Пир за врани

Слугите разнасяха рибното блюдо — речна щука, печена с дъхави билки и скълцани орехи. Дамата на Лансел я опита, одобри я и нареди първата порция да се поднесе на Джайм. Докато поставяха платото пред него, тя се наведе над стола на съпруга си и докосна златната му ръка.

— Вие бихте могли да убиете лорд Берик, сир Джайм. Убили сте Смеещия се рицар. Моля ви, милорд, от все сърце ви моля, останете и ни помогнете да се справим с лорд Берик и Хрътката. — Бледите й пръсти погалиха неговите златни.

„Да не би да си мисли, че го усещам?“

— Мечът на Утрото уби Смеещия се рицар, милейди. Сир Артур Дейн, по-добър рицар от мен. — Джайм издърпа златните си пръсти и отново се обърна към лейди Мария. — Докъде е проследил Черния Уолдър тази забулена жена и хората й?

— Хрътките му отново са хванали миризмата им на север от блатото — отвърна старата дама. — Кълне се, че бил на не повече от половин ден зад тях, когато изчезнали в Шийката.

— Да изгният там — заяви бодро сир Кенос. — Ако боговете са добри, ще ги глътне плавунът или ще ги изядат лъвогущерите.

— Или ще ги приберат жабоядците — рече сир Дануел Фрей. — Не изключвам блатните хора да предлагат подслон на разбойниците.

— Де да бяха само те — въздъхна лейди Мария. — Някои от речните лордове също са като ръка в ръкавица с хората на Берик Дондарион.

— Простолюдието също — изсумтя дъщеря й. — Сир Харвин казва, че ги крият и ги хранят, а като ги попита накъде са заминали, лъжат. Да лъжат собствените си господари, моля ви се!

— Заповядайте да им отрежат езиците! — подкани ги Силния глиган.

— Големи отговори ще получите тогава, няма що — каза Джайм. — Ако искате помощта им, трябва да ги накарате да ви заобичат. Точно това направи Артур Дейн, когато тръгнахме срещу Братството на Кралския лес. Плащаше на селяците храната, която изяждахме, отнасяше тъжбите им на крал Ерис, разшири пасищата около селата им, дори им спечели правото да секат дърва всяка година и да свалят по някоя от кралските сърни през есента. Горските хора разчитаха на Тойн да ги защити, но сир Артур направи за тях повече, отколкото Братството можеше изобщо да се надява, и ги спечели на наша страна. След това останалото беше лесно.

— Лорд-командирът говори мъдро — съгласи се лейди Мария. — Никога няма да се отървем от тези разбойници, докато простолюдието не заобича лорд Лансел толкова, колкото някога обичаха баща ми и дядо ми.

Джайм погледна към празното място на братовчед си. „Само че Лансел никога няма да спечели любовта им с молитви“. Лейди Амерей нацупи устнички.

— Сир Джайм, моля ви, не ни изоставяйте. Милорд се нуждае от вас, както и аз. Времената са ужасни. В някои нощи не мога да спя от страх.

— Мястото ми е при краля, милейди.

— Аз ще дойда — предложи се Силния глиган. — Щом свършим с Речен пад, ще ме засърби за нов бой. Не че Берик Дондарион ще ми даде бой. Помня го от турнирите преди години. Хубав младок беше, с красив плащ. Обаче си беше слабак.

— Това е било, преди да умре — намеси се младият сир Арууд Фрей. — Селяците казват, че смъртта го е променила. Можеш да го убиеш, но няма да остане мъртъв. Как да се биеш с такъв като него? А и Хрътката. В Солниците е убил двайсет души.

Силния глиган се изсмя.

— Двайсет ханджии сигурно. Двайсет слуги, напикали се в гащите си. Двайсет просещи братя, въоръжени с паници. Не двайсет рицари. Не мен.

— В Солниците имаше един рицар — настоя сир Арууд. — Скрил се зад стените си, докато Клегейн и побеснелите му псета вилнеели из градчето. Не сте видели нещата, които е направил, сир. Аз видях. Когато вестта дойде в Близнаците, тръгнах с Харис Хайг и брат му Донел, с петдесет мъже, стрелци и ратници. Мислехме, че е работа на лорд Берик, и се надявахме да уловим дирята му. В Солниците е останал само замъкът, а сир Куинси беше толкова изплашен, че не щеше да отвори портите си и ни крещеше от бойниците. Останалото са кости и пепел. Цялото градче. Хрътката изгорил всички сгради, изклал мъжете и си тръгнал със смях. Жените… няма да повярвате какво беше направил с някои. Няма да говоря за това на маса. Призля ми, като го видях.

— Аз плаках, като го чух — каза лейди Амерей.

Джайм отпи от виното си.

— Откъде сте сигурен, че е бил Хрътката? — Както го описваха, приличаше повече на работа на Грегър, отколкото на Сандор. Да, Сандор беше корав и жесток, но истинското чудовище на дома Клегейн беше брат му.

— Видели са го — отвърна сир Арууд. — Шлемът му не може да се сбърка лесно, нито да се забрави, а имаше и неколцина оцелели, които да разкажат. Едно насилено от него момиче, няколко момчета, които се скрили, жена, затисната под овъглена греда, рибарите, които гледали касапницата от лодките си…

— Не го наричайте касапница — промълви лейди Мария. — Така обиждате честните касапи. Солниците… Това е дело на пъклен звяр в човешка кожа.

„Време за зверове — помисли Джайм. — За лъвове, вълци и побеснели псета, за гарвани и врани“.