Пир за врани

— Милорд дядо ми… ако го обесим, няма да имаме заложник, сир. Преценихте ли това?

— Само глупак отправя закани, които не е готов да изпълни. Ако аз ви заплаша да ви ударя в случай, че не си затворите устата, а вие дръзнете да проговорите, какво ще направя според вас?

— Сир, вие не разби…

Джайм го удари. С опакото на златната ръка. Силата на удара отпрати сир Риман в обятията на курвата му.

— Дебела глава имате, сир Риман, и дебел врат също. Сир Илин, колко удара ще идат да го посечете този врат?

Сир Илин вдигна един пръст пред носа си.

Джайм се изсмя.

— Празна хвалба. Според мен ще са три.

Риман Фрей падна на колене.

— Не съм направил нищо…

— …освен пиянство и курварство. Знам.

— Аз съм наследникът на Брода. Не можете да…

— Предупредих те за говоренето.

Риман пребледня. „Пияница, глупак и страхливец. Лорд Уолдър дано да го надживее този, иначе с Фрей е свършено“. — Освободен сте, сир.

— Освободен?

— Чухте ме. Махайте се.

— Но… къде да отида?

— В ада или у дома си, както предпочитате. Само гледайте да не сте в лагера утре по изгрев слънце. Можете да си вземете кралицата на курвите, но не й короната й. — Джайм се обърна към сина на сир Риман. — Едвин, предавам ти командването на баща ти. Постарай се да не си толкова глупав като него.

— Едва ли ще представлява голяма трудност, милорд.

— И известете лорд Уолдър. Короната иска всички негови пленници. — Джайм махна със златната си ръка. — Сир Лайл, вдигнете го.

Едмур Тъли беше рухнал по очи на платформата, когато мечът на сир Илин разсече въжето на две. На врата му още висеше стъпка плетен коноп. Силния глиган сграбчи края му, дръпна го на крака и се изсмя:

— Риба на каишка. Това не бях го виждал досега.

Двамата Фрей се отдръпнаха пред тях. Под бесилката се беше струпала тълпа и Джайм забеляза мъж с лютня в ръка.

— Ти. Певецът. Ела с мен.

Никой не каза и дума на връщане към сала. Певецът на сир Риман ситнеше по петите им. Но щом се оттласнаха от брега и поеха към южната страна на Повален камък, Едмур Тъли сграбчи Джайм за ръката.

— Защо?

„Ланистър плаща дълговете си — помисли Джайм. — А ти си единствената останала ми монета“.

— Приеми го като сватбен дар. Едмур го зяпна с тревога.

— С… сватбен дар?

— Казаха ми, че жена ти е хубава. Би трябвало да е, за да легнеш с нея, докато убиваха сестра ти и твоя крал.

— Изобщо не знаех. — Едмур облиза напуканите си устни. — Пред спалнята свиреха цигулари…

— А лейди Рослин те разсейваше.

— Тя… те я накараха да го направи, лорд Уолдър и другите. Рослин изобщо не искаше… плачеше, но мислех, че е заради…

— Гледката на клюмналото ти мъжество? Да, това би разплакало всяка жена, сигурен съм.

— Тя носи детето ми.

„Не — помисли Джайм. — Твоята смърт расте в корема й“. Като се върна в павилиона си, освободи Силния глиган и сир Илин, но не и певеца.

— Скоро може би ще ми потрябва песен — каза му. — Лю, затопли вода за госта ми. Намери му чисти дрехи, Пия. Без никакви лъвове по тях, моля. Пек — вино за лорд Тъли. Гладен ли си, Едмур?

— Какво имаш предвид?

— Чичо ти е старец. Доблестен е, да. Но най-добрите години от живота му са изтекли. Няма си млада жена да скърби за него, нито дечица, които да брани. Единственото, за което може да се надява Черната риба, е хубава смърт… но тебе те чакат години живот, Едмур. И ти си законният владетел на дома Тъли, не той. Твоят чичо служи на твоето благоволение. Съдбата на Речен пад е в твоите ръце.

Едмур го зяпна.

— Съдбата на Речен пад…

— Предаваш замъка и никой няма да умре. Хората ви могат да си отидат в мир или да останат да служат на лорд Емон. На сир Бриндън ще се позволи да облече черното с толкова от гарнизона, колкото поискат да се присъединят към него. Ти също, в случай че Валът те привлича. Можеш да заминеш в Скалата на Кастърли като мой пленник и да се радваш на всички удобства и почит, каквито се полагат на заложник с твоя ранг. Ще пратя жена ти с теб, ако искаш. Ако детето й е момче, ще служи на дома Ланистър като паж и скуайър, а щом спечели рицарството си, ще го дарим с някакви земи. Ако Рослин ти даде дъщеря, ще се погрижа да е с добра зестра, щом порасте достатъчно за женене. Ти самият може да бъдеш опростен, щом свърши войната. Нужно е само да предадеш замъка.

Едмур вдигна ръце от коритото и погледа стичащата се между пръстите му вода.

— А ако не се предам?

„Трябва ли да ме принуждаваш да го казвам?“ Пия стоеше на входа на шатрата с наръч дрехи. Скуайърите му също слушаха, както и певецът. „Нека чуят — помисли Джайм. — Цял свят да чуе. Все едно“. Усмихна се насила.