса. — Не великите воини и господари, а простият народ, онези, що орат земята и хвърлят мрежите в морето. Капитаните и кралете издигнаха Юрон, но простият народ ще го смъкне. Ще ида в Голям Уик, в Харлоу, в Оркмонт, в самия Пайк. Във всяко градче и село ще се чуе словото ми. Безбожник не ще седи на Престола от Морски камък! — Поклати рошавата си глава и потъна в тъмното. Когато изгря слънцето, Ерон Грейджой беше изчезнал от Стари Уик. Дори удавените му мъже ги нямаше. Казаха, че Вранско око само се изсмял, като му съобщили.

Но макар жрецът да си беше отишъл, мрачното му предупреждение бе останало. Виктарион неволно си спомни и думите на Белор Блектайд. „Бейлон беше луд, Ерон е още по-луд, а Юрон е най-лудият от всички“. Младият лорд се беше опитал да отплава за дома си след кралския събор, отказал бе да приеме Юрон за свой върховен повелител. Но Железният флот беше затворил залива, навикът да се подчинява бе дълбоко вкоренен у Виктарион Грейджой, а Юрон носеше короната от плавей. „Нощен летец“ беше пленен и господарят на Черен прилив бе отведен при краля във вериги. Немите и мелезите на Юрон го бяха посекли на седем части, та да нахрани седемте богове на зелените земи, които почиташе.

Като награда за преданата служба новокоронованият крал бе дал на Виктарион смуглата жена, отвлечена от един търговец на роби на път за Лис.

— Не ти ща трохите — отвърна той на брат си с презрение, но когато Вранско око каза, че ще убият жената, ако не я вземе, прояви слабост. Езикът й беше изтръгнат, но инак не беше пострадала и бе красива освен това, с кожа, кафява като лъскаво тиково дърво. Ала понякога, щом я погледнеше, неволно си спомняше първата жена, която брат му му беше дал, за да го направи мъж.

Дощя му се отново да посегне на смуглата жена, ала усети, че е без сили.

— Донеси ми още един мях вино и се махни — изръмжа й Виктарион. Като се върна с мях горчиво червено, капитанът го взе горе на палубата. Изпи половината мях, а другото изля в морето за всички загинали.

„Желязна победа“ се задържа няколко часа пред устието на Мандър. Щом по-голямата част от Железния флот опъна платна за Дъбов щит, Виктарион остави около себе си в ариергард „Скръб“, „Лорд Дагон“, „Железен вятър“ и „Девича гибел“. Извадиха от морето оцелелите, докато „Здрава ръка“ бавно потъваше, повлечена към дъното от отломките на кораба, който беше разбила. Когато се скри под водите, Виктарион вече бе получил броя, който поиска. Беше загубил шест кораба и бе пленил трийсет и осем.

— Бива — каза на Нют. — По греблата. Връщаме се в града на лорд Хюет.

Гребците извиха гърбове и подкараха към Дървен щит, а железният им капитан пак слезе под палубата.

— Бих могъл да го убия — каза на смуглата жена. — Но е голям грях да убиеш своя крал, а още по-ужасен — да убиеш брат си. — Виктарион се намръщи. — Аша трябваше да ми даде своя глас. — Как бе възможно изобщо да се надява да спечели капитаните и кралете с тия шишарки и репи? „Кръвта на Бейлон тече в нея, но все пак си е жена“. След кралския събор беше избягала. В нощта, когато короната от плавей бе поставена на главата на Юрон, тя и екипажът й се бяха стопили. Частица от него изпитваше радост, че го бе направила. „Ако на момичето му е останал ум в главата, ще се омъжи за някой северняшки лорд и ще живее с него в замъка му, далече от морето и от Юрон Вранското око“.

— Градът на лорд Хюет, капитане — извика наблюдателят. Виктарион стана. Виното бе притъпило пулсирането в главата му.

Навярно щеше да накара майстера на Хюет да му я прегледа, ако не го бяха убили. Когато се върна на палубата, вече бяха стигнали сушата. Замъкът на лорд Хюет над пристанището му напомни за Владетелски пристан, макар този град да беше два пъти по-голям. Двадесетина кораба пореха водите пред пристанището, златните кракени се гърчеха по платната им. Стотици други бяха изкарани на каменистите брегове и привързани по дървените кейове, изпънати покрай залива. До един каменен кей стояха три големи гемии и десетина по-малки, натоварени с плячка и провизии. Виктарион заповяда „Желязна победа“ да пусне котва.

— Пригответе ми лодка.