Пир за врани

„Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина“. Утринното слънце грееше през мъглива облачна пелена. Церсей се измъкна от завивките.

— Тази сутрин ще закуся с краля. Искам да видя сина си. — „Всичко, което правя, го правя за него“.

Томен й помогна да се съвземе. Не помнеше някога да й е бил толкова скъп като тази сутрин, докато бърбореше за котенцата си и топеше в меда залъци топъл хляб.

— Сир Нокътчо хвана мишка — каза й. — Но лейди Мустачки му я открадна.

„Аз никога не съм била толкова сладка и невинна — помисли Церсей. — Как изобщо може да се надява да управлява в това жестоко кралство?“ Майката у нея искаше само да го защити. Кралицата у нея знаеше, че трябва да стане по-твърд, иначе Железният трон ще го изяде.

— Сир Нокътчо трябва да се научи да защитава правата си. В този свят слабите винаги са жертви на силните.

Кралят го премисли, докато облизваше меда от пръстите си.

— Като се върне сир Лорас, ще се науча да се бия с пика, с меч и боздуган, също като него.

— Ще се научиш да се биеш — увери го Церсей, — но не от сир Лорас. Той няма да се върне, Томен.

— Марджери каза, че ще се върне. Ние се молим за него. Молим Майката за милост и Воина да му даде сила. Елинор казва, че това е най-трудната битка за сир Лорас.

Тя приглади косата му — меките златни къдрици, които толкова напомняха за Джайм.

— С жена си и братовчедките й ли ще прекараш следобеда?

— Днес не. Тя трябва да пости и да се очисти, така каза.

„Пост и очищение… о, за Деня на Девицата!“ Години бяха изтекли, откакто Церсей бе задължена да съблюдава точно този свят ден. „Трижди вдовица, но още иска да ни накара да повярваме, че е девица“. Скромна и в бяло, малката кралица щеше да отведе кокошките си в Септата на Белор, за да запалят високите бели свещи в нозете на Девата и да навесят гирлянди от пергамент на свещената й шия. „Някои от кокошките й поне“. В Деня на Девата вдовици, майки и курви не ги пускаха в септите, както и мъжете, за да не осквернят свещените химни на невинността. Само девствени момичета можеха да…

— Майко? Нещо лошо ли казах?

Церсей целуна сина си по челото.

— Каза нещо много умно, миличкото ми. Хайде, тичай да си поиграеш с котенцата си.

После повика сир Озни Черно котле. Той дойде запотен и наперен от учебния двор, а когато коленичи, я съблече с очи, както винаги.

— Станете, сир, и седнете до мен. Веднъж ми направихте доблестна услуга, но сега имам по-твърда задача за вас.

— Мда, и аз имам нещо твърдо за вас.

— Това ще трябва да почака. — Погали го леко с връхчетата на пръстите си по белезите.

— Помниш ли курвата, която ти ги остави? Ще ти я дам, щом се върнеш от Вала. Би ли ти харесало?

— Теб искам.

Това бе правилният отговор.

— Първо трябва да изповядаш измяната си. Греховете на мъжа могат да отровят душата му, ако се оставят да заберат. Знам, че ти е тежко да живееш с онова, което си сторил. Крайно време е да се отървеш от срама си.

— Срам ли? — изуми се той. — Казах на Озмунд, Марджери само дразни. Никога не ми позволява да направя повече от…

— Кавалерско е, че я защитаваш — прекъсна го Церсей, — но си прекалено добър рицар, за да продължиш да живееш с престъплението си. Не, трябва сам да идеш във Великата септа на Белор още тази нощ и да говориш с Върховния септон. Когато греховете на човек са толкова черни, само Негова върховна святост може да го освободи от мъките на ада. Кажи му как си спал с Марджери и братовчедките й.

Озни примига.

— Какво, и братовчедките ли?

— Мега и Елинор — реши тя. — Ала — не. — Тази малка подробност щеше да направи цялата история по-достоверна. — Ала е седяла и е плакала, и е молела другите да спрат прегрешението си.

— Само Мега и Елинор? Или и Марджери?

— Марджери определено. Тя е зад всичко това.

Каза му всичко, което бе намислила. Озни слушаше и на лицето му бавно се изписа разбиране. Когато свърши, й каза:

— След като й отрежеш главата, искам да си взема онази целувка, която така и не ми даде.

— Можеш да си вземеш всичките целувки, които поискаш.

— И после на Вала?

— Само за малко. Томен е милостив крал. Озни се почеса по белега на бузата.

— Обикновено, когато лъжа за някоя жена, аз съм този, който твърди, че не съм ги ебал, а те настояват, че съм. Обаче… никога досега не съм лъгал Върховен септон. Мисля, че човек отива в някой ад за това. Някой от по-лошите.

Кралицата се изуми. Последното, което очакваше от Черно котле, беше набожност.

— Отказваш да ми се подчиниш?

— Не. — Озни докосна златната й коса. — Работата е, че в най-хубавите лъжи има нещо вярно… да им придаде малко вкус, нали. А ти искаш да ида да кажа как съм ебал кралица…

За малко да го зашлеви през лицето. Почти. Но беше стигнала много далече и залогът беше висок. „Всичко, което правя, го правя за Томен“. Обърна глава, взе ръката на сир Озни в своите и целуна пръстите му. Бяха груби и корави, мазолести от меча. „Робърт имаше такива ръце“.

Церсей го прегърна.

— Не искам да се каже, че съм те превърнала в лъжец — прошепна дрезгаво на ухото му. — Дай ми час и ще се срещнем в спалнята ми.