Пир за врани

— Ако си верен както твърдиш, защо ме лъжеш? — заговори му тя като на последен селяк. — Не си прави труда да го отричаш. Започна да се умилкваш на девицата Марджери, преди сир Лорас да замине за Драконов камък, тъй че ми спести приказките как си искал само да утешиш снаха ни в скръбта й. Какво те води толкова често в Девичия свод? Едва ли блудкавите приказки на Марджери, нали? Да не би да ухажваш онази нейна пъпчива септа? Или се занасяш с малката лейди Бълвър? Или шпионираш за нея, донасяш й за мен, за да й послужи в заговорите?

— Аз… се подчинявам. Майстерът дава клетва да служи…

— Великият майстер дава клетва да служи на кралството.

— Ваше величество, тя е… тя е кралицата…

— Аз съм кралицата.

— Искам да кажа… тя е жената на краля и…

— Знам коя е. Това, което искам да разбера, е защо се нуждае от теб. Да не би снаха ни да е неразположена?

— Неразположена? — Старецът подръпна онова, което наричаше брада, снопчето тънки бели косми от отпуснатите розови гуши под брадичката си. — Н-не е неразположена, ваше величество. Клетвите ми забраняват да разкривам…

— Клетвите ти няма да помогнат много в черните килии — предупреди го Церсей. — Ще чуя истината или ще нахлузиш веригите.

Пицел се смъкна на колене.

— Моля ви… бях верен на лорд баща ви и ваш приятел по въпроса с лорд Арин. Няма да мога да преживея тъмниците, повече не…

— Защо те вика Марджери?

— Тя иска… тя…

— Кажи го!!!

Той прошепна угоднически:

— Лунен чай. Лунен чай за…

— Знам за какво е лунният чай. — „Най-сетне“. — Добре. Стегни ги тези меки колене и се опитай да си спомниш какво е да си мъж. — Пицел се опита да стане, но му отне толкова време, че й се наложи да каже на Озмунд Черно котле отново да го дръпне. — Колкото до лорд Джилс, не се съмнявам, че Бащата Свише ще го осъди справедливо. Остави ли деца?

— Не от неговата плът, но има храненик…

— Той не е от кръвта му. — Церсей махна пренебрежително. — Джилс знаеше колко ужасно се нуждаем от злато. Не се съмнявам, че ти е казал желанието си да остави всички свои земи и богатства на Томен. — Златото на Росби щеше да й помогне да понапълни хазната, а земите и замъкът на Росби можеше да се дадат на някой от нейните, като награда за вярна служба. „Лорд Води може би“. Аурейн бе започнал да намеква, че му трябва владение; лордската му титла беше празна чест без замък и земи. Церсей знаеше, че е хвърлил око на Драконов камък, обаче там се целеше твърде високо. Росби щеше да подхожда повече на потеклото и положението му.

— Лорд Джилс обичаше Негово величество с цялото си сърце — заговори Пицел, — но… повереникът му…

— …несъмнено ще разбере, щом чуе от устата ви за предсмъртната воля на лорд Джилс. Вървете и го свършете.

— С ваше позволение… — Великият майстер Пицел само дето не изхвърча от робата си в бързината да напусне.

Лейди Мериуедър затвори вратата след него и се обърна към кралицата.

— Лунен чай. Колко глупаво от нейна страна. Защо ще го прави, да поема такъв риск?

— Малката кралица има апетити, каквито Томен все още е малък да задоволи. — Това винаги беше опасността, когато пораснала жена се омъжи за дете. „Още повече вдовица. Може да твърди, че Ренли не я е пипнал, но няма да го повярвам“. Жените пиеха лунен чай само по една причина; девиците изобщо нямаха нужда от него. — Изменили са на моя син. Марджери има любовник. Това е углавна измяна, наказуема със смърт. — Дано само оная сбръчкана вещица, майката на Мейс Тирел, да доживееше достатъчно, за да види процеса. С настояванията си Томен и Марджери да се оженят лейди Олена бе дала драгоценната си роза на меча на палача. — Джайм отведе сир Илин Пейн. Предполагам, че ще трябва да намеря нов Кралско правосъдие, който да й клъцне главата.

— Аз ще го направя — предложи небрежно ухилен Озмунд Черно котле. — Марджери има хубава шийка. Един добър остър меч ще я клъцне лесно.

— Би могло — каза Таена. — Само че Тирел имат армия при Бурен край и друга при Девиче езеро. Те също разполагат с остри мечове.

„Затънала съм в рози“. Тъжна работа. Мейс Тирел все още й трябваше, ако не дъщеря му. „Поне докато Станис не бъде съкрушен. Тогава никой от тях няма да ми трябва“. Но как можеше да се отърве от дъщерята, без да загуби бащата?

— Измяната си е измяна — рече тя, — но трябва да имаме доказателство, нещо по-съществено от лунен чай. Ако се докаже, че е невярна, дори собственият й лорд баща ще трябва да я осъди, иначе позорът й ще стане негов.

Черно котле задъвка края на мустака си.

— Ще трябва да ги хванем в момента на деянието.

— Как? Очите на Кибърн я следят ден и нощ. Слугите й взимат пари от мен, но ни носят само дреболии. Още никой не го е виждал този любовник. Ушите пред вратата й чуват пеене, смях, клюки, нищо от полза.

— Марджери е твърде хитра, за да се хване толкова лесно — каза лейди Мериуедър. — Жените й са като стени на замък. Спят с нея, обличат я, молят се с нея, четат с нея, шият с нея. Когато не ходи на лов със соколи или езда, играе на „влез-ми-в-замъка“ с малката Алисан Бълвър. Когато наоколо й се навъртат мъже, тя е със септата си или с братовчедките си.