— Зла работа. — Силния глиган си напълни отново чашата. — Лейди Мария, лейди Амерей, злочестината ви ме трогна. Имате думата ми: щом падне Речен пад, ще се върна да заловя Хрътката и да ви го убия. Псета мен не ме плашат.
„Точно това — би трябвало“. И двамата бяха едри и силни, но Сандор Клегейн беше по-бърз и се биеше с диващина, на която Лайл Крейкхол не можеше и да се надява, че ще устои.
Но лейди Амерей беше възхитена.
— Вие сте истински рицар, сир Лайл, така готов да помогнете на една отчаяна дама.
„Добре поне, че не се нарече «девица»!“ Джайм посегна за чашата си и я събори. Ленената покривка попи виното. Сътрапезниците му се престориха, че не забелязват. „Вежливостта на знатната трапеза“, каза си, но си беше чисто съжаление. Стана рязко.
— Милейди. Моля да ме извините. Лейди Амерей го погледна стъписана.
— Искате да ни напуснете? Сега ще дойде сърнешкото, и скопени петлета, пълнени с праз и гъби.
— Не се съмнявам, че са чудесни, но за съжаление не мога да изям и хапка повече. Трябва да видя братовчед си. — Джайм се поклони и ги остави с вечерята им.
В двора също ядяха. Врабците се бяха събрали около десетина огъня да се сгреят и да погледат цвърчащите тлъсти наденици над пламъците. Бяха поне стотина. „Безполезни гърла“. Джайм се зачуди колко ли наденици е заделил братовчед му и как смята да_ изхрани _врабците, след като свършат. „Зимата ще ядат плъхове, освен ако не съберат жътва“. Толкова късно есента вероятността за още една реколта не беше добра.
Намери септата във вътрешния двор на замъка — седемстенна постройка без прозорци, наполовината дървена, с резбовани врати и покрив от каменни плочи. На стъпалата седяха трима врабци. Станаха, когато Джайм се приближи.
— Къде отивате, милорд? — попита единият, най-дребният от тримата, но с най-голямата брада.
— Вътре.
— Негово господарство е вътре, моли се.
— Негово господарство е мой братовчед.
— Ами тогаз, милорд — заговори друг врабец, едър и плешив, със седемлъча звезда, изрисувана над едното му око, — значи няма да искате да притеснявате братовчед си в молитвите му.
— Лорд Лансел моли Бащата Свише за напътствие — каза третият, беше безбрад. Джайм го беше взел за момче, но гласът издаде, че е жена, облечена в дрипи и с ръждясала плетена ризница. — Моли се за душата на Върховния септон и на всички други, които загинаха.
— И утре ще има мъртви — отвърна й Джайм. — Бащата Свише има повече време от мен. Знаете ли кой съм?
— Някой лорд — рече едрият, със звездното око.
— Някой сакат — рече дребният с голямата брада.
— Кралеубиеца — рече жената. — Но ние не сме крале, само Бедни братя, а вие не можете да влезете, освен ако негово господарство не каже, че можете. — Опипа дебелия кривак с шиповете в ръцете си, а дребният надигна брадва.
Вратите зад тях се отвориха.
— Пуснете братовчед ми да влезе с мир, приятели — рече тихо Лансел. — Очаквах го.
Врабците се отдръпнаха.
Лансел изглеждаше по-слаб, отколкото в Кралски чертог. Беше бос и облечен в дълга проста туника от небоядисана вълна, в която приличаше повече на просяк, отколкото на лорд. Темето му беше гладко обръснато, но брадата не бе пораснала много. Да я нарече човек прасковен мъх щеше да е обида за прасковата. Връзваше се странно с белите косми около ушите му.
— Братовчеде — заговори Джайм, щом останаха сами в септата, — да не си си изгубил проклетия ум?
— По-скоро бих казал, че съм намерил вярата си.
— Къде е баща ти?
— Замина. Скарахме се. — Лансел коленичи пред олтара на другия си Баща. — Ще се помолиш ли с мен, Джайм?
— Ако се помоля хубаво, Бащата ще ми даде ли нова ръка?
— Не. Но Воинът ще ти даде кураж, Ковачът ще ти влее сила, а Старицата ще ти даде мъдрост.
— Ръка ми трябва на мен. — Седемте богове се извисяваха над резбованите си олтари, тъмното дърво лъщеше на светлината на свещите, миришеше на тамян. — Тук ли спиш?
— Всяка нощ си правя постеля под различен олтар и Седмината ми пращат видения.
Белор Блажения някога също беше имал видения. „Особено когато е постил“.
— От колко време не си ял?
— Вярата ми дава всичката храна, от която се нуждая.
— Вярата е като каша. Мляко и мед е по-добре.
— Сънувах, че ще дойдеш. Сънувах, че знаеш какво съм сторил. Как съгреших. Ти ме уби заради това.
— По-скоро сам ще се убиеш с този пост. Белор Блажения не се ли е докарал до гроба с постенето си?
— „Седемлъчата звезда“ казва, че животът ни е като пламъче на свещ. Всеки блуждаещ полъх на вятъра може да го угаси. В този свят смъртта никога не е далече и седем ада чакат грешниците, неразкаяли се за греховете си. Моли се с мен, Джайм.
— Ако го направя, ще изядеш ли паница каша? — Братовчед му не отговори и Джайм въздъхна. — Би трябвало да спиш с жена си, а не с Девата. Трябва ти син с кръв на Дари, ако искаш да запазиш този замък.
— Купчина стари камъни. Никога не съм молил за него. Не съм го искал. Исках само… — Лансел сви рамене. — Седмината да ме спасят дано, колко исках да съм тебе.
Джайм се засмя насила.