Пир за врани

— Видя войските ни, Едмур. Видя стълбите, кулите, требушетите, овните. Ако дам командата, братовчед ми ще прехвърли рова и ще разбие портата ви. Ще загинат стотици, повечето ваши. Бившите ти знаменосци ще са първата вълна на щурма, тъй че ще започнеш деня с избиване на бащите и братята на мъжете, които загинаха за вас при Близнаците. Втората вълна ще са хората на Фрей, от тях имам в изобилие. Моите от запад ще ги последват, когато стрелците ви свършат стрелите си, а рицарите ви толкова се уморят, че едва ще могат да вдигат мечовете си. Щом падне замъкът, всички вътре ще бъдат подложени на меча. Стадата ви ще бъдат изклани, гората на боговете ще бъде изсечена, цитаделите и кулите ви ще изгорят. Ще срутя стените и ще отклоня Повален камък върху развалините. Когато свърша, никой няма да знае, че тук преди се е издигал замък. — Джайм се изправи. — Жена ти може да роди дотогава. Предполагам, че ще искаш детето. Ще ти го пратя, щом се роди. С катапулт.

Тишина последва думите му. Едмур седеше в коритото. Пия бе притиснала дрехите до гърдите си. Певецът затегна една струна на лютнята си. Малкия Лю дълбаеше комат сух хляб за копанка и се преструваше, че не е чул. „С катапулт“, помисли Джайм. Ако леля му беше тук, пак ли щеше да каже, че Тирион е синът на Тивин?

Едмур Тъли най-сетне успя да проговори.

— Мога да изляза от това корито и да те убия, Кралеубиецо.

— Може да опиташ. — Джайм изчака. След като Едмур не понечи да стане, добави: — Ще те оставим да се нахраниш. Певецът, посвири на госта ни, докато яде. Вярвам, че знаеш песента.

— Оная за дъжда ли? Да, милорд. Знам я. Едмур като че ли го виждаше за първи път.

— Не. Не той. Махнете го от мен.

— Какво пък, само една песен — отвърна Джайм. — Не може да има чак толкова лош глас.

ЦЕРСЕЙ

Великият майстер Пицел беше стар, откакто го помнеше, но за последните три нощи сякаш се беше състарил с още сто години. Цяла вечност му отне, докато сгъне пред нея пукащото си коляно, а щом го направи, не можа да се вдигне отново, докато сир Озмунд не го прихвана да го изправи на крака.

Церсей го изгледа с неприязън.

— Лорд Кибърн ме уведоми, че лорд Джилс е изкашлял последната си кашлица.

— Да, ваше величество. Направих всичко, за да облекча кончината му.

— Така ли? — Кралицата се обърна към лейди Мериуедър. — Казах, че искам Росби жив, нали?

— Да, ваше величество.

— Сир Озмунд, вашият спомен за този разговор какъв е?

— Заповядахте на Великия майстер Пицел да го спаси, ваше величество. Всички чухме.

Устата на Пицел се отвори и затвори.

— Ваше величество не може да не знае, че направих всичко, което беше възможно за горкия човек.

— Както го направихте и с Джофри? И с баща му, моя възлюблен съпруг? Робърт беше един от най-силните мъже на Седемте кралства, а го изгубихме от някакъв глиган. О, да не забравяме и Джон Арин. Не се съмнявам, че и Нед Старк щяхте да убиете, ако ви бях накарала да го опазите жив за по-дълго. Кажете ми, майстер, това ли научихте в Цитаделата — да кършите ръце и да се оправдавате?

Старецът потръпна от гласа й.

— Никой нямаше да може да направи повече, ваше величество. Аз… винаги съм служил вярно.

— Когато посъветвахте крал Ерис да отвори портите си с идването на войската на баща ми, това ли беше представата ви за вярна служба?

— Онова… не прецених…

— Добър съвет ли беше това?

— Ваше величество със сигурност трябва да знае…

— Това, което знам, е, че когато синът ми беше отровен, вие се оказахте по-безполезен и от Лунното момче. Това, което знам, е, че Короната отчаяно се нуждае от злато, а нашият лорд-ковчежник е мъртъв.

Старият глупак се вкопчи в това.

— Аз… ще съставя списък на хора, подходящи да заемат мястото на лорд Джилс в съвета.

— Списък. — Нахалството му я развесели. — Мога да си представя що за списък ще ми предложите. Сивобрадци и алчни глупаци и Гарт Грамадния. — Сви устни. — Твърде много се задържате в компанията на лейди Марджери напоследък.

— Да. Да, аз… кралица Марджери беше изпаднала в ужас заради сир Лорас. Осигурявам на Нейно величество отвари за сън и… други лекове.

— Не се съмнявам. Кажи ми, малката ни кралица ли ти нареди да убиеш лорд Джилс?

— Д-да го убия? — Очите на Великия майстер Пицел заприличаха на сварени яйца. — Ваше величество не може да го вярва… беше кашлицата му, в името на всички богове, аз… Нейно величество не би могла… тя не таеше никаква зла воля към лорд Джилс… защо кралица Марджери ще иска да…

— …да умре ли? Ами че за да насади още една роза в съвета на Томен. Сляп ли сте, или сте купен? Росби стоеше на пътя й и тя го слага в гроба му, с ваше съучастие.

— Ваше величество, кълна ви се, лорд Джилс почина от кашлицата си. — Устата му затрепера. — Винаги съм бил верен на короната, на кралството… на дома Ланистър.

„В този ред?“ Страхът на Пицел беше видим. „Напълно е узрял. Време е да изцедим плода и да вкусим сока“.