Пир за врани

— Имах две ръце. — „Би ли захвърлил живота си заради гордост?“, изшепна глас в ума му. — Някои биха казали, че сакат срещу старец са равни. Освободете ме от клетвата пред лейди Кейтлин и ще се срещна с вас меч срещу меч. Ако спечеля, Речен пад е наш. Убиете ли ме, ще вдигнем обсадата.

Сир Бриндън отново се изсмя.

— Колкото и да ми се иска да ти отнема златния меч и да изтръгна черното ти сърце, обещанията ти нищо не струват. Нищо не бих спечелил от смъртта ти, освен удоволствието да те убия, и няма да рискувам живота си за това… колкото и малък да е рискът.

Беше добре, че Джайм не носеше меча си — иначе щеше да го извади и ако сир Бриндън не го убиеше, то стрелците на стените със сигурност щяха да го сторят.

— Има ли условия, които би приел? — попита той Черната риба.

— От тебе ли? — Сир Бриндън сви рамене. — Не.

— Защо изобщо дойде тогава да преговаряш с мен?

— Обсадата е нещо ужасно досадно. Исках да видя тоя твой чукан и да чуя какви извинения ще си направиш труда да ми предложиш за последните си грехове. Оказаха се по-жалки, отколкото очаквах. Винаги си ме разочаровал, Кралеубиецо. — Черната риба обърна коня си и подкара към Речен пад. Портикулът се спусна рязко след него и железните му шипове дълбоко се врязаха в калната земя.

Джайм завъртя главата на Чест за дългата езда назад към обсадните линии на Ланиспорт. Усещаше стотици погледи върху себе си: на мъжете на Тъли по бойниците, на Фреите оттатък реката. „Ако не са слепи, всички ще разберат, че е захвърлил предложението в лицето ми“. Налагаше се да щурмува замъка. „Добре, какво толкова, още една нарушена клетва от Кралеубиеца. Само още едно говно във ведрото“. Джайм беше решен да е първият мъж на бойниците. „И с тази ми златна ръка най-вероятно първият, който ще падне“.

Малкия Лю задържа юздата му, а Пек му подаде ръка, за да се смъкне от седлото. „Нима ме мислят за толкова сакат, че да не мога да сляза сам?“

— Как се справихте, милорд? — попита го братовчед му сир Давен.

— Никой не заби стрела в задника на коня ми. Иначе не мога да се похваля с нещо повече от сир Риман. — Направи гримаса. — Сега вече няма начин да не направим Червена вилка още по-червена. — „Себе си обвинявай за това, Черна рибо. Не ми остави избор“. — Свикай военен съвет. Сир Адам, Силния глиган, Форли Престър, нашите речни лордове там… и приятелите ни Фрей. Сир Риман, лорд Емон, когото благоволят да доведат.

Събраха се бързо. Лорд Пайпър и двамата лордове Ванс дойдоха да говорят от името на покаялите се лордове на Тризъбеца, чиято вярност тепърва щеше да се изпита. Западът бе представен от сир Давен, Силния глиган, Адам Марбранд и Форли Престър. Към тях се присъедини и лорд Емон Фрей с лейди съпругата си. Лейди Джена се настани на походния стол с поглед, готов да убие всеки мъж, дръзнал да оспори присъствието й. Не го оспори никой. Фреите пратиха сир Уолдър Реки с прозвището Уолдър Копелето и първородния син на сир Риман, пребледнял и слаб мъж с остър нос и сплъстена черна коса. Под синия плащ от агнешка вълна Едвин носеше елек от сива телешка кожа, извезан изкусно със злато.

— Говоря от името на дома Фрей — заяви той. — Тази сутрин баща ми е неразположен.

Сир Давен изсумтя.

— Пиян ли е, или само махмурлия от снощи? Едвин имаше тънка и зла усмивка на скъперник.

— Лорд Джайм, длъжен ли съм да търпя подобна невежливост?

— Вярно ли е? — попита Джайм. — Баща ви наистина ли е пиян?

Фрей стисна устни и завъртя око към сир Илин Пейн, който стоеше до входа на палатката в ръждивата си ризница и с меча, щръкнал над рамото му.

— Той… баща ми има болен стомах, милорд. Червеното вино му помага за храносмилането.

— Трябва да е смилал цял проклет мамут — подхвърли сир Давен. Силния глиган се изсмя, а лейди Джена се закикоти.

— Стига — спря ги Джайм. — Замък имаме да превземаме. — Когато баща му оглавяваше бойния си съвет, оставяше пълководците си да се изкажат първи. Беше решил да направи същото. — Как да действаме?

— Да обесим Едмур Тъли за начало — призова лорд Емон Фрей. — Това ще покаже на сир Бриндън, че не се шегуваме. Ако пратим главата на сир Едмур на чичо му, това може да го подтикне да се предаде.

— Бриндън Черната риба не се подтиква толкова лесно. — Карил Ванс, владетелят на замъка Подслон за пътника, изглеждаше унил. Половината му шия бе покрита с рожден белег, червен като петно от вино. — Собственият му брат не можа да го подтикне към брачно ложе.

Сир Давен поклати рошавата си глава.

— Трябва да щурмуваме стените, казвам ви го през цялото време. Обсадни кули, стълби, овен да разбие портата, това ни трябва тука.

— Аз ще поведа щурма — заяви Силния глиган. — Да накараме Рибата да опита стомана и огън, това викам аз.

— Стените са мои — опъна се лорд Емон, — и портата, която искате да разбиете, е моя. — Извади за кой ли път свитъка от ръкава си. — Лично крал Томен ми го даде…

— Всички сме ти виждали документа, чичо — сряза го Едвин Фрей. — Защо не идеш да го размахаш на Черната риба веднъж?