Пир за врани

Устната на Амерей потрепери. Сълзи рукнаха от кафявите й очи.

— Трябва да простите на дъщеря ми — намеси се една възрастна дама. Лейди Амерей беше довела цяла тумба Фрей със себе си в Дари: сестра, чичо, разни братовчеди… и майка си, самата тя Дари по род. — Още скърби за баща си.

— Разбойниците го убиха — изхлипа лейди Амерей. — Татко отиде само да откупи Петир Пъпката. Занесе им златото, което поискаха, а те въпреки това го овесиха.

— Обесиха. Ами. Баща ти не беше гоблен да го овесят. — Лейди Мария отново се обърна към Джайм. — Вярвам, че го познавахте, сир.

— Бяхме заедно скуайъри някога, в Крейкхол. — Не можеше да твърди, че са били приятели. Когато Джайм беше пристигнал, Мерег Фрей безчинстваше в замъка, тормозеше всички по-малки момчета. „После се опита да набие и мен“. — Беше… много силен. — Нищо друго похвално не можа да му хрумне. Мерет беше бавен, тромав и тъп, но силен.

— Били сте се заедно срещу Братството на Кралския лес. — Лейди Амерей подсмръкна. — Татко често ми е разказвал истории.

„Татко се дуеше и лъжеше, искаш да кажеш“.

— Така е. — Главният принос на Фрей за битката бе да прихване мръсна пъпка от една лагерна курва и да се остави да го плени Белия фавн. Разбойническата кралица беше жигосала герба си на задника му, преди да го върне срещу откуп на Съмнър Крейкхол. Мерет не можеше да седне две седмици, макар Джайм да се съмняваше, че нажеженото желязо е било толкова гадно, колкото котлетата с лайна, които другите скуайърчета го накараха да изяде, щом се върна. „Момчетата са най-жестоките същества на земята“. Нагласи златната си ръка около чашата с вино и я вдигна. — Светла му памет на Мерет. — По-лесно беше да пие, отколкото да говори за него.

След тоста лейди Амерей престана да плаче и разговорът на масата се насочи към вълците, от четирикракия вид. Сир Дануел Фрей твърдеше, че били повече, отколкото помнел и дядо му.

— Изгубили са всякакъв страх от хора. Глутници нападнаха обоза ни на път от Близнаците. Стрелците трябваше да надупчат десетина-петнайсет, преди другите да побягнат.

Сир Адам Марбранд призна, че и тяхната колона била срещнала подобни трудности на път от Кралски чертог.

Джайм се съсредоточи върху гощавката. Късаше залъци хляб с лявата ръка и опипваше чашата вино с дясната. Гледаше как Адам Марбранд ухажва момичето до него, гледаше как Стефон Суифт разиграва битката за Кралски чертог с парченца хляб, орехи и моркови. Сир Кенос дръпна едно слугинче да седне в скута му и взе да го подканя да му погали рога, а сир Дермът забавляваше някакви скуайъри с приказки за рицарски подвизи из Дъждовния лес. По-надолу на масата Хюго Ванс беше затворил очи. „Разсъждава над загадките на живота — помисли Джайм. — Или просто е решил да дремне между двете блюда“. Обърна се отново към лейди Мария.

— Разбойниците, които са убили съпруга ви… бандата на Берик ли беше?

— И ние така помислихме отначало. — Косата на лейди Мария беше посребряла, но тя все още бе чаровна жена. — Убийците се пръснаха, след като оставиха Старите камъни. Лорд Випрен проследи една банда до Тържището, но там ги изгубил. Черния Уолдър поведе хрътки и ловци в Блатото на Хаг след другите. Селяните отричаха да са ги видели, но като ги подложиха на по-суров разпит, запяха друга песен. Говореха за едноок мъж и за друг, с жълт плащ… и за жена, загърната в наметало и с качулка.

— Жена? — Човек да помисли, че Белия фавн е научила Мерет да стои настрана от брантии разбойнички. — Имаше една жена в Братството на Кралския лес.

— Знам за нея. — „Как не, след като си остави дамгата върху мъжа ми“, намекваше тонът й. — Казват, че Белия фавн била млада и красива. Тази забулена жена не е нито едното, нито другото. Селяните, които са я видели, са убедени, че лицето й било раздрано и с белези, а очите й били страшна гледка. Твърдят, че тя предвождала разбойниците.

— Предвождала ги? — Беше му трудно да го повярва. — Берик Дондарион и червеният жрец…

— …не са ги видели. — Лейди Мария го каза съвсем убедено.

— Дондарион е мъртъв — избуботи Силния глиган. — Планината е забил нож в окото му, имаме хора, които са го видели.

— Това е едната приказка — намеси се Адам Марбранд. — Други казват, че лорд Берик не може да бъде убит.

— Според сир Харвин това са лъжи. — Лейди Амерей засука кичурче коса на пръста си. — Той ми е обещал главата на лорд Берик. Много е галантен. — Страните й се изчервиха под сълзите.

Джайм си спомни за главата, която бе поднесъл на Пия. Само дето не чу кикота на малкия си брат. „Къде се дяна даването на цветя на жените?“, щеше да попита Тирион. Щеше да добави и няколко по-цветисти думи по адрес на Плум, макар че галантен нямаше да е сред тях. Братята на Плум бяха едри месести типове с дебели вратове и червендалести лица; шумни и похотливи, бързи на смях и бързи на гняв, и бързо прощаваха. Харвин беше друга порода Плум — с корав поглед и мълчалив, непрощаващ… и смъртно опасен с чука в ръката. Добър мъж да командва гарнизон, но не и мъж за любов. „Макар че…“ Джайм се взря в лейди Амерей.