Пир за врани

— Певците идват и си отиват, скандално са прочути с това. Изкачването по тъмното стълбище от черните килии я остави без дъх. „Трябва да си почина“. Изтръгването на истината бе уморителна работа и тя се боеше от това, което щеше да последва. „Трябва да съм силна. Това, което трябва да направя, го правя заради Томен и кралството“. Жалко, че Маги Жабата беше умряла. „Пикая на пророчеството ти, старице. Малката кралица може да е по-млада от мен, но никога не е била по-красива, а скоро ще е мъртва“.

Лейди Мериуедър я чакаше в спалнята й. Беше късна нощ, всъщност скоро щеше да се съмне. Джослин и Доркас бяха заспали, но не и Таена.

— Ужасно ли беше? — попита тя.

— Представа нямаш. Трябва да спя, но се боя от лоши сънища.

Таена я погали по косата.

— Всичко е заради Томен.

— Да. Знам. — Церсей сви рамене. — Гърлото ми е пресъхнало. Бъди мила и ми налей вино.

— О, за мен това е огромно удоволствие.

„Лъжкиня“. Знаеше какво удоволствие желае Таена. Тъй да бъде. Щом бе толкова замаяна по нея, това само щеше да гарантира верността на двамата със съпруга й. В свят, толкова пълен с измяна, това си струваше няколко целувки. „А и не е по-зле от повечето мъже. Поне няма опасност да ми направи дете“.

Виното помогна, но недостатъчно.

— Чувствам се… мръсна — оплака се кралицата.

— Една баня ще те оправи, мила. — Лейди Мериуедър събуди Джослин и Доркас, прати ги за гореща вода и щом напълниха коритото, помогна на кралицата да се съблече, като развърза с ловки пръсти връзките и смъкна роклята от раменете й. После смъкна и своята и я пусна да се свлече на пода.

Двете се изтегнаха заедно във водата, Церсей в прегръдката на Таена.

— На Томен трябва да му се спести най-лошото — заговори тя на мирската жена. — Марджери продължава всеки ден да го води в септата, за да молят боговете да изцерят брат й. — Сир Лорас все още досадно се беше вкопчил в живота. — Той и към братовчедките й се е привързал. Ще му е тежко да ги загуби всички.

— Може да не са виновни и трите — подхвърли лейди Мериуедър. — Какво пък, една от тях може да не е участвала. Ако се е засрамила и й се е догадило от нещата, които е видяла…

— …може да бъде убедена да свидетелства срещу другите. Да, много добре, но коя точно е невинната?

— Ала.

— Свенливата?

— Така изглежда, но у нея има повече лукавство, отколкото свян. Това го остави на мен, мила.

— С радост. — Само признанието на Синия бард изобщо нямаше да стигне. Певците лъжеха, за да се препитават, в края на краищата. Виж, Ала Тирел щеше да е от помощ, стига Таена да успееше да й я осигури. — Сир Озни също ще признае. Другите трябва да бъдат накарани да разберат, че само с признанието си могат да си спечелят кралската милост и Вала. — За Джалабхар Ксхо истината щеше да се окаже привлекателна. За останалите не беше толкова сигурна, но Кибърн бе убедителен…

Когато излязоха от коритото, вече се зазоряваше. Кожата на кралицата беше бяла и набръчкана от дългото киснене.

— Остани с мен — каза тя на Таена. — Не искам да спя сама. Дори се помоли, преди да се пъхне под завивките — помоли Майката за сладки сънища.

Оказа се напразно. Боговете се оказаха глухи, както винаги. Церсей сънува, че отново е долу в черните килии, само че този път на мястото на певеца окованата на стената беше тя. Беше гола и кръв капеше от гърдите й, където Тирион бе откъснал зърната й със зъбите си. „Моля те — умоляваше го, — моля те, не децата ми“. Тирион само й се ухили. Той също беше гол, обрасъл с груби косми, от което приличаше повече на маймуна, отколкото на човек. „Ще ги видиш короновани — каза й — и ще ги видиш как умират“. После взе в устата си кървящата й гърда и започна да смуче, а болката я прониза като нажежен нож.

Събуди се разтреперана в прегръдката на Таена.

— Лош сън. Крещях ли? Съжалявам.

— Сънищата се разпадат на прах на дневната светлина. Пак ли беше джуджето? Защо толкова те плаши този глупав дребосък?

— Той ще ме убие. Беше ми предречено, когато бях на десет. Исках да узная за кого ще се омъжа, но тя каза…

— Тя ли?

— Майги. — Думите се заизливаха от устата й. Още чуваше настояването на Мелара Хедърспун, че ако не проговорят пред никого за предсказаното, то няма да се сбъдне. „Само че в кладенеца не беше толкова мълчалива. Викаше и пищеше“. — Тирион е валонкар. Тази дума използвате ли я в Мир? На висш валириански е и означава „малък брат“.

Таена я погали по ръката.

— Била е някоя злобна жена, стара, болна и грозна. Ти си била млада и красива, изпълнена с живот и с гордост. Каза, че е живяла в Ланиспорт, тъй че трябва да е знаела за джуджето и как е убил лейди майка ви. Не е посмяла да те удари заради това, което си била, затова е решила да те нарани със змийския си език.

„Възможно ли е?“ Искаше й се да го повярва.

— Но Мелара умря точно както тя предсказа. Не се омъжих за принц Регар. А Джофри… джуджето уби сина ми пред очите ми.

— Един син — отвърна лейди Мериуедър. — Но имаш друг, сладък и силен, и той няма да пострада.

— Никога, докато съм жива. — Това, че го каза, й помогна да го повярва.