Пир за врани

— Все някога трябва да се отървава от кокошките си — настоя кралицата. Изведнъж нещо й хрумна. — Освен ако дамите й също не участват… не всички сигурно, но някои.

— Братовчедките ли? — Дори Таена се усъмни. — И трите са по-малки от малката кралица и по-невинни.

— Разпътници, облечени в девиче бяло. Това само прави греховете им още по-възмутителни. Имената им ще живеят в позор. — Изведнъж кралицата почти го вкуси. — Таена, лорд съпругът ти е мой юстициар. Двамата трябва да вечеряте с мен още днес. — Искаше да се свърши бързо, преди в мъничката глава на Марджери да се пръкне мисълта да се върне в Планински рай или да отплава за Драконов камък, за да е с ранения си брат на прага на смъртта му. — Ще наредя на готвачите да опекат глиган. И разбира се, трябва някаква музика, да помогне на храносмилането.

Таена схвана много бързо.

— Музика. Точно така.

— Иди да кажеш на лорд съпруга си и уреди за певеца — подкани я Церсей. — Сир Озмунд, вие можете да останете. Имаме да обсъдим много неща. Ще ми трябва и Кибърн.

За жалост се оказа, че в кухните нямат подръка глиган, а нямаше време да се пращат ловци. Вместо него готвачите заклаха една от свинете на замъка и им поднесоха бут с карамфил, полят с мед и сухи череши. След това имаше печени ябълки и пикантно бяло сирене. Лейди Таена се наслади на всяка хапка. Не и Ортън Мериуедър, който от супата до сиренето си остана намръщен и пребледнял. Пиеше тежко и се озърташе към певеца.

— Колко жалко за лорд Джилс — най-сетне каза Церсей. — Смея да твърдя обаче, че на никого от нас няма да му липсва кашлянето му.

— Да, не мисля, че ще ни липсва.

— Ще ни е нужен нов лорд-ковчежник. Ако в Долината не бяха толкова размирни, щях да върна Петир Белиш, но… наумила съм си да опитам на поста сир Харис. Може да се справи не по-зле от Джилс, а и най-малкото няма да кашля.

— Сир Харис е Кралската ръка — напомни Таена. „Сир Харис е заложник и хилав при това“.

— Време е Томен да разполага с по-силна Ръка. Ортън вдигна очи от чашата.

— Силна. Разбира се. — Поколеба се. — Кой?

— Вие, милорд. В кръвта ви е. Дядо ви е поел мястото на баща ми като Ръка на Ерис. — Подмяната на Тивин Ланистър с Оуен Мериуедър се бе оказала все едно да подмениш жребец с магаре, разбира се, но Оуен беше свършил старец, когато Ерис го бе издигнал, мил, макар и безполезен. Внукът му беше по-млад и… „Добре де, има си силна жена“. Жалко, че Таена не можеше да служи за Ръка. Беше три пъти по-мъж от мъжа си, а и много по-забавна. Но беше и жена от Мир, тъй че Ортън трябваше да свърши работа. — Не се съмнявам, че сте по-пригоден от сир Харис. — „Съдържанието на нощното ми гърне е по-пригодно от сир Харис“. — Ще се съгласите ли да служите?

— Аз… да, разбира се. Ваше величество ми оказва голяма чест. „По-голяма, отколкото заслужаваш“.

— Служихте ми добре като юстициар, милорд. И ще продължите да го правите в тези… времена на изпитания. — Като видя, че Мериуедър е схванал мисълта й, се обърна с усмивка към певеца. — И ти също трябва да бъдеш възнаграден за всички сладки песни, които ни изсвири, докато се хранехме. Боговете са ти дали голяма дарба.

Певецът се поклони.

— Ваше величество е много мила.

— Не мила — поправи го Церсей. — Само искрена. Таена ми каза, че се наричаш Синия бард.

— Да, ваше величество.

Ботушите на певеца бяха от мека телешка кожа, бричовете — от тънка синя вълна. Ризата отгоре бе светлосиня коприна, обшита с ивици лъскав син сатен. Беше стигнал дори дотам, че да си боядиса и косата синя по тирошкия обичай. Дълга и къдрава, тя падаше по раменете му и ухаеше, все едно че я е мил в розова вода. „От сини рози несъмнено. Зъбите му поне са бели“. Бяха хубави зъби, здрави и нито един крив.

— Друго име имаш ли си?

На бузите му изби лека руменина.

— Като момче ме наричаха Уат. Добро име за орач, но неподходящо за певец.

Очите на Синия бард бяха като на Робърт. Мразеше го дори само за това.

— Лесно е да се разбере защо си фаворит на лейди Марджери.

— Нейно величество е много мила. Казва, че й доставям удоволствие.

— О, убедена съм. Може ли да видя лютнята ти?

— Както пожелае ваше величество. — Под учтивия жест се долови лека тревога, но все пак той й подаде лютнята. Никой не отказва на молба на кралицата.

Церсей дръпна една струна и се усмихна на звука.

— Сладък и тъжен като любов. Кажи ми, Уат… първия път, когато взе Марджери в леглото, преди да се омъжи за сина ми ли беше, или след това?

В първия миг той като че ли не разбра. Когато го проумя, ококори очи.

— Ваше величество е подведена. Заклевам ви се, никога…

— Лъжец! — Церсей натресе лютнята в лицето на певеца с такава сила, че лакираното дърво се пръсна на трески. — Лорд Ортън, повикайте стражата ми и да отведат това нищожество в тъмниците.

Лицето на Ортън Мериуедър бе мокро от страх.

— Това… о, каква низост… дръзнал е да съблазни кралицата?

— Боя се, че е било обратното, но все едно е изменник. Нека да попее на лорд Кибърн.

Синия бард пребледня.

— Не. — Кръв покапа от едната му устна, лютнята я бе разкъсала.

— Никога не съм… — Мериуедър го сграбчи за рамото и той изкрещя: