Пир за врани

— Майчице, смили се над мен, не!

— Не съм ти майка — каза Церсей.

Но и в черните килии изтръгнаха от него само отричания, молитви и молби за милост. Скоро кръвта се лееше по брадичката му от всичките изтръгнати зъби, а тъмносините му бричове три пъти се подмокриха, но беше упорит в лъжите си.

— Възможно ли е да сме хванали погрешния певец? — попита Церсей.

— Всичко е възможно, ваше величество. Не бойте се. Ще си признае, преди да свърши нощта. — В тъмниците Кибърн носеше кожена ковашка престилка. На Синия бард рече: — Съжалявам, ако стражите са били груби с теб. Ужасно им липсва вежливост. — Тонът му беше мил, съчувствен. — Искаме само да кажеш истината.

— Казах ви истината — изхлипа певецът. Железни пранги го държаха прикован за студената каменна стена.

— Ние знаем по-добре. — Кибърн държеше бръснач, острието му проблясваше на светлината на факлата. Сряза дрехите на Синия бард и го остави гол, само с високите му сини ботуши. На Церсей й стана забавно, като видя, че космите между краката му са кафяви.

— Кажи ни как задоволяваше малката кралица — заповяда тя.

— Никога не съм… само пеех, пеех и свирех. Дамите й ще ви кажат. Те винаги бяха с нас. Братовчедките й.

— Колко от тях си познал плътски?

— Николко. Аз съм обикновен певец. Моля ви…

— Ваше величество, може би този нещастен човек само е свирил за Марджери, докато тя се е забавлявала с други любовници — рече Кибърн.

— Не. Моля ви! Тя никога не… Аз пеех, само пеех…

Лорд Кибърн прокара длан по гърдите му.

— Взимаше ли ти цицките в устата си по време на любовната игра? — Хвана едната между палеца и показалеца си и изви. — На някои мъже им харесва. Зърната им са чувствителни като на жена. — Бръсначът блесна, певецът изпищя. Мокро червено око на гърдите му заплака кръв. На Церсей й призля. Дощя й се да затвори очи, да се обърне, да го спре. Но беше кралицата, а това бе измяна. „Лорд Тивин нямаше да се обърне“. Накрая Синият бард им разказа целия си живот, още от раждането си. Баща му бил бъчвар и Уат бил обучен в занаята, но като дете открил, че има повече дарба да прави лютни, отколкото бъчви. На дванайсет избягал с трупа музиканти, които чул да свирят на един панаир. Обходил половината Предел, преди да дойде в Кралски чертог, с надежда да намери благоволение в двора.

— Благоволение? — Кибърн се изкиска. — Така ли му викат вече жените? Боя се, че си намерил твърде много, приятелю… и си объркал кралицата. Истинската стои пред теб.

„Да!“ Церсей обвиняваше Марджери Тирел за това. Ако не беше тя, Уат можеше да си живее дълъг и плодоносен живот, да си пее песничките и да спи с малки свинарки и дъщери на орачи. „Нейните коварства ми го наложиха. Просмукана е с измяна“.

До заранта високите сини ботуши на певеца бяха пълни с кръв и той им беше разказал как Марджери често се галела, докато гледала как братовчедките й го задоволяват с уста. В други дни й пеел, докато засищала похотта си с други любовници.

— Кои бяха те? — настоя кралицата, а нещастникът Уат изреди сир Талад Високия, Ламберт Търнбъри, Джалабхар Ксхо, близнаците Редвин, Озни Черно Котле, Хю Клифтън и Рицаря на цветята.

Това не й хареса. Не смееше да посрами името на героя от Драконов камък. А и никой, който познаваше сир Лорас, нямаше да го повярва. Редвините също не можеше да са замесени в това. Без Арбор и флотата му кралството изобщо не можеше да се надява, че ще се отърве от този Юрон Вранско око и проклетите му железни.

— Само ни изреждаш имената на мъже, които си виждал край покоите й. Искаме истината.

— Истината. — Уат я погледна с едното синьо око, което му беше оставил Кибърн. От дупките на мястото на предните му зъби бликаше кръв. — Може да съм… запомнил погрешно.

— Хорас и Хобър не участваха в това, нали?

— Да — призна той. — Те не.

— Колкото до сир Лорас, убедена съм, че Марджери се е стараела да скрие от брат си какво върши.

— Да. Сега си спомних. Веднъж трябваше да се скрия под леглото й, когато сир Лорас дойде да я види. „Не трябва да разбере“, така каза.

— Предпочитам тази песен пред другата. — Да се оставят големите лордове извън това беше най-добре. Виж, другите… Сир Талад беше безимотен рицар, Джалабхар Ксхо — изгнаник и просяк, Клифтън — просто един от гвардейците на малката кралица. „А Озни е ягодката, която прави сладкиша“. — Зная, че се чувстваш по-добре, след като ни каза истината. Ще гледаш да си го спомниш, когато Марджери бъде изправена на съд. Ако започнеш отново да лъжеш…

— Няма. Ще кажа истината. А после…

— …ще ти се позволи да облечеш черното. Имаш думата ми за това. — Церсей се обърна към Кибърн. — Погрижете се раните му да се почистят и превържат и му дайте от млякото на мака за болката.

— Ваше величество е много милостива. — Кибърн пусна бръснача във ведро с оцет. — Марджери може да се чуди къде е отишъл певецът й.