Пир за врани

„Бейлон беше луд, Ерон е още по-луд, а Юрон е най-лудият от всички“. Виктарион се обърна да си тръгне, но Вранско око каза:

— Един крал трябва да си има жена, да му даде наследници. Братко, имам нужда от теб. Ще идеш ли в Робския залив да ми докараш моята любима?

„И аз имах някога любима. — Ръцете на Виктарион се свиха в юмруци и капка кръв се плъзна и капна на пода. — Трябва да те пребия от бой, на кървави парчета да те разкъсам и да те дам за храна на раците, също като нея“.

— Ти имаш синове.

— Незаконни мелези, родени от курви и оплаквачки.

— От твоето тяло са.

— Като онова в нощното ми ведро. Никой не е толкова годен да седи на Престола от Морски камък, още по-малко на Железния трон. Не, за да направя наследник, достоен за него, ми трябва друга жена. Ожени ли се кракенът за дракона, братко, целият свят да се пази.

— Какъв дракон? — намръщи се Виктарион.

— Последната от родословната линия. Разправят, че била най-красивата жена на света. Косата й била сребристозлатна, очите аметисти… но няма нужда да се осланяш на думата ми, братко. Сам иди в Робския залив, виж красотата й и ми я доведи.

— Защо да го правя?

— От любов. От дълг. Защото кралят ти го заповядва. — Юрон се изсмя. — И заради Престола от Морски камък. Твой е, щом взема Железния трон. Ще ме наследиш, както аз наследих Бейлон… и твоите законни синове един ден ще го наследят.

„Моите синове“. Но за да има законен син, мъжът първо трябва да има жена. Виктарион нямаше късмет с жените. „Даровете на Юрон са отровни — напомни си той, — ала все пак…“

— Изборът е твой, братко. Живей като раб или умри като крал. Смееш ли да летиш? Ако не скочиш, никога не ще разбереш.

Усмихващото се око на Юрон блесна с насмешка.

— Или искам твърде много от теб? Страшно си е да отплаваш чак отвъд Валирия.

— В ада мога да отведа Железния флот, ако трябва. — Виктарион отвори ръката си, дланта му беше червена от кръв. — Ще ида до Робския залив, да. Ще намеря тази жена дракон. И ще я доведа.

„Но не за теб. Ти отне жена ми и я опозори. Затова аз ще имам твоята. Най-красивата жена на света. За мен“.

ДЖАЙМ

Полетата извън стените на Дари се разораваха отново. Плугове обръщаха изгорелите ниви и съгледвачите на сир Адам донесоха, че са видели жени в браздите да плевят бурена и волски впряг да разчиства нова земя за оран в окрайнините на леса. Работниците по полето ги пазели десетина брадати мъже с брадви.

Когато Джайм и колоната му стигнаха до замъка, всички бяха избягали зад стените. Дари се оказа затворен за него също като Харънхъл. „Ледено посрещане от хора от моята кръв“.

— Изсвири с рога — заповяда той.

Сир Кенос Кайски смъкна от рамото си Рога на Хенрок и го наду. Докато чакаше от замъка да се отзоват, Джайм хвърли око на знамето, развяло се кафяво и пурпурно над барбикана на братовчеда му. Лансел явно беше събрал в диагонално раздвоения си герб лъва на Ланистър с орача на Дари. Видя в това ръката на чичо си, както и в брачния избор на Лансел. Домът Дари беше властвал над тези земи още откак андалите бяха покорили Първите хора. Сир Кеван несъмнено разбираше, че на сина му ще е по-леко да управлява, ако селяните виждат в него продължение на старата родословна линия, в смисъл че владее тези земи по брачно право, а не по кралски декрет. „Кеван трябваше да е Ръката на Томен. Харис Суифт е гаден блюдолизец и сестра ми е глупачка, ако си мисли друго“.

Портите на замъка бавно се отвориха.

— Братовчед ми няма да намери достатъчно място да настани хиляда души — обърна се Джайм към Силния глиган. — Ще вдигнем лагер под западната стена. Искам да се изкопае ров и да се набият колове. По тези места все още има банди разбойници.

— Трябва да са луди да нападнат сила като нашата.

— Луди или прегладнели. — Докато не научеше повече за тези разбойници и силата им, Джайм нямаше намерение да рискува. — Ров и колове — повтори той, преди да сръга с шпорите Чест към портата. Сир Дермът яздеше до него с щандарта с кралския елен и лъва, а сир Хюго Ванс с белия щандарт на Кралската гвардия. Джайм бе възложил на Ронет Червения задачата да отведе Уилис Мандърли в Девиче езеро, за да не му се налага да се грижи за него повече.

Пия яздеше със скуайърите на Джайм, на коня, който й беше намерил Пек.

— Този замък е като играчка — чу я да казва. „Не познаваше друг дом освен Харънхъл. Всеки замък в кралството ще й изглежда малък, освен Скалата“.

Джосмин Пекълтън й обясняваше същото.

— Не бива да съдиш по Харънхъл. Черния Харън го е строил прекалено голям.

Пия го слушаше сериозна като момиченце, поучавано от септата си. „Тя си е точно това, момиченце в женско тяло, наранено и уплашено“. Пек обаче се привързваше към нея. Джайм подозираше, че момчето още не е познало жена, а Пия си беше достатъчно хубава, стига да си държи устата затворена. „Нищо лошо няма, ако легне с нея. Стига тя да поиска“.

Един от мъжете на Планината бе посегнал да я изнасили в Харънхъл и изглеждаше искрено объркан, когато Джайм заповяда на Илин Пейн да му отсече главата.