Пир за врани

— …освен ако не ти предам Речен пад. Затова ли заплашвате да обесите Едмур? — Очите на Тъли под рунтавите вежди бяха като камък. — Племенникът ми е белязан за смърт, каквото и да направя. Тъй че го обесете и да се свърши. Допускам, че на Едмур също толкова му е омръзнало да стои на онази бесилка, колкото на мен да го гледам там.

„Риман Фрей е проклет глупак“. Ясно беше, че шутовският му фарс с Едмур и бесилката само бе направил Черната риба по-неотстъпчив.

— Ти държиш лейди Сибел Уестърлинг и три от децата й. Ще върна племенника ти в замяна на тях.

— Както върна на Кейтлин дъщерите й ли? Джайм не си позволи да се поддаде на провокацията.

— Стара жена и три деца срещу твоя сеньор. Сделката е по-добра, отколкото може да си се надявал.

Сир Бриндън отвърна с корава усмивка.

— Не ти липсва наглост, Кралеубиецо. За жалост да се пазариш с клетвопрестъпници е все едно да строиш върху свлачище. Кет трябваше да помисли добре, преди да се довери на такива като теб.

„На Тирион се довери тя — за малко щеше да каже Джайм. — Дяволчето измами и нея“.

— Обещанията, които дадох на лейди Кейтлин, бяха изтръгнати от мен с острието на меча.

— А клетвата, която даде на Ерис?

Усети как призрачните му пръсти потръпнаха.

— Ерис не е част от това. Ще размениш ли Уестърлингите за Едмур?

— Не. Моят крал довери кралицата си да я пазя и се заклех да я опазя. Няма да ти я предам за фрейски клуп.

— Момичето беше оправдано. Няма да пострада. Имаш думата ми за това.

— Думата ти за чест! — Сир Бриндън повдигна вежда. — Знаел ли си изобщо някога какво е чест?

„Кон“.

— Ще дам клетвата, която поискаш.

— Спести ми го, Кралеубиецо.

— Няма. Свий знамената си и отвори портите и ще пощадя живота на хората ти. Които пожелаят да останат в Речен пад в служба на лорд Емон, могат да го сторят. Останалите ще са свободни да идат където пожелаят, но ще поискам да предадат оръжията и бронята си.

— И докъде ли ще стигнат обезоръжени, преди да им връхлетят „разбойниците“? Не смееш да им позволиш да се присъединят към лорд Берик, знаем го и двамата. А с мен какво? Ще ме преведеш през Кралски чртог, за да умра като Едард Старк?

— Ще ти позволя да облечеш черното. Копелето на Нед Старк е лорд-командирът на Нощнля страж.

Черната риба присви очи.

— И това ли го уреди баща ти? Кейтлин изобщо не вярваше на момчето, доколкото помня, не повече, отколкото вярваше на Теон Грейджой. Изглежда, беше права и за двамата. Не, сир, не мисля. Ще умра с меч в ръка, почервенял от лъвска кръв.

— Кръвта на Тъли е също толкова червена — напомни му Джайм. — Ако не предадеш замъка, трябва да го щурмувам. Ще умрат стотици.

— Стотици мои. Хиляди твои.

— Гарнизонът ви ще загине до последния мъж.

— Знам я тази песен. На мелодията на „Дъждовете на Кастамийр“ ли я пееш? Мъжете ми по-скоро ще умрат на крака в бой, отколкото на колене под брадвата на палача.

„Не върви добре“.

— Това упорство до нищо добро не води, сир. Войната свърши и вашият Млад вълк умря.

— Убит в нарушение на всички святи закони на гостоприемството.

— Дело на Фрей, не мое.

— Наречи го както искаш. Вони на Тивин Ланистър. Джайм не можеше да го отрече.

— Баща ми също е мъртъв.

— Бащата дано го съди справедливо.

„Да. Страхотна перспектива“.

— Аз щях да убия Роб Старк в Шепнещия лес, ако можех да се добера до него. Изпречиха ми се някои глупци. Важно ли е как загина момчето? Все едно е умрял, а с него — и кралството му.

— Явно си не само сакат, но и сляп. Вдигни си очите и ще видиш, че вълчището още се вее над стените ни.

— Видях го. Самотно изглежда. Харънхъл падна. И Морски страж и Девиче езеро. Бракън преклониха глави, а Титос Блекууд го приковаха на Гарвановото дърво. Пайпър, Ванс, Мутън, всичките ви знаменосци се покориха. Остава само Речен пад. Двадесет пъти ви надвишаваме по брой.

— Двадесет пъти повече хора значи двадесет пъти повече храна. Колко добре сте снабдени, милорд?

— Достатъчно добре, за да седим тук до края на дните, ако потрябва, докато не измрете от глад зад стените си. — Изрече лъжата толкова дръзко, колкото можеше, с надеждата, че лицето му няма да го издаде.

Черната риба не се подлъга.

— До края на вашите дни може би. Нашето продоволствие е изобилно, макар да се боя, че не сме оставили много по нивите за гости.

— Можем да си докараме по реката от Близнаците — отвърна Джайм, — или през хълмовете, ако се стигне до това.

— Щом казвате, сир. Не бих оспорвал думата на доблестен рицар като вас.

Джайм настръхна от презрението в тона му.

— Има по-бърз начин да решим спора. Двубой. Моят поборник срещу вашия.

— Чудех се кога ли ще стигнете до това. — Сир Бриндън се изсмя.

— Кой ще е? Силния глиган? Адам Марбранд? Черния Уолдър Фрей? — Надвеси се над коня. — А защо не вие и аз, сир?

„Това, виж, би било сладка битка — помисли Джайм. — Чудесна храна за певците“.

— Когато ме освободи, лейди Кейтлин ме накара да се закълна да не вдигам оръжие срещу Старки или Тъли.

— Страшно удобна клетва, сир. Лицето му потъмня.

— Страхливец ли ме наричате?

— Не. Наричам ви сакат. — Черната риба кимна към златната ръка на Джайм. — И двамата знаем, че не можете да се биете с това.